Борис Виан
Пяната на дните (65)

LXIV

Отчето говореше с Вардаря и Колин ги изчака да свършат, преди да се приближи. Не гледаше къде стъпва и постоянно се спъваше. Очите му виждаха Клое на брачното им ложе — смугла, с тъмни коси, прав нос и изпъкнало чело, виждаха нежния овал на лицето и затворените клепачи, които я бяха откъснали от света на живите.

— За погребение ли идвате? — попита Отчето.

— Клое умря — каза Колин.

Той чу как произнася „Клое умря“, но сам не си повярва.

— Знам — рече Отчето. — На каква цена желаете да бъде? Несъмнено искате хубава церемония.

— Да — потвърди Колин.

— Мога да ви уредя нещо много добро за две хиляди дублезона — заяви Отчето. — Има и по-скъпо…

— Разполагам само с двайсет дублезона — промълви Колин. — Бих могъл навярно да намеря още трийсет-четирийсет, но не веднага.

Отчето си пое дъх и отвратено изсумтя.

— В такъв случай ви трябва церемония за бедняци.

— Беден съм… — каза Колин. — И Клое умря…

— Да, но е редно човек да си има едно наум и да умира с достатъчно средства за прилично погребение. Значи нямате дори петстотин дублезона?

— Не — отвърна Колин. — Ще мога да заплатя най-много сто, ако се съгласите това да стане на няколко вноски. Представяте ли си какво е да си кажеш: „Клое умря“?

— Знаете ли, аз съм свикнал и вече не се трогвам. Съветвам ви да се обърнете към Бога, но се боя, че не е уместно да бъде обезпокояван за такава дребна сума…

— О, няма да го безпокоя — въздъхна Колин. — Едва ли е способен да направи нещо, след като Клое е вече мъртва…

— Защо не смените темата? — предложи Отчето. — Мислете си за… знам ли, за какво да е, например…

— За сто дублезона церемонията ще бъде ли прилична? — попита Колин.

— Не смея дори да помисля за подобно решение — каза Отчето. — Ще трябва да качите до сто и петдесет.

— Ще ми е нужно време, за да ги изплатя.

— Нали имате работа… ще ми подпишете една малка полица…

— Добре — рече Колин.

— При това положение — заяви Отчето — би било добре да качите до двеста, понеже в такъв случай Протодебелакът и Вардарят ще са на ваша страна, докато при сто и петдесет дублезона ще бъдат в противниковия лагер.

— Не ми е възможно — пророни Колин. — Не вярвам да се задържа дълго на тази работа.

— Значи сто и петдесет — отсече Отчето. — Жалко, това ще е действително гнусна церемония. Отвращавате ме, ужасно сте стиснат…

— Извинете — каза Колин.

— Елате да разпишете документите — подкани го Отчето и грубо го побутна.

Колин се спъна в един стол. Ядосан от шума, Отчето отново го побутна към светорийницата и го последва, като мърмореше.