Борис Виан
Пяната на дните (43)

XLII

Шик излезе от магазинчето. Там нямаше нищо интересно за него. Той вървеше, забил поглед в обувките си от червеникавокафява кожа, и с учудване забеляза, че едната го води в една посока, а другата — в противоположна. Вглъби се, мислено прекара ъглополовящата на образувания от двете посоки ъгъл и тръгна по нея. За малко щеше да го прегази огромно тумбесто такси, но той се спаси благодарение на плавен скок право върху краката на един минувач, който го наруга и постъпи в болница да се лекува.

Шик продължи по пътя си. Пред него, на улица Джими Нун, имаше книжарница, чиято фирма беше изрисувана в стила на „Махогъни Хол“, залата за джазконцерти на Лулу Уайт. Той бутна вратата, но тя грубо му отвърна със същото, затова се отказа да упорства и влезе през витрината.

Книжарят пушеше лулата на мира, седнал върху събраните съчинения на Жул Ромен, който ги бе сътворил именно за такава употреба. Лулата на мира наистина бе много хубава, от пръст, в която бе никнало изтравниче. Натъпкана беше с листа от маслиново дърво. До книжаря имаше легенче за повръщане, влажна кърпа за освежаване на слепоочията и шише ментовка за подсилване на ефекта от лулата.

Той вдигна към Шик безплътен и зловонен поглед.

— Какво желаете?

— Да разгледам книгите… — отговори Шик.

— Разглеждайте — каза продавачът и се надвеси над легенчето, но тревогата се оказа фалшива.

Шик се отправи към дъното на магазинчето. Там обстановката предразполагаше към откривателство. Няколко буболечки изпукаха под краката му. Миришеше доста противно на вехта кожа и на дим от маслинови листа. Книгите бяха наредени по азбучен ред, но продавачът не знаеше азбуката и Шик намери Партр между Б и М. Извади лупа и започна да се вглежда в подвързиите. Не след дълго забеляза интересен пръстов отпечатък върху един екземпляр на „Бити и нищи“, прочутото критическо изследване върху битието на човека. Шик трескаво измъкна от джоба си кутийка, която съдържаше четчица от мек косъм, прах за поръсване на пръстови отпечатъци и „Наръчник на образцовото ченге“ от каноника Вуй. Действаше много внимателно, сравнявайки резултата с фиш, който бе извадил от портфейла си. Сетне застина задъхан. Отпечатъкът беше от левия Партров показалец, а дотогава никой не бе успял да открие такъв другаде, освен върху старите му лули.

Притискайки към сърцето си скъпоценната находка, Шик се върна при книжаря.

— Тази колко струва?

Продавачът погледна книгата и се подсмихна.

— А, намерихте я значи!

— Какво странно има? — попита Шик уж учудено.

— Хе-хе-хе!… — прихна книжарят и изпусна лулата си в легена, където тя угасна.

Той изпсува и потри ръце, доволен, че повече не му се налага да пуши такава гадост.

— Просто питам… — настоя Шик.

Сърцето му ту замираше, ту яростно блъскаше по ребрата с неравномерни удари.

— Олеле, майчице!… — От смях книжарят се давеше и се въргаляше на земята. — Ама вие сте голям чешит!…

— Слушайте — каза смутено Шик, — ще ми обясните ли?

— Като си помисля, че за да получа отпечатък, трябваше на няколко пъти да му предложа своята лула на мира и да овладея илюзионизма, за да я подменя в последния момент с книгата…

— Както и да е — рече Шик. — Щом сте наясно, колко искате?

— Не е скъпо — отвърна продавачът, — но имам нещо по-добро. Почакайте.

Той стана, мина зад ниската преграда, която разделяше магазинчето на две, прерови някакви вещи и скоро се върна.

— Ето — заяви, хвърляйки един панталон на тезгяха.

— Какво е това? — промълви Шик с трепет.

Обземаше го сладостна възбуда.

— Панталон на Партр!… — гордо съобщи книжарят.

— Как успяхте?… — попита Шик възторжено.

— Възползвах се от суматохата при една сказка — обясни книжарят. — Той дори не забеляза. Само че на места има изгаряния от лула…

— Купувам го! — отсече Шик.

— Така ли? Защото имам и друго…

Шик притисна ръка към гърдите си, но не успя да усмири сърцето си и го остави да лудее.

— Ето… — каза търговецът.

Беше лула, върху чийто мундщук Шик лесно разпозна белег от зъбите на Партр.

— Колко? — попита той.

— А знаете ли, че в момента той подготвя енциклопедия на погнусата в двайсет тома, илюстрирани с фотографии, и аз ще я получа в ръкопис…

— Никога няма да мога да я притежавам… — Шик беше сломен.

— Какво ме интересува това?

— Колко искате за тези три неща? — добави Шик.

— Хиляда дублезона — каза търговецът. — И без пазарлъци. Вчера не ги дадох за хиляда и двеста, но на вас правя отстъпка, понеже виждам, че добре ще ги стопанисвате.

Шик извади портфейла си. Беше блед като платно.