Борис Виан
Пяната на дните (2)

I

Колин привършваше с тоалета си. На излизане от ваната се бе увил с голяма хавлиена кърпа, от която се подаваха само краката и торсът му. Взе от стъклената полица пулверизатор и напръска с уханен брилянтин светлите си коси. Кехлибареният гребен раздели свилената им маса на дълги оранжеви ивици, подобни на онези, които весел орач би очертал с вилица в конфитюр от кайсии. Колин остави гребена и с ножичките за нокти подряза косо матовите си клепачи, за да придаде загадъчност на погледа си. Трябваше да го прави често, защото те растяха бързо. Запали лампичката над увеличителното огледало и се приближи, за да разгледа кожата си. Няколко комедона бяха набъбнали край ноздрите му. Когато се видяха в огледалото и разбраха колко са грозни, те сами потънаха в кожата и Колин със задоволство угаси лампата. Свали кърпата от кръста си и с едно от ъгълчетата попи последните капчици между пръстите на краката си. Огледалото свидетелстваше за приликата му с русия актьор, който играеше главната роля в един нашумял американски филм. Имаше кръгла глава, малки уши, прав нос и загоряла кожа. Усмихваше се често с невинна бебешка усмивка и от това на брадичката му се беше образувала трапчинка. Беше висок, слаб, с дълги крака и много мил. Името Колин горе-долу му отиваше, с девойките говореше нежно, а с младежите весело. Почти винаги бе в добро настроение, а през останалото време спеше.

Той изпразни ваната, като проби на дъното й дупка. Подът на банята беше покрит със светложълти теракотени плочки и водата се изтичаше през отвор, доскоро разположен точно над бюрото на наемателя от долния етаж. Без да предупреди Колин, той неотдавна беше преместил бюрото си. Сега водата се изливаше върху бюфета. Колин обу сандали от рипсено кадифе с цвят на много дълбока зелена вода и вълнено сако с лешников оттенък. Закачи кърпата на сушилката, взе килимчето пред ваната и след като го поръси с морска сол, която да попие влагата, го метна на ръба на ваната. По килимчето изби влага и се образуваха гроздове от сапунени мехурчета.

Колин излезе от банята и тръгна към кухнята, за да провери как приключва приготовлението на храната. Всеки понеделник Шик, който живееше съвсем наблизо, идваше на вечеря. Днес беше едва събота, но Колин копнееше да види Шик и да му предложи изисканите гозби, подбрани и сготвени с тиха радост от Никола, новия готвач. Колин и Шик бяха ергени, връстници, двайсет и две годишни, с еднакви литературни интереси, но Шик имаше по-малко пари. Колин притежаваше солидно състояние, което му позволяваше да живее сносно и да не работи за чужда сметка. А Шик трябваше веднъж седмично да ходи в министерството да взема назаем пари от чичо си, защото като инженер бе платен по-ниско дори от работниците, които ръководеше, а е трудно да ръководиш хора, по-добре облечени и по-сити от теб самия. Колин се стараеше да го улеснява, като го канеше на вечеря при всяка възможност, но поради гордостта на Шик беше предпазлив, за да не заприлича щедростта му на подаяние.

Коридорът към кухнята беше светъл, остъклен от двете страни, и от всяка грееше по едно слънце, защото Колин обичаше светлината. Навред от стените стърчаха месингови кранчета. Отраженията на слънцата създаваха приказна атмосфера. От ударите на лъчите по кранчетата се получаваше музика, под чиито звуци кухненските мишки танцуваха и тичаха след топчетата кристализирана светлина, образувана от лъчите, които се разбиваха о пода като жълти живачни струи. Пътем Колин погали една от мишките, чиито мустачки бяха много дълги и черни, а самата тя беше сива, слаба и удивително лъскава. Готвачът ги хранеше много добре, но внимаваше да не затлъстяват. През деня мишките не вдигаха шум и си играеха само в коридора.

Колин отвори емайлираната врата на кухнята. Готвачът Никола наблюдаваше апаратурата. Седеше пред бледожълт, също емайлиран пулт с контролните табла на различните кухненски уреди, разположени покрай стените. Стрелката на електрическата фурна, регулирана за печена пуйка, трептеше между „почти“ и „готово“. Скоро пуйката трябваше да се извади. Никола натисна зелено копче, което задейства самонасочваща се антена с чувствително връхче. Тя проникна в пуйката, без да срещне ни най-малко съпротивление, и тутакси стрелката отскочи до степента „готово“. Никола незабавно изключи фурната и пусна нагревателя за чинии.

— Ще бъде ли вкусно? — попита Колин.

— Господинът може да бъде сигурен! — увери го Никола. — Пуйката е идеално калибрована.

— Какво предястие сте направили?

— Боже мой — каза Никола, — този път нищо ново не измислих. Само изкопирах Гуфе.

— Добър специалист сте избрали! — отбеляза Колин. — И кой от трудовете му ще възпроизведете?

— Този от страница шестстотин трийсет и осма от неговата „Готварска книга“. Ще го прочета на господина.

Колин се настани на табуретката със седалка от порест каучук, тапицирана с маслиненозелена коприна, която хармонираше с цвета на стените, а Никола зачете:

— Замесете тесто за подложка. Почистете една голяма змиорка, нарежете я на късове от по три сантиметра. Сложете парчетата змиорка в тенджера и добавете бяло вино, сол, чер пипер, резенчета лук, китка магданоз, мащерка, дафинов лист и половин скилидка чесън за вкус. Не можах да я разполовя съвсем точно — добави Никола, — понеже сатърчето се е изтъпило.

— Ще купим ново — рече Колин.

Никола продължи:

— Сварете змиорката. Извадете я от тенджерата и я поставете в огнеупорен съд. Прецедете през марля, добавете концентриран бульон и задушете на бавен огън, докато водата изври и сосът се сгъсти. Прецедете отново, прибавете към змиорката соса и варете още две минути. Сложете змиорката върху тестената подложка. Направете венец от гъби, подредени с пънчетата нагоре, поръсете в средата хайвер от шаран и залейте с останалия сос.

— Отлично — одобри Колин. — Мисля, че на Шик ще му хареса.

— Нямам честта да познавам господин Шик — каза Никола, — но ако не му хареса, следващия път ще направя нещо друго и така ще мога да определя почти безпогрешно пространствения строеж на неговите вкусове и антивкусове.

— Мда!… — рече Колин. — Оставям ви, Никола. Ще се заема с подреждането на масата.

Той пое обратно по коридора, мина през сервизното помещение и влезе в трапезарията, чиито бледосин килим и бежоворозови стени отморяваха очите.

Стаята с размери приблизително четири на пет метра имаше два прозореца, които гледаха към авеню „Луис Армстронг“. Когато се отваряха, през тях проникваха пролетни аромати, ако навън имаше такива. В ъгъла насреща бе поставена дъбова маса. Две разположени под прав ъгъл пейки заемаха двете й страни, а покрай другите две бяха наредени столове със сини кожени възглавници. Мебелировката на стаята включваше още дълъг и нисък шкаф, който съдържаше мощна уредба с магнетофон и грамофон. Във втори също такъв скрин бяха подредени прашки, чинии, чаши и всякакви други пособия, необходими на цивилизованите хора, за да се нахранят.

Колин избра светлосиня покривка, която хармонираше с килима. Сложи в средата на масата прозрачен съд, пълен с формалин, където два зародиша на пиле сякаш изпълняваха балета „Призракът на розата“ в постановка на Нижински. Наоколо нареди няколко стръка мимоза на ленти: един негов приятел, градинар, ги отглеждаше чрез кръстоска на обикновена топчеста мимоза и захарни пръчки, каквито се продаваха по всички бакалници в близост до училищата. После за всеки сътрапезник постави по две чинии от бял порцелан с инкрустации от прозрачно злато и прибори от алпака, на чиито ажурени дръжки между плексигласови пластинки имаше закрепена по една калинка за талисман. Добави кристални чаши и салфетки, сгънати във вид на свещенически шапки; това му отне доста време. Едва привърши приготовленията, и звънецът се откачи от стената, за да му извести, че Шик е пристигнал.

Колин приглади една несъществуваща гънка на покривката и отиде да отвори.

— Как си? — попита Шик.

— А ти? — откликна Колин. — Дай си шлифера и ела да видиш какво прави Никола.

— За новия готвач ли става дума?

— Да — каза Колин. — Получих го от леля си в замяна на предишния, плюс едно кило белгийско кафе.

— Бива ли го? — осведоми се Шик.

— Изглежда, че си разбира от работата. Ученик е на Гуфе.

— Човекът от сандъка? — промълви Шик ужасен и мустаците му увиснаха трагично.

— Не бе, глупчо, Жул Гуфе, знаменитият готвач!

— Е, нали ме знаеш! — каза Шик. — Освен Жан-Сол Партр аз почти нищо не чета.

Той последва Колин по коридора с плочките, погали мишките и пътем напълни запалката си с няколко капчици слънце.

— Никола — рече Колин от вратата, — представям ви приятеля си Шик.

— Добър ден, господине — поздрави Никола.

— Добър ден, Никола — каза Шик. — Нямате ли племенница на име Ализ?

— Имам, господине — отвърна Никола. — Хубава девойка впрочем, ако смея да добавя.

— Приличате си — заяви Шик. — Макар че в бюста имате известни различия.

— Аз съм развит в широчина — каза Никола, — а нейната снага е налята перпендикулярно, ако господинът ми позволи да поясня.

— Значи сме почти роднини — рече Колин. — Никога не сте ми казвали, че имате племенница, Никола.

— Сестра ми тръгна по лош път, господине — обясни Никола. — Завърши философия. Това не са неща, с които може да се гордее едно порядъчно семейство.

— Мда… — потвърди Колин. — Мисля, че имате право. Във всеки случай ви разбирам. Я ни покажете пастета със змиорка…

— Би било рисковано да се отхлупва преждевременно — предупреди Никола. — Може да се изсуши поради нахлуването на въздух, който в сравнение с намиращия се вътре е беден откъм водни пари.

— Предпочитам изненадата — каза Шик. — По-добре да го видя за първи път на масата.

— Мога само да се съглася с господина — отвърна Никола. — Господата биха ли ми разрешили да продължа работата си?

— Но моля ви, Никола, разбира се.

Никола отново се зае с делата си, които се състояха в отливане на желирани филета от калкан, примесени с резенчета от трюфели за гарнитура към рибното предястие. Колин и Шик излязоха от кухнята.

— Ще пийнеш ли един аперитив? — попита Колин. — Моят пианоктейл е готов, можеш да го пробваш.

— Действа ли? — попита Шик.

— Идеално. Направих го с много усилия, но резултатът надминава очакванията ми. Въз основа на композицията „Фантазия в черно и златисто“ постигнах една наистина невероятна смеска.

— Какъв е принципът? — осведоми се Шик.

— На всяка нота отговаря определена напитка, ликьор или есенция. На форте педала отговаря разбитият жълтък, а на тихия — ледът. За да се получи газирана вода, трябва пронизителна нота от горна октава. Количествата са в пряка зависимост от такта: на шейсет и четвъртина отговаря една шестнайсета доза, на четвъртината една доза, на цяла нота четворна доза. Когато се свири бавна мелодия, влиза в действие коригираща система, която контролира нарастването на дозата, за да не прелее коктейлът, чието алкохолно съдържание обаче се увеличава. Дозата може да се видоизменя в зависимост от продължителността на мелодията: например, ако тя бъде сбита стократно, ще се получи питие, което благодарение на допълнителната настройка ще е съчетало всички хармонии.

— Сложно е — каза Шик.

— Всичко се управлява с електрически контакти и релета. Не ти обяснявам с подробности, ти разбираш от техника. Впрочем при това пианото наистина свири.

— Прекрасно е! — възкликна Шик.

— Само едно нещо куца — оплака се Колин, — форте педалът за разбития жълтък. Би трябвало да сложа специална система за включване, защото ако се свири някое по-отривисто парче, в коктейла падат късове омлет и ти засядат в гърлото. Ще го оправя. Засега е достатъчно да се внимава. За сметаната натискаш клавиша сол в долна октава.

— Ще си приготвя един коктейл по темата на „Хладна любов“ — каза Шик. — Ще стане страхотен.

— Той е в килера, който превърнах в работилница — рече Колин, — понеже предпазните плоскости още не са завинтени. Ела да отидем там. Като начало ще го наглася за два коктейла по двеста грама приблизително.

Шик седна на пианото. В края на мелодията предният капак рязко се отвори и се показа цяла редица чаши. Две от тях бяха пълни догоре с апетитна смес.

— Уплаших се — промълви Колин. — По едно време изсвири фалшива нота. Слава Богу, че имаше хармония.

— Хармонията от значение ли е? — попита Шик.

— Невинаги — отвърна Колин, — щеше да бъде прекалено сложно. Само някои допълнителни регулиращи връзки. Пий и заповядай на трапезата.