Борис Виан
Пяната на дните (58)

LVII

Ализ погледна назад. Гъст черен дим изпълваше витрината и хората започваха да се тълпят. Едва с третата клечка бе успяла да предизвика пожара: книгите на Партр не искаха да се възпламенят. Тялото на книжаря беше проснато зад бюрото, на пода, сърцето му започваше да гори и вече бълваше черни огнени езици и дъгообразни струи вряла кръв. Другите две книжарници в началото на улицата горяха, като пукаха и съскаха, а книжарите бяха мъртви. Всички, продавали на Шик книги, трябваше да умрат по същия начин и книжарниците им да се превърнат в пепел. Ализ плачеше, спомняше си очите на Жан-Сол Партр при вида на сърцето му. Отпърво тя не бе желала да го убива, а само да му попречи да издаде новата книга и да спаси Шик от разрухата, която бавно го завладяваше. Всички бяха в заговор против Шик, стремяха се да му вземат парите, възползваха се от страстното му почитателство към Партр, продаваха му вехти дрехи без никаква стойност и лули с разни отпечатъци, та заслужаваха участта, която ги очакваше. Ализ видя от лявата си страна витрина с подвързани томове, спря, успокои дишането си и влезе. Продавачът се приближи към нея.

— Какво ще желаете? — попита той.

— Имате ли Партр? — каза Ализ.

— Имам — отвърна книжарят, — но не мога да ви предложа реликви, всички са запазени за един много добър клиент.

— Предполагам, че е Шик? — рече Ализ.

— Да — отговори книжарят, — струва ми се, че така се казва.

— Той повече няма да купува — заяви Ализ.

Тя се приближи до човека и изпусна кърпичката си. С пукащи стави книжарят се наведе, за да я вдигне, а Ализ бързо замахна и заби сърцеизтръгвача в гърба му. Тя плачеше и трепереше, той падна ничком и Ализ не посмя да прибере кърпичката си: мъртвецът бе вкопчил пръсти в нея. Сърцеизтръгвачът излезе и между скобите бе заклещено сърцето на книжаря, светлочервено и съвсем малко. Ализ разтвори скобите и сърцето се изтърколи до своя книжар. Трябваше да се бърза. Тя взе купчина вестници, драсна една клечка, направи от тях факел и го хвърли под тезгяха, добави още вестници и струпа отгоре цяла дузина книги на Никола Калас, които намери на най-близкия рафт. Пламъците обгърнаха книгите с горещи трептения, дървените рафтове пращяха и пушеха, магазинът се изпълваше с дим. Ализ хвърли в огъня още една редица книги и пипнешком излезе, пусна резето, за да не влиза никой, и хукна. На очите й лютеше, а косата й миришеше на пушек, тя тичаше, сълзите по страните й бяха почти засъхнали. Наближаваше квартала, където живееше Шик, оставаха само две-три книжарници, другите не бяха опасни за него. Тя се обърна, преди да влезе в следващата, далеч зад нея към небето се издигаха високи стълбове дим и хората се трупаха да зяпат как работят сложните машини на пожарникарите, чиито големи бели коли профучаваха по улицата, докато Ализ затваряше вратата отвътре. Тя ги проследи с поглед. Книжарят пристъпи към нея и я попита какво желае.