Борис Виан
Пяната на дните (61)

LX

Никола отмина предпоследната книжарница, подпалена от Ализ. Беше срещнал Колин на път за работа и от него разбра, че племенницата му е дълбоко отчаяна. След като телефонира в своя клуб, узна за смъртта на Партр и тръгна да търси Ализ, понеже искаше да я успокои, да й вдъхне кураж и да остане с нея, докато тя напълно си възвърне предишната веселост. Стигна до къщата на Шик и видя как посред витрината на отсрещната книжарница изригна висок тънък пламък, от който стъклото се разлетя на парченца като разтрошено с чук. Забеляза пред вратата автомобила на сенешала и шофьора, който бавно маневрираше, за да избегне опасната зона; съгледа и черните силуети на полицаите. Пожарникарите дойдоха почти веднага. Тяхната кола спря пред книжарницата с ужасен грохот. Никола вече се бореше с бравата. Успя да изкърти вратата с ритници и се втурна в магазина. Всичко в дъното гореше. Тялото на книжаря лежеше на земята с крака в пламъците, а до него Никола съзря сърцеизтръгвача на Шик. Огънят запращя двойно по-мощно, докато струята го атакуваше в основата. Книгите горяха с пукот, страници прехвърчаха с плющене над Никола в противоположна на струята посока. Сред шума и пожара Никола едва успяваше да диша. Мислеше си, че Ализ едва ли е останала в пламъците, но не виждаше врата, през която да е смогнала да излезе. Огънят се бореше с пожарникарите и сякаш плъзна нагоре, изоставяйки пода, който видимо почна да гасне. Сред мръсната пепел блестеше нещо ярко, по-ярко и от пламъците.

Димът изчезна много бързо, всмукан към горните етажи. Книгите само тлееха, но таванът продължаваше да гори, дори по-силно отпреди. Долу, на земята, се открояваше сиянието.

Целият в сажди, с почернели коси, задъхан, Никола лазешком се примъкна към сиянието. Чуваше тропота на пожарникарите, които се суетяха. Под една огъната желязна греда съгледа ослепителната руса коса. Пламъците не бяха успели да я унищожат, защото тя ги превъзхождаше по блясък. Той я прибра във вътрешния си джоб и излезе.

Вървеше с колеблива походка. Пожарникарите го проследиха как се отдалечава. Огънят бушуваше из горните етажи и те се приготвиха да изолират сградата от съседните на нея и да я оставят да изгори, защото нямаше повече пожарогасителна течност.

Никола крачеше по тротоара. С дясната ръка галеше косите на Ализ до гръдта си. Чу шума на полицейската кола, която го задмина. На задната седалка различи червения гащеризон на сенешала. Когато разтваряше леко сакото си, озаряваше го слънчева светлина. Само очите му тънеха в сянка.