Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2016)
Kорекция и форматиране
ventcis (2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

XXXII

Той тичаше с всички сили, хората пред него бавно се килваха, а после падаха върху паважа като кегли и се чуваше тихо пльокане, сякаш някой бе пуснал от високо картонена плоскост.

Колин тичаше ли, тичаше, а острият ъгъл на хоризонта, заклещен между къщите, се носеше към него. Под нозете му се стелеше мрак. Мрак от черна вата, неорганична и аморфна, безцветно небе, таван, още един остър ъгъл… Той тичаше към върха на пресечена пирамида в центъра от ивици не тъй непрогледен мрак, но му оставаха още три улици, докато стигне.

Клое, много бледа, бе просната върху прекрасното им брачно ложе. Очите й бяха отворени, но дишаше трудно. Ализ беше до нея. Изис помагаше на Никола да приготви някакво подкрепително по рецепта на Гуфе. Мишката стриваше с острите си зъби семена от билки за целебно питие на болната.

Но Колин не знаеше, той тичаше, страхуваше се, защото не е достатъчно да си завинаги с някого, трябва освен това да се страхуваш, може да е катастрофирала, прегазила я е кола, сега е в леглото си, ще ми попречат да вляза, но вие навярно си мислите, че се боя от гледката на моята Клое, аз все пак ще я видя, не, не, Колин, не влизай… Може би е само ранена, в такъв случай няма нищо, утре ще отидем заедно в Булонския лес, за да зърнем отново пейката, ръката й беше в моята, косите й близо до моите, възглавницата бе пропита с нейното ухание… Винаги вземам нейната възглавница, ще се боричкаме пак вечерта, тя не харесва моята възглавница, струва й се прекалено твърда, понеже си остава издута под главата, после аз спя на нея, защото е попила мириса на косите й…

Тротоарът застана отвесно пред него. Колин го преодоля с невероятен скок, озова се направо на първия етаж, изкачи останалите, отвори вратата и… всичко беше спокойно и тихо, никакви хора в черно, никакви свещеници, сигурност лъхаше от килимите със сиво-сини шарки. Никола му каза „Не е сериозно“ и Клое се усмихна, щастлива, че го вижда.