Борис Виан
Пяната на дните (16)

XV

— Ализ, много мило от ваша страна, че дойдохте — каза Колин. — Само ми е малко неудобно, че освен вас няма друго момиче.

— Не е страшно — отвърна Ализ. — Шик няма нищо против.

Шик потвърди. Ала гласът на Ализ не звучеше съвсем весело.

— Клое не е в Париж — обясни Колин. — Замина за три седмици на юг с роднини.

— Аха! — възкликна Шик. — Сигурно си страшно нещастен.

— Никога не съм бил по-щастлив! — заяви Колин. — Исках да ви уведомя за годежа си.

— Моите поздравления — каза Шик.

Той избягваше да гледа Ализ.

— Какво ви става на двамата? — попита Колин. — Май нещо куца между вас.

— Не, не — рече Ализ. — Шик е глупак.

— Как ли пък не — отсече Шик. — Не я слушай, Колин… Няма нищо.

— Говорите едно и също, а не сте съгласни помежду си — установи Колин. — Значи единият от вас е лъжец, или и двамата. Елате, ще вечеряме веднага.

Влязоха в трапезарията.

— Заповядайте, Ализ — покани я Колин. — Седнете до мен и ми разкажете какво се е случило.

— Шик е глупак — каза Ализ. — Твърди, че не бивало да ходя с него, понеже нямал достатъчно пари, за да ме обезпечи, а, от друга страна, се срамува, дето не се жени за мен.

— Аз съм мръсник — заяви Шик.

— Не знам какво да кажа — каза Колин.

Самият той бе толкова щастлив, че болезнено възприемаше чуждото нещастие.

— Въпросът не е в парите — обясни Шик. — Работата е там, че родителите на Ализ никога няма да склонят да се оженя за нея и са прави. Подобен случай е описан в една от книгите на Партр.

— Чудесна книга — отбеляза Ализ. — Чели ли сте я, Колин?

— Ама и вие сте едни — рече Колин. — Сигурен съм, че всичките си пари прахосвате за такива книги.

Шик и Ализ увесиха носове.

— Аз съм виновен — промълви Шик. — Ализ вече не харчи нито грош за Партр. Откакто живеем заедно, вече не се занимава с него. Тонът му беше укорителен.

— Обичам те повече от Партр — призна Ализ, като едва сдържаше сълзите си.

— Много си мила — каза Шик. — Не те заслужавам. Слабото ми място е, че колекционирам творби от Партр, но един обикновен инженер за жалост не може да си позволи да има всичко.

— Мъчно ми е — въздъхна Колин. — Ще ми се нещата при вас да са наред. Да бяхте си сложили салфетките…

Под тази на Шик беше скрит луксозен екземпляр на „Бълвоч“, подвързан с кожа от муфа, а под тази на Ализ имаше голям златен пръстен във формата на погнуса.

— О!… — пророни Ализ.

Тя прегърна Колин и го целуна.

— Страхотен си — каза Шик. — Не знам как да ти благодаря. Впрочем сам знаеш, че не мога да ти се отблагодаря така, както бих искал.

Колин се поободри. Тази вечер Ализ беше по-красива отвсякога.

— Какъв парфюм употребявате? — попита той. — Клое се парфюмира с двойно дестилирана есенция от орхидеи.

— Не използвам парфюм — рече Ализ.

— Това е естественото й ухание — допълни Шик.

— Прекрасно!… — възкликна Колин. — От вас лъха на гора с ручеи и зайчета.

— Поговорете ни за Клое!… — поласкана помоли Ализ.

Никола донесе предястието.

— Здравей, Никола — поздрави Ализ. — Как си?

— Благодаря, добре — отвърна Никола.

Той остави подноса на масата.

— Няма ли да ме целунеш? — озадачи се Ализ.

— Не се стеснявайте, Никола — каза Колин. — Ще ми бъде много приятно, ако вечеряте с нас.

— О! Да!… — възкликна Ализ. — Вечеряй с нас!

— Господинът ме поставя в неудобно положение — заяви Никола. — Не мога да седна на трапезата с тези дрехи…

— Слушайте, Никола, ако желаете, идете да се преоблечете, но ви заповядвам да вечеряте с нас — отсече Колин.

Никола излезе.

— Сега ни поговорете за Клое — повтори Ализ.

— Заповядайте, сервирайте си — каза Колин. — Нямам представа какво е това, но сигурно е хубаво.

— Ще се пръснем от любопитство! — заяви Шик.

— Сватбата е насрочена за идния месец — обясни Колин. — А ми се ще да се състои утре!…

— О!… — пророни Ализ. — Блазе ви!

Колин го беше срам, че е толкова богат.

— Слушай, Шик — каза той, — искаш ли да ти дам от моите пари?

Ализ погледна Колин с нежна благодарност. Той беше толкова мил, че се виждаше как мислите му, сини и лилави, текат във вените на ръцете му.

— Надали ще помогне — отговори Шик.

— Ще можеш да се ожениш за Ализ — рече Колин.

— Родителите й не искат — отвърна Шик, — а аз не желая тя да се кара с тях. Прекалено малка е…

— Не съм чак толкова малка… — възрази Ализ, като се изпъчи и опря гръб на тапицираната облегалка, за да се очертае предизвикателната й гръд.

— Той друго има предвид! — прекъсна я Колин. — Виж, Шик. Имам сто хиляди дублезона, ще ти дам една четвърт от тях и ще заживееш спокойно. Ще продължиш да работиш и всичко ще е наред.

— Никога няма да мога да ти се отблагодаря.

— Недей да благодариш — каза Колин. — Това, което ме вълнува, е не всеобщото щастие, а щастието на отделния човек.

Някой позвъни.

— Отивам да отворя — рече Ализ. — Нали съм най-малката, за което ме упреквате.

Тя стана, стъпките й тихо прошумоляха по дебелия килим.

Посетителят беше Никола, който предварително бе слязъл по черното стълбище. Вече се бе преоблякъл и сега носеше палто от дебел плат с шарка рибена кост в бежово и зелено, а на главата си бе нахлупил плоска филцова шапка американски фасон. Нахлузил бе ръкавици от щавена свинска кожа и обувки от представителен крокодил, но цялото му великолепие изпъкна, след като свали палтото си и остана по кафяво сако от рипсено кадифе с отблясъци на изгряващо слънце и синьо-зелен панталон с маншети, широки колкото петте пръста на ръката плюс още един допълнителен палец.

— О! — възхити се Ализ. — Какъв си се изтупал!

— Как си, племенничке? Докога ще хубавееш? — Той я погали по гърдите и бедрата.

— Хайде на трапезата — подкани го Ализ.

— Добър ден, приятели — поздрави Никола, като влизаше.

— Е, най-сетне заговорихте нормално — каза Колин.

— Естествено, мога и така — обясни Никола. — Всъщност защо да не си говорим на „ти“ ние, четиримата?

— Съгласен съм — отсече Колин. — Сядай!

Никола седна срещу Шик.

— Вземи си от предястието — рече му Шик.

— Момчета — обърна се към двамата Колин, — искате ли да ми бъдете шафери?

— Дадено! — склони Никола. — Но да не вземеш да ни чифтосаш с някакви грозотии! Номерът е стар и вече не минава.

— Смятам да поканя за шаферки Ализ и Изис, а за почетни педерасти — братята Демаре.

— Хубаво! — одобри Шик.

— Ализ — поде Никола, — иди в кухнята и донеси от фурната яденето, сигурно е вече готово.

Ализ последва наставленията на Никола и донесе съд от масивно сребро. Шик вдигна капака и под него се видяха две фигурки от гъши дроб: Колин в официален костюм и Клое в сватбена рокля. Околовръст беше изписана датата на предстоящата сватба, а в единия ъгъл се открояваше подписът на Никола.