Борис Виан
Пяната на дните (55)

LIV

Последният том току-що бе доставен от книговезницата и Шик го погали, преди да го сложи на мястото му в библиотеката. Беше подвързан с дебела зелена кожа от нищо, а името на Партр се открояваше с вдлъбнати букви. Върху една лавица Шик бе наредил пълните съчинения в обикновено издание, а вариантите, ръкописите, първите издания и отбрани страници заемаха специални ниши в стената.

Шик въздъхна. Ализ го бе напуснала сутринта. Принуди се да й каже да си върви. Оставаха му само един дублезон и парче сирене. Нейните дрехи му пречеха да окачи в гардероба дрехите на Партр, с които по чудо книжарят го снабдяваше. Той не си спомняше кога я бе целунал за последен път. Вече не можеше да си губи времето с целувки. Трябваше да поправи грамофона, за да научи наизуст сказките на Партр. Така, ако се случеше да счупи плочите, съдържанието им щеше да се съхрани.

Тук бяха всички книги на Партр, всички негови публикации. Кожени обложки предпазваха луксозните подвързии. Обковите бяха от позлатено желязо. Върху една цяла стена имаше облицовани с кадифе ниши, които съдържаха безценни томове с широки сини полета на страниците, номерирани екземпляри от ограничени тиражи, напечатани върху мухоловки или опаковки от пуцинг. Всяко произведение заемаше отделна ниша. На отсрещната стена бяха подредени в папки статиите на Партр, изрязани от списанията, вестниците и многобройните други периодични издания, които той удостояваше с плодотворното си сътрудничество.

Шик прекара ръка по челото си. От колко време Ализ живееше с него?… Дублезоните на Колин бяха предназначени те двамата да се оженят, но тя не държеше чак толкова на брака. На нея й бе достатъчно да го чака, задоволяваше се с присъствието му и беше щастлива. Но не можеш да приемеш това от една жена само защото те обича. Той също я обичаше. Но за него бе недопустимо тя да му пилее времето, при положение, че Партр вече не я интересува. Как е възможно да бъдеш безразличен към човек като Партр, способен да напише каквото и да е, на каквато и да е тема и с такава прецизност… Партр сигурно ще напише в сътрудничество с херцогиня Дьо Бовоар „Енциклопедия на погнусата“ за по-малко от година. Двамата положително ще сътворят изключителни произведения. Дотогава трябва да спечели достатъчно дублезони, за да даде предплата на книжаря. Шик не си беше платил данъците. Но реши, че сумата, която би трябвало да отдели за тях, ще му е по-полезна във вид на екземпляр от „Дупката на светата гълъбица“. Ализ предпочиташе той да си плати данъците и дори му предложи да продаде някоя своя вещ. Той прие и парите стигнаха точно за подвързването на „Дупката на светата гълъбица“. А Ализ спокойно си живееше и без пожертваната в случая огърлица.

Шик не смееше да отвори вратата. Може би Ализ все още стоеше отвън и го чакаше да превърти ключа. Макар че много-много не му се вярваше. Чаткането на токчетата й по коридора отдавна бе заглъхнало. Тя би могла да се върне при своите родители и да продължи следването си. В края на краищата не е изпуснала кой знае колко материал. Бързо ще навакса. Но Ализ напоследък съвсем не учеше. Занимаваше се само с проблемите на Шик, готвеше му и гладеше вратовръзките му. А пък данъците си той хич нямаше да плати. Има ли случаи, когато идват да те ръчкат за тях у дома ти? Такива работи не стават. Погасяваш мъничка част с един дублезон и после дълго не те закачат. Дали човек като Партр си плаща данъците? Вероятно, но какво от това? Изобщо, препоръчително ли е от морална гледна точка да плащаш данъци, ползата от които е, че може да довтаса в жилището ти съдия-изпълнител и да направи опис на имуществото ти, защото хората плащат данъци за поддържане на полицията и на разни висши чиновници? От този омагьосан кръг трябва да се излезе. Достатъчно е никой да не плаща известно време, за да измрат чиновниците от пълно изтощение и да няма повече войни.

Шик повдигна капака на двойния си грамофон и сложи две различни плочи на Жан-Сол Партр. Искаше да ги слуша едновременно, за да може от съприкосновението на две познати вече идеи да се породят нови оригинални. Седна така, че главата му да се намира точно в точката, където ще се получи сблъсъкът и той да може автоматично да запамети резултатите.

Иглите изпукаха по спиралите в началото на плочите и попаднаха в нареза. Словата на Партр прокънтяха в мозъка на Шик. От мястото му се виждаха отсрещните покриви и той установи, че тук-там се издигат нагоре едри и сини кълба дим, обагрени в червеникаво в основата, подобни на пушек от запалена хартия. Той забеляза как червените оттенъци постепенно надделяваха над сините, а от сблъсъка на думите избухваха ослепителни светлини, които разстилаха пред изнурения му дух отморителни простори, пухкави като майски мъх.