Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2016)
Kорекция и форматиране
ventcis (2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

VII

— Принципът на лудисона — заобяснява Никола — вероятно е ясен на господина: той почива върху поддържането на интерференция между два напълно синхронни източника на трептения.

— Нямах представа, че е нужно да се прибягва до тъй съвременни теории във физиката — учуди се Колин.

— В дадения случай е така — каза Никола. — Партньорите стоят на съвсем малко разстояние един от друг и придават на телата си вълнообразното движение на ритъма на музиката.

— Нима? — възкликна Колин, леко обезпокоен.

— По този начин се образува система от статични вълни, предполагащи, както в акустиката, възли и издутини, което в голяма степен допринася за изграждането на атмосфера в танцувалния салон.

— Сигурно… — промърмори Колин.

— Професионалистите в лудисона — продължи Никола — успяват понякога да създадат допълнителни източници на паразитни вълни, като поотделно и синхронно вибрират с някои от крайниците си. Няма да се задълбочавам и ще се опитам да покажа на господина как се танцува.

Както го беше посъветвал Никола, Колин избра „Клое“ и постави плочата на грамофона. Внимателно положи връхчето на иглата в първата бразда и се загледа в Никола, който започна да вибрира.