Томас Харди
Далече от безумната тълпа (18)

17.
На житната борса

В събота Болдуд, както обикновено, беше на Кастърбриджската житна борса, когато видя смутителката на своя покой. Адам се пробуди от дълбокия си сън. И ето, пред него беше Ева. Фермерът се престраши и за първи път наистина я погледна открито.

Материалните причини и произтичащите от тях емоционални последствия не могат да се изразят с математически уравнения. Прибягвайки към някои средства, за да предизвикаме известно раздвижване на чувствата, можем да получим такива неочаквани резултати, че в сравнение с последствието причината се оказва просто нищожна. Когато жената се подчинява на някой каприз или прищявка поради типичното за нея лекомислие или друг свой недостатък, тя не си дава сметка за това. Тъй се случи и с Батшеба. Тя изобщо не очакваше реакцията, с която се сблъска този ден.

Болдуд я гледаше, не крадешком, критично или оценяващо, а така, както жетвар гледа минаващия влак — нещо толкова чуждо и непонятно за него. За Болдуд жените не представляваха необходима прибавка към нормалния порядък на нещата, а някакъв необясним феномен, отдалечен на огромно разстояние подобно на кометите — толкова малко е известно за техния произход, строеж и движение, че даже не се замисляме дали те се въртят в неизменна геометрична орбита, дали се подчиняват на същите закони като земята или блуждаят безпорядъчно, както ни се струва, когато ги наблюдаваме. Той виждаше черните й коси, правилните черти, закръглената брадичка и шия, изваяния профил. После видя отстрани спуснатите клепачи, очите, ресниците, изящната форма на ушите й. Накрая разгледа фигурата, полата и всичко останало, чак до обувките.

Болдуд смяташе, че тя е красива, но не беше уверен в мнението си, защото възможно ли е тази въплътена мечта, ако тя е толкова прекрасна, както му се струва, да бъде тук, без да предизвиква неудържимото възхищение, въпросите и любопитството на мъжете, което — трябва да поясним — се проявяваше напълно осезателно? Доколкото той можеше да прецени, нито природата, нито изкуството биха могли да надарят с толкова красота това единствено съвършено сред множеството несъвършени създания. Сърцето му заговори. Трябва да припомним, че Болдуд, въпреки четиридесетте си години, никога досега не беше разглеждал която и да е жена с такъв внимателен, изучаващ поглед; като че ли очите му никога не бяха се втренчвали така и това, напълно естествено, го бе оставило равнодушен досега.

Беше ли тя красавица? Той все още не се решаваше да повярва на очите си. Наклони се крадешком към съседа си и тихичко го запита:

— Как мислите, смятат ли мис Евърдийн за красива?

— О, да! Ако помните, първия път, когато тя се появи, всички гледаха само нея. Наистина много красива девойка!

Когато мъжът слуша похвали за жената, в която е наполовина или изцяло влюбен, той проявява удивителна доверчивост. Дори думите на някое дете за него имат авторитета на академично мнение. Болдуд беше удовлетворен.

И тази очарователна жена му беше казала: „Ожени се за мен.“ От какво е продиктувана нейната постъпка? Болдуд беше като сляп — подведен от въображението си, той бе загубил реалната представа за нещата, а що се отнася до Батшеба, тя изобщо не предполагаше, че подобна дреболия може да доведе до сериозни последствия.

В този момент тя спокойно довършваше сделката с някакво селско конте и приключваше сметката с такова пренебрежение, сякаш пред нея не стоеше жив човек, а счетоводна книга. Беше напълно ясно, че за жена с изискванията на Батшеба мъж като него не представлява никакъв интерес. Но внезапно връхлетялата ревност сякаш попари Болдуд. За пръв път той надникваше „на влюбените унизени в ада“^[1]. Първият му порив бе да отиде там и да застане между тях, което можеше да бъде направено само по един начин — да я помоли да му покаже мостри от свое зърно. Болдуд отхвърли тази идея. За него беше невъзможно да се обърне към нея с такъв въпрос. Да започне разговор за покупко-продажба означаваше да оскверни красотата й, а представите му за нея не допускаха това.

Междувременно Батшеба много добре съзнаваше, че най-после е проникнала в тази величествена крепост. Тя чувстваше, че очите му я следят неотклонно. Това беше победа и ако я бе спечелила естествено, за нея тя щеше да бъде още по-приятна поради мъчителното очакване. Но Батшеба я постигна, след като го заблуди с шегата си и затова победата за нея изгуби стойността си — превърна се в изкуствено цвете, в красив восъчен плод.

Батшеба беше жена с достатъчно здрав разум и можеше да разсъждава трезво, ако не са засегнати чувствата й. За това тя винеше себе си и Лиди, а също искрено съжаляваше, че допусна прищявката й да вземе връх и да наруши покоя на човека, когото уважаваше твърде много, за да го задява умишлено.

Този ден тя почти реши да му се извини при първия удобен случай. Но я плашеше мисълта, че положението ще се усложни още повече, ако Болдуд узнае, че тя е искала да му се подиграе. Тогава той няма да повярва на нейните признания и още повече ще се обиди. Ако помисли, че Батшеба иска той да я ухажва, за Болдуд това ще бъде ново доказателство за нейната дързост.