Борис Виан
Пяната на дните (60)

LIX

Шик спря грамофона, за да смени двете плочи, които току-що бе изслушал едновременно. Взе други две и под първата откри една фотография на Ализ, която мислеше, че е загубил. Лицето на Ализ бе снимано в три четвърти и осветено от меко сияние. Навярно фотографът бе сложил зад нея прожектор, за да получи ефект като от слънце в косите й. Шик сложи плочата и задържа снимката в ръка. Погледна навън и установи, че нови стълбове дим се издигат все по-наблизо. Реши да чуе двете плочи и сетне да отскочи до съседната книжарница. Седна и погледна снимката. Щом се взря по-внимателно, установи, че у Ализ има известна прилика с Партр. Постепенно образът на Партр се открои върху този на Ализ и се усмихна на Шик. Партр положително щеше да му даде автограф върху каквото го помоли. Нечии стъпки кънтяха по стълбата, Шик се ослуша и по вратата се заблъска. Той остави снимката, спря грамофона и отиде да отвори. Пред себе си видя черния кожен гащеризон на единия от полицаите, а след него втори. Сенешалът влезе последен, по червения му гащеризон и черната каска пъплеха ярки проблясъци и осветяваха сумрачното преддверие.

— Вашето име е Шик, нали? — попита сенешалът.

Шик направи крачка назад, пребледня и отстъпи още, чак до стената, където се намираха хубавите му книги.

— Какво съм сторил? — промълви той.

Сенешалът извади от предния си джоб някакъв лист и зачете:

— Събиране на данъците от господин Шик при предварително изземване на имуществото, нанасяне на побой и обществено порицание. Пълна конфискация или частична такава, съчетана с насилствено нарушение на неприкосновеността на дома.

— Но аз ще си платя данъците… — пророни Шик.

— Да — рече сенешалът, — ще ги платите, но по-късно. Първо ще ви набием. И то яко. Караме по кратката процедура, за да предотвратим съпротивата.

— Ще ви дам парите си — обеща Шик.

— Естествено — потвърди сенешалът.

Шик се приближи до масата и издърпа чекмеджето. Там държеше голям сърцеизтръгвач и един ченгеунищожител в лошо състояние. Не намери сърцеизтръгвача, но съзря ченгеунищожителя, който издуваше купчина стари книжа.

— Хей, вие — рече сенешалът, — наистина ли търсите пари?

Двамата полицаи се бяха отдалечили един от друг и стискаха изравнителите си. Шик се изправи с ченгеунищожителя в ръка.

— Внимание, шефе! — възкликна единият от полицаите.

— Да натисна ли, шефе? — попита вторият.

— Няма лесно да ви се дам — заяви Шик.

— Добре — каза сенешалът, — тогава ще вземем книгите ви.

Единият от полицаите грабна най-близката книга и грубо я отвори.

— Само написани думи, шефе — рече той.

— Изнасилете я! — нареди сенешалът.

Полицаят хвана книгата за корицата и силно я разтърси. Шик закрещя.

— Не я пипайте!…

— Хей, вие — обърна се към него сенешалът, — защо не използвате ченгеунищожителя? Знаете, че в заповедта пише „насилствено нарушаване на неприкосновеността на дома“.

— Оставете я! — изрева Шик и насочи ченгеунищожителя, но стоманената му част се спусна, без да гръмне.

— Да натискам ли, шефе? — попита полицаят.

Книжното тяло се откъсна от корицата и Шик се хвърли напред, като захвърли безполезния ченгеунищожител.

— Натискайте, Дъглас — заповяда сенешалът и отстъпи назад.

Тялото на Шик рухна в краката на полицаите. И двамата бяха стреляли.

— Да го набием ли, шефе? — обади се другият полицай.

Шик все още мърдаше. Понадигна се на длани и успя да коленичи. Държеше се за корема, лицето му бе сгърчено, а капки пот се стичаха в очите му. На челото му имаше дълбока драскотина.

— Оставете тези книги… — прошепна той. — Гласът му беше прегракнал и глух.

— Ще ги стъпчем — каза сенешалът. — Мисля, че след няколко секунди ще умрете.

Главата на Шик клюмаше въпреки усилията му да я задържи изправена, а коремът го болеше така, сякаш вътре се въртяха триъгълни остриета. Той успя да стъпи на десния си крак, но другото коляно отказваше да се изпъне. Полицаите се приближиха към книгите, а сенешалът направи две крачки към Шик.

— Не пипайте книгите — прошепна Шик. Чуваше се как кръвта клокочи в гърлото му, а главата му все повече се килваше встрани. Шик пусна корема си, ръцете му бяха почервенели, той ги размаха безцелно и падна с лице към пода. Сенешалът го обърна с крак. Беше безжизнен и широко отворените му очи гледаха някъде извън стаята. Кървавата бразда, потекла от челото, разполовяваше лицето му.

— Тъпчете, Дъглас! — нареди сенешалът. — Аз лично ще натроша този апарат за шумове.

Той застана пред прозореца и видя, че голяма гъба от дим излиза от приземния етаж на съседната къща и бавно се издига.

— Излишно е да тъпчете повече — добави той. — Онази къща там гори. Важното е да свършим бързо. Няма да останат следи, но аз ще опиша всичко в доклада си.

Лицето на Шик беше съвсем почерняло. Локвичката кръв под тялото му се съсирваше и заприличваше на звезда.