Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ecume des jours, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2016)
Kорекция и форматиране
ventcis (2016)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание

Борис Виан. Пяната на дните

Френска. Първо издание

Редактор Мария Коева

Технически редактор Олга Стоянова

Коректор Мария Христова

ISBN: 978–954–597–280–2

ИК ФАМА, София, 2007

 

Boris Vian

L’ECUME DES JOURS

© J.-J. Pauvert 1963

Société nouvelle des Editions Pauvert 1979

 

Превод © Симеон Лекарски

Художествено оформление © ФАМА

© ФАМА 2007

 

Предпечат Митко Ганев

Формат 84/108/32, печ. коли 12

Печат УНИСКОРП

 

Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.

Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

XXXI

Колин и Шик се пързаляха вече цял час и пързалката започваше да се изпълва с хора. Все същите момичета, все същите момчета, все същите подхлъзвания, все същите чистачи с дървени лопати. В този момент дежурният бе пуснал на грамофона едно парче, което редовните посетители бяха научили наизуст, тъй като се въртеше от няколко седмици. Той обърна плочата от другата страна, както всички очакваха, понеже познаваха навиците му. Ала плочата внезапно спря и гробовен глас се разнесе от всички високоговорители, освен от един отцепник, който продължи да свири. Гласът умоляваше господин Колин да се яви, ако обича, на пропуска, защото го търсели по телефона.

— Какво ли се е случило? — зачуди се Колин.

Забърза към изхода. Шик го последва. Колин пое по каучуковата настилка, прекоси барчето и влезе в кабината на контрольора, където се намираше микрофонът. Дисководещият тъкмо почистваше една плоча, като използваше бодлива четка, за да изглади грапавините, появили се от износването.

— Ало! — каза Колин, взе слушалката и безмълвно заслуша.

Шик видя как лицето му, отначало учудено, изведнъж стана с цвят на лед.

— Нещо сериозно ли? — попита.

Колин му направи знак да мълчи.

— Идвам — промълви той и затвори телефона.

Стените на кабината се сближаваха и Колин успя да излезе само миг преди те да го премажат. Шик вървеше по петите му. Колин тичаше, както си беше с кънки. Стъпалата му се кълчеха на всички страни. Той повика един гардеробиер.

— Отворете бързо триста и девета кабина!

— Също и моята, триста и единайсета… — добави Шик.

Гардеробиерът ги последва, без да бърза. Колин се обърна, видя го на десет метра зад себе си и го изчака да се приближи. Когато се изравниха, той яростно се засили и с кънката му нанесе страхотен удар под брадичката. Главата на гардеробиера отхвръкна и тупна върху един от отдушниците. Колин грабна ключовете, които безучастният труп все още стискаше. Отвори една кабина, натика тялото вътре, изплю се върху него и се втурна към триста и девета. Шик затвори вратата.

— Какво има? — попита задъхан той, настигайки приятеля си.

Колин вече бе свалил кънките и нахлузваше обувките си.

— Клое — каза той, — болна е…

— Нещо сериозно?

— Не знам — отвърна Колин. — Колабирала е.

Беше готов и хукна.

— Къде отиваш? — извика след него Шик.

— Вкъщи!… — изкрещя Колин и изчезна по кънтящото бетонно стълбище.

Откъм срещуположната страна на пързалката работниците се заизмъкваха от машинното полузадушени, тъй като там вентилацията се беше повредила, и изнемощели рухваха на леда.

Онемял от учудване, с една кънка в ръка, Шик гледаше безмълвно към мястото, където Колин се бе изгубил от погледа му.

Изпод вратата на кабина сто двайсет и осма залъкатуши тънка струйка пенлива кръв и бавно се застича по леда на тежки димящи капки.