Борис Виан
Пяната на дните (5)

IV

— Ето го и Никола! — извика Ализ.

— А ето и Изис! — възкликна Шик.

Никола току-що се бе появил на контролния пункт, а Изис бе излязла на пързалката. Той пое към горните етажи, а тя — към Шик, Колин и Ализ.

— Добър ден, Изис — каза Колин. — Представям ви Ализ. Ализ, това е Изис. С Шик се познавате.

Последваха ръкостискания и Шик се възползва от положението, за да се устреми по леда заедно с Ализ. Изис хвана Колин под ръка и двамата тутакси се плъзнаха подир тях.

— Радвам се, че ви виждам — рече Изис.

Колин също се радваше, че я вижда. Изис бе едва на осемнайсет години, но за това време бе успяла да се сдобие с кестеняви коси, бяло яке и жълта пола, както и с яркозелено шалче, обувки в бяло и жълто и тъмни очила. Беше хубава. За жалост Колин много добре познаваше родителите й.

— Следващата седмица правя събиране вкъщи — каза Изис. — Дюпон има рожден ден.

— Кой е Дюпон?

— Пуделът ми. Затова поканих всички приятели. Ще дойдете ли? В четири часа?…

— Да — каза Колин. — С голямо удоволствие.

— Поканете и приятелите си! — добави Изис.

— Шик и Ализ?

— Да, много са мили… Значи до скоро виждане в неделя!

— Тръгвате ли вече? — попита Колин.

— Да, никога не оставам дълго. Аз съм тук от десет часа…

— Та сега е едва единайсет! — възкликна Колин.

— Бях в бара!… Довиждане!…