Томас Харди
Далече от безумната тълпа (26)

25.
Портрет на новия познат

Някои отличителни черти на характера, в добавка към превратностите на съдбата, бяха направили от сержант Трой една не съвсем обикновена личност.

Той не се обременяваше със спомени от миналото и смяташе за излишно да мисли за бъдещето. Живееше с непосредственото чувство, насочваше помислите и желанията си към това, което е пред очите му, и може да се каже — беше уязвим само в настоящето. За него времето беше нещо мимолетно, докато се огледаш, и то вече е отминало: мисленото връщане назад в миналото и опитите да надникне в бъдещето, тази игра на въображението — в която емоционалното става синоним на миналото, а благоразумието означава бъдеще — беше чужда на Трой. За него миналото беше вчера; бъдещето — утре и никога вдругиден.

Поради това в известно отношение той беше може би най-щастливият сред смъртните. Защото, можем напълно убедително да докажем, че способността да се предаваш на спомените си е не само дар, но и наказание. Надеждите ни рядко са слепи, основани единствено на вярата, а очакването ни е непрестанно колебание между радостта и мъката, в него се смесват упование и нетърпение, решителност и любопитство.

Сержант Трой, комуто подобно бленуване беше съвършено непознато, никога не биваше спохождан от разочарование. На тази отрицателна печалба като че можеше да се противопостави единствено някаква неизбежно свързана с нея положителна загуба — например лишаването от някои изтънчени възприятия и усещания. Но без тях човек съвсем не се чувствува ограбен! Както знаем, моралната или естетическа нищета безкрайно се различава от материалната, защото страдащите от нея не забелязват това, а тези, които я открият у себе си, скоро престават да страдат. Способността да преживяваш без нещо, което никога не си притежавал, според него не трябваше да се смята за бедност, и отсъствието на някои чувствени нюанси ни най-малко не безпокоеше Трой: нещо повече, той смяташе, че е надарен да изпита и се наслади на много неща, недостъпни за по-умерените хора, и неговата способност да се вълнува — в действителност доста по-ограничена — му изглеждаше много по-богата от тяхната.

В отношенията си с мъжете в общи линии той беше почтен, но с жените беше лъжлив като критянин — едно своего рода етическо правило, основаващо се на стремежа да спечели разположението на нежното общество от първия момент. Вероятността успехът да се окаже преходен съвсем не го тревожеше, защото тя се отнасяше до бъдещето.

Той никога не прекрачваше чертата, отвъд която веселото безпътство преминава в отвратителен порок; и въпреки че нравствените му качества обикновено не биваха одобрявани, порицанието им често се съпровождаше с опростителна усмивка. Това отношение на околните го подтикваше към самохвалство — той често си приписваше чужди похождения, като, разбира се, целта му съвсем не беше неговите слушатели да извлекат някаква морална поука, а да поддържа неотразима репутацията си на безпътник.

Разумът и склонностите на Трой, отдавна разграничени по взаимно съгласие, рядко си влияеха; затова ако понякога в него се пораждаха добри намерения, постъпките му не само че не отговаряха на тях, но дори рязко ги подчертаваха с неочаквания си контраст. Безпътното поведение на сержант Трой се подчиняваше на импулсите, а добродетелите му — на трезвия размисъл. Тези добродетели, трябва да добавим, бяха толкова скромни, че за тях се носеха само неясни слухове.

Трой беше преизпълнен с енергия, но не действена, а дремеща, лишена от каквато и да е съзнателно избрана цел, и я пропиляваше за това, с което го срещаше случайността. Твърде спонтанен, той бе блестящ събеседник, но съвършено непоследователен и съвсем не на същата висота в действията си, тъй като не можеше да съсредоточава и насочва усилията си. Умът му беше жив, а волята — достатъчно силна, но той бе неспособен да ги съгласува и поради това мисълта му се занимаваше с дреболии в напразно очакване на заповед от волята, а тя пренебрегваше разума и се пилееше на вятъра.

Беше добре образован за човек от средната класа, а за един прост войник — изключително добре. Той умееше да говори и можеше да прави това непрекъснато. А в разговор можеше да се представя такъв, какъвто би желал да бъде, а не какъвто в същност бе: например говори за любов, а мисли за обеда; гостува на съпруга, а гледа към съпругата; напира да плати, решен да кара в дълг.

Схващането за необикновено силното въздействие на ласкателствата, когато някой мъж се домогва до успех сред жените, е толкова разпространено, че почти се е превърнало в поговорка, която се изговаря машинално, без никой да се замисля какви чудовищни изводи се налагат от подобно твърдение. Да не говорим за това, че когато някой се ръководи от него, той съвсем не действа за ползата и доброто на обекта на ласкателствата. Много хора държат на склад в паметта си подобни поговорки и разни други банални афоризми и чак когато някоя катастрофа изведнъж разкрие страшния им смисъл, тогава той за първи път наистина стига до съзнанието им. Когато такова мнение се изказва повече или по-малко сериозно, хората обикновено го подкрепят, добавяйки, че за да бъде достигната целта, ласкателствата трябва да бъдат разумни. За чест на мъжете, много малко от тях установяват тази максима от опит, и за тяхно щастие — не им се налага да плащат за това. Все пак изкусният лицемер може да завърти главата на жената с поток от измислици и да получи такава власт над нея, която може дори да я погуби — много хора са проумели тази истина, наложена им от най-непредвидени, мъчителни обстоятелства. Някои се хвалят, че личният им опит ги е довел до нея и безотговорно задълбочават тези експерименти, понякога с ужасни резултати. Сержант Трой беше от този род хора.

Често го бяха чували да подмята, че в мъжкото поведение спрямо жените съществуват само два варианта — да ги ласкаеш или да ги ругаеш.

— Отнасяш ли се добре с тях, загубен си — повтаряше той.

Скоро след пристигането си в Уедърбъри този философ се показа пред хората. Една-две седмици след стригането на овцете, чувствайки някакво необяснимо облекчение от отсъствието на Болдуд, Батшеба отиде да погледа как работят косачите. Те се движеха на редове, състоящи се от равен брой ъгловати и закръглени фигури; първите бяха на мъжете, а вторите на жените, с прихлупените им бонета, забрадени отгоре с падащи до раменете кърпи. Коган и Марк Кларк косяха наблизо. Размахвайки косата, Марк Кларк си тананикаше нещо в такт, а Джан дори не се опитваше да го настигне. На първата ливада вече товареха сеното. Жените го загребваха и сбираха накуп, а мъжете го подхващаха с вилите и го хвърляха на колата.

Скоро иззад колата се появи една яркочервена фигура и също започна енергично да товари сено заедно с другите. Това бе галантният сержант, дошъл за развлечение да поработи. Не може да се отрече, че с доброволния си труд в разгара на коситбата той оказваше наистина рицарска услуга на стопанката на фермата.

Веднага щом Батшеба се появи на ливадата, Трой я видя, заби вилата в земята, взе си пръчката, която използваше като бастунче, и се запъти към нея. Батшеба се изчерви от яд и смущение, но не сведе поглед и продължи право към него.