Джеймс Клавел
Вихрушка (67)

67

Техеран, домът на Бакраван: 8,59 вечерта.

 

Зара стоеше до масата за вечеря и проверяваше за последен път дали всичко е готово. Чинии, прибори, салфетки от бял лен, купи с хорищ, различни видове месо и зеленчуци, пресен хляб и пресни плодове, сушени плодове и подправки. Оставаше да се донесе само оризът, а това щеше да стане, когато тя извикаше гостите на вечеря.

— Добре — каза тя на слугите и отиде в другата стая.

Гостите им продължаваха да разговарят, но тя забеляза, че Шаразад сега стои самичка близо до Дарануш, който оживено разговаряше с Мешанг. Тя прикри тъгата си и се приближи към нея.

— Мила, изглеждаш много уморена. Добре ли се чувстваш?

— Разбира се, че е добре — извика високо Мешанг.

— От вълнението е, Зара, просто от вълнението. — Шаразад се усмихна, но лицето й беше много бледо.

После се обърна към Фаразан:

— Ако не възразявате, ваше превъзходителство Дарануш, тази вечер няма да остана за вечеря.

— Защо, какво има? — попита рязко Мешанг. — Болна ли си?

— О, не, мили братко, това е просто от вълнението. — Шаразад отново насочи вниманието си към дребния мъж. — Може би ще ми бъде разрешено да ви видя утре? Може би за вечеря утре вечер?

Преди Мешанг да успее да отговори вместо него, Дарануш отвърна:

— Разбира се, скъпа! — Наведе се и й целуна ръка, при което тя трябваше да събере цялата си воля, за да не повърне. — Ще вечеряме утре. Може би вие и негово превъзходителство Мешанг, и Зара ще окажете чест на моя беден дом. — Той се ухили. Лицето му стана още по-гротескно. — На нашия беден дом.

— Благодаря, ценя високо поканата ви. Лека нощ и останете с мир.

— И вие също.

Тя се сбогува по същия учтив начин с брат си и Зара, после се обърна и ги остави. Дарануш я проследи с очи как се отдалечава, наблюдаваше полюляването на момчешките й бедра и задника й. „За Бога, погледни я — рече си той с копнеж, представяше си я гола да лудува за него. — Направих по-добра сделка, отколкото си мислех. За Бога, когато Мешанг предложи брака, бях убеден само от зестрата наред с обещанията за сътрудничество на пазара. И двете бяха значителни, и естествено така трябваше да бъде за една жена, бременна с дете от чужденец. Но сега, за Бога, мисля, че няма да е толкова трудно да легна с нея, да я накарам да ме обслужва така, както искам да бъда обслужван, и понякога да си правя свои деца. Кой знае, може и да стане както каза Мешанг: «Може би ще загуби детето, което носи.» Може би, може би.“

Той се почеса разсеяно, докато тя излизаше от стаята.

— Та докъде бяхме стигнали, Мешанг?

— Относно предложението ми за нова банка…

Шаразад затвори вратата и изтича леко нагоре по стълбите. Джари беше в стаята й, дремеше в голямото кресло.

— О, принцесо, как…

— Ще си лягам, Джари. Можеш вече да си тръгваш и никой да не ме безпокои, Джари, никой, по каквато и да е причина. Ще говорим на закуска.

— Но, принцесо, аз ще спя на креслото и… Шаразад тропна раздразнено с крак.

— Лека нощ! И никой да не ме безпокои! — Заключи шумно вратата след прислужницата, ритна обувките си встрани и после съвсем тихо бързо се преоблече. А сега покривалото и чадора. Отвори внимателно плъзгащите се врати към балкона и излезе навън. Слезе по стълбите в градината във вътрешния двор, а оттам една пътека я изведе към задната врата. Тя дръпна двете резета. Пантите изскърцаха. После излезе, затвори вратата и забърза. Чадорът се издуваше след нея като голямо черно крило.

В приемната зала Зара погледна часовника си и се приближи към Мешанг.

— Мили, искаш ли вече да сервираме вечерята?

— След малко. Не виждаш ли, че негово превъзходителство и аз сме заети?

Зара въздъхна и се отдръпна да поговори с една приятелка, но се спря, защото видя, че портиерът влезе разтревожен, потърси Мешанг в залата, приближи се до него и му прошепна нещо. Кръвта се дръпна от лицето на Мешанг. Дарануш Фаразан ахна. Тя се втурна към тях.

— Но какво е станало?

Мешанг отвори уста, но не се чу никакъв звук. Във внезапната тишина уплашеният слуга каза:

— Дошли са Зелени ленти, ваше височество, Зелени ленти и… и един молла. Искат да видят негово превъзходителство веднага.

В настъпилата гробна тишина всички си спомниха за арестуването на Пакнури, призовката на Яред и всички останали арести, екзекуции и слухове за още терор, още комитети, затвори, изпълнени с приятели, клиенти и роднини. Дарануш едва не плю от гняв, че бе тук, в тази къща по това време, дощя му се да разкъса дрехите си, задето така глупаво се бе съгласил да се свърже с фамилията Бакраван, която вече беше прокълната заради лихварството на Яред — същото лихварство, за което имаха вина всички лихвари на пазара, но нали хванаха Яред! „Ах кучият му син, а аз се съгласих публично на този брак и се съгласих тайно да участвам в плановете му, планове, които сега разбирам, о, Боже, защити ме, планове, които са опасно модерни, опасно прозападни и очевидно против диктата и желанията на имама! По дяволите, трябва да има и заден изход от този дом на прокълнатите!“

Четирима зелени и моллата бяха в приемната, където ги беше поканил слугата, седяха с кръстосани крака, облегнати на копринените възглавници; бяха събули обувките си до вратата. Младежите гледаха с широко отворени очи богатствата около тях; автоматите им лежаха на килима. Моллата беше с фина роба и фин бял тюрбан — внушителен шестдесетгодишен мъж с бяла брада и гъсти тъмни вежди, силно лице и тъмни очи.

Вратата се отвори. Мешанг влезе неуверено в стаята, като автомат. Лицето му беше пепелявосиво, главата го болеше от ужас.

— Поздрави… поздрави, ваше превъзходителство…

— Поздрави. Вие ли сте негово превъзходителство Мешанг Бакраван? — Мешанг кимна безмълвно. — А, тогава още веднъж приемете моите поздрави и мир вам, ваше превъзходителство, моля да ме извините, че дойдох толкова късно, но аз съм молла Саяни и идвам от комитета. Току-що разбрахме за негово превъзходителство Яред Бакраван и дойдох да ви кажа, че независимо, че такава е била волята на Бога, негово превъзходителство не е бил осъден съгласно закона, неправилно е бил разстрелян, имуществото неправилно е било иззето и ще бъде върнато веднага.

Мешанг го зяпна, не можеше да каже нищо.

— Ислямското правителство е задължено да спазва Божиите закони. — Моллата сбърчи вежди и продължи: — Бог знае, че не можем да контролираме всички усърдни последователи или простите зле ориентирани хора. Бог знае, че има някои, които в усърдието си правят грешки. И Бог знае също, че има мнозина, които използват революцията за зло, крият се зад името „патриот“, мнозина, които изопачават исляма за собствените си мръсни цели, мнозина, които не се подчиняват на Словото на Бога, мнозина, които кроят планове да ни компрометират, дори мнозина, които измамно носят тюрбан, мнозина, които не оценяват достойнството на тюрбана, дори някои аятоласи, дори те, но с Божията помощ ние ще разкъсаме техните тюрбани, ще прочистим исляма, ще смажем лошите, които и да са…

Мешанг не го чуваше. В ума му имаше само една мисъл: „Той… баща ми… аз получавам… получавам обратно имуществото ни!“

— Нашето ислямско правителство е правителство на Закона. Върховната власт принадлежи само на Бога. Законът на исляма има абсолютна власт над всички, включително и над ислямското правителство. Дори най-благородният Пророк, мир Нему, е бил подчинен на закона, който само Бог е разкривал и който е обяснен само с езика на Корана. — Моллата се изправи. — Такава е била Божията воля, но негово превъзходителство Яред Бакраван не е бил съден съобразно закона.

— Това… вярно ли е?

— Да, такава е Божията воля, ваше превъзходителство. Всичко ще ви бъде върнато. Нали вашият баща щедро ни подкрепяше? Как може да процъфтява ислямското правителство без помощта и подкрепата на пазара? Как може да съществуваме, ако не използваме пазарите за борба с враговете на исляма, враговете на Иран и неверниците…

 

 

Пред пазара.

 

Таксито спря на препълнения площад. Локхарт слезе и плати на шофьора. Двама бъдещи пътници, жена и мъж, се пребориха за мястото, което се освободи. Площадът беше пълен с хора, които влизаха или излизаха от джамията и пазара, обикаляха сергиите по улицата. Те почти не му обръщаха внимание — униформата и фуражката му осигуряваха свободно преминаване. Нощта беше хладна, небето бе покрито с облаци. Вятърът отново се бе усилил и се опитваше да загаси пламъчетата на газените лампи на уличните продавачи. От другата страна на площада се намираше улицата, на която беше домът на Бакраван. Том тръгна бързо, заобиколи ъгъла и отстъпи встрани, за да пропусне моллата Саяни и зелените, след това продължи.

Спря пред вратата във високия зид, пое си дълбоко въздух и почука силно. После почука пак. И пак. Чу стъпки, забеляза нечие око зад шпионката.

— Аз съм, негово превъзходителство капитан Локхарт — извика той щастливо.

Вратата се отвори.

— Добре дошли, ваше превъзходителство — каза портиерът. Още не се беше съвзел от шока от внезапното пристигане и заминаване на моллата и зелените, изпратени със смирени поклони лично от негово превъзходителство Гадняра, който в мига, в който вратата беше залостена, заподскача като луд, тупаше с крака по земята и после се втурна обратно в къщата. А ето сега ново привидение, за Бога, дошъл е неверникът, който някога беше женен за годеницата на негово превъзходителство Лайно.

Порив на вятъра раздуха изсъхналите листа в градината. При отворената главна врата се появи още един опулен слуга.

— Поздрави, ваше превъзходителство — промърмори той. — Ще… ще кажа на негово превъзходителство Мешанг, че сте пристигнали.

— Чакай! — Локхарт чуваше възбуденото бръмчене на гласовете от салона, дрънченето на чаши, смеха на хората. — Жена ми вътре ли е?

— Жена ви? — Слугата с мъка дойде на себе си. — Ъ-ъ, нейно височество, ваше превъзходителство капитане, си легна.

— Болна ли е? — разтревожи се Локхарт.

— Не изглеждаше болна, ваше превъзходителство, просто се прибра преди вечеря. Ще кажа на негово превъзходителство Мешанг, че…

— Не е необходимо да го безпокоиш, а и гостите му — прекъсна го Локхарт, доволен от възможността да я види първо насаме. — Ще я видя, после ще сляза и ще се представя по-късно.

Слугата погледа след него, докато той се качваше по стъпалата през две, изчака да се скрие от погледа му и хукна да търси Мешанг.

Локхарт мина по един коридор, после по друг. Насили се да ходи по-бавно, копнееше да види колко изненадана ще бъде тя и колко щастлива, а после щяха да отидат да видят Мешанг, а Мешанг щеше да изслуша плана. Най-после се озова пред вратата на стаята им и завъртя дръжката. Вратата не се отвори и той почука и я повика тихо:

— Шаразад, аз съм, Томи. — Нещо не беше наред. — Шаразад? — Изчака. Почука. Отново изчака. И пак почука, вече по-силно. — Шаразад!

— Ваше превъзходителство!

— А, здравей, Джари — рече той. Не забеляза, че тя трепери. — Шаразад, мила, отключи! Аз съм, Томи!

— Нейно височество каза да не я безпокоят.

— Но тя не е имала предвид мен. Разбира се, че не! Приспивателно ли е взела?

— О, не, ваше превъзходителство.

Локхарт насочи цялото си внимание към нея.

— От какво толкова те е страх?

— Мене? Не се страхувам, ваше превъзходителство. Защо трябва да се страхувам?

„Нещо не е наред“ — помисли си той. Обърна се нетърпеливо към вратата.

— Шаразад! — Чакане, чакане, чакане. — Това е смешно! — промърмори той. — Шаразад! — Преди да се усети какво прави, вече удряше по вратата. — Отвори вратата, за Бога!

— Какво правиш тук?

Беше Мешанг, освирепял от ярост. Локхарт видя Зара да се появява в другия край на коридора и спря.

— Добър… добър вечер, Мешанг — каза Том. Сърцето му биеше до пръсване. Опитваше се да бъде разумен и учтив — и защо, по дяволите, тя не отваря вратата, нещо не беше наред! — Върнах се да видя съпругата си.

— Тя не е твоя съпруга, тя е разведена, а сега се махай!

— Разбира се, че ми е съпруга! — Локхарт го гледаше неразбиращо.

— За Бога, тъп ли си? Тя беше твоя жена. Сега напусни дома ми!

— Ти си луд, не можеш да я разведеш просто така!

— Махай се!

— Разкарай се! — Локхарт отново заудря по вратата. — Шаразад!

Мешанг се завъртя към Зара.

— Върви и доведи няколко зелени! Хайде, върви и доведи няколко зелени! Те ще изхвърлят този луд оттук!

— Но, Мешанг, опасно е да ги въвличаме в наши…

— Повикай ги!

Локхарт избухна. Блъсна с рамо вратата. Тя се разтресе, но не поддаде и той вдигна крак и ритна с ток ключалката. Ключалката се счупи и вратата се отвори.

— Доведи зелените! — изкрещя Мешанг. — Не разбираш ли, че те сега са на наша страна, възстановиха ни… — Той също се втурна през вратата. Объркан видя, че стаята е празна, леглото е празно, банята е празна, нямаше къде другаде да бъде. Двамата с Локхарт се обърнаха към Джари, която стоеше на прага, вперила невярващ поглед в стаята, зад нея предпазливо се приближаваше Зара.

— Къде е тя? — изрева Мешанг.

— Не зная, ваше превъзходителство, оттук не е излизала, стаята ми е до нейната, а аз спя леко… — Мешанг я зашлеви през устата и Джари зави от болка, ударът я просна на пода.

— Къде е отишла?

— Не зная, ваше превъзходителство, мислех, че си е лег… — Мешанг я ритна и тя изпищя. — За Бога, не зная, не зная, не зная!

Локхарт отиде до плъзгащите се врати. Те се отвориха лесно, вече бяха отключени. Излезе на балкона и тръгна по стълбите към задната врата. Върна се бавно, объркан. Мешанг и Зара го гледаха от балкона.

— Задната врата беше отключена. Сигурно е излязла през нея.

— Къде е отишла? — Мешанг беше почервенял от гняв, а Зара се обърна към Джари, която още стоеше коленичила в спалнята, стенеше и плачеше от страх и болка. — Млъквай, кучко, или ще те нашибам! Джари! Щом не знаеш къде е отишла, къде мислиш, че би могла да отиде?

— Не… не зная, ваше височество — изхлипа старата жена.

— Мислиии! — изкрещя Зара и я зашлеви.

— Не знаяяя! — зави Джари. — През целия ден се държеше странно, ваши превъзходителства, странно, отпрати ме днес следобед и отиде някъде сама, аз я срещнах към седем часа и се върнахме заедно, но тя не каза нищо, нищо, нищо…

— За Бога, защо не ми каза? — извика Мешанг.

— Какво можех да ви кажа, ваше превъзходителство? Моля ви, не ме бийте пак, моля ви!

Мешанг седна на един стол. Рязката промяна от една крайност в друга, от пълния ужас, когато съобщиха за моллата и зелените, до пълната еуфория от отменянето на присъдата и възстановяването на правата му, до беса, който го обхвана като намери Локхарт тук, а Шаразад я нямаше, го изкара от релсите. Устата му се отваряше, но той не можеше да издаде никакъв звук. Гледаше как Локхарт разпитва Джари, но не разбираше думите.

Когато се беше втурнал в залата да съобщи със заекване благословените новини, всички се зарадваха, Зара се разплака от радост и го прегърна, останалите жени също, а мъжете топло стиснаха ръката му. Всички, освен Дарануш. Дарануш вече го нямаше. Беше избягал. През задната врата.

— Изнизал се е?

— Като пръдня от торба! — викна някой високо.

Всички се разсмяха, замаяни от собственото си облекчение, че вече не са в непосредствена опасност и няма да бъдат обвинени в съучастничество, и от съвсем неочакваното възстановяване на богатството и властта на Мешанг. Някой извика:

— Нали наистина няма да вземеш Дарануш Безстрашни за зет, Мешанг?

— Не, не, за Бога — отвърна той и изпи на един дъх чаша шампанско. — Как да му се доверя на такъв човек?

— Не му поверявай дори и кофа пикня! В името на Пророка, винаги съм си мислил, че на Мръсния Дарануш му плащат твърде много за неговите услуги. Пазарът трябва да анулира договора му!

Отново се чуха възторжени викове и общо съгласие, а Мешанг изпи втора чаша шампанско, злорадстваше от славните нови възможности, които се отваряха пред него: новият договор за боклука на пазара, който той като засегната страна щеше да получи, нов синдикат под негово ръководство за финансиране на правителството, и по-големи печалби, нови връзки с министри, по-важни от Али Киа — къде е този кучи син? — нови сделки в нефтените участъци, монополи, с които да маневрира, нова партия за Шаразад — сега ще бъде толкова лесно, защото кой не би искал да бъде част от семейството му, най-важното семейство на пазара? „Сега няма нужда да се плаща огромна зестра, на която се съгласих само по принуда. Цялото ми имущество е върнато, имението на брега на Каспийско море, застроените улици в Джалех, апартаментите в северните предградия, земите, овощните градини, полетата и селата, всичко е върнато.“

После слугата срина въодушевлението му, като прошепна, че Локхарт се е върнал, вече е в къщата, вече е горе. Мешанг се втурна насам, а сега безпомощно гледаше как мъжът, когото мразеше толкова много, разпитва Джари, а Зара слуша внимателно.

Направи усилие да се съсредоточи.

— … не съм сигурна, ваше превъзходителство, тя… — хлипаше Джари, — тя само… тя само ми каза, че младежът, който спасил живота й по време на първия протест на жените, бил студент от университета.

— Срещала ли се е насаме с него?

— О, не, ваше превъзходителство, не, както казах, срещнахме го на похода и той ни покани да пием кафе и да си починем — продължи Джари. Беше ужасена, че са я хванали да лъже, но повече се ужасяваше от това да каже какво наистина се беше случило. „Бог да ни пази — молеше се тя. — Къде ли е отишла, къде?“

— Как беше името му, Джари?

— Не зная, ваше превъзходителство, като че ли беше Ибрахим или… или Ишмаел, не зная. Вече ви казах, той не значеше нищо.

Главата на Локхарт направо се пръскаше. Никакъв знак, нищо. Къде би могла да отиде? При приятелка? В университета? На друг протестен поход? „Не забравяй слуховете на пазара за нов бунт на студентите, тази вечер се очакват още взривове, походи и контрапоходи, зелените срещу левичарите, но всички походи, които не са устроени от имама, са забранени от комитета, а търпението на комитета свърши.“

— Джари, сети се! Трябва да ми помогнеш!

— Нашибайте я с камшика, тя знае! — рече гърлено Мешанг.

— Не зная, не зная… — проплака Джари.

— Млъквай, Джари! — Локхарт се обърна към Мешанг. Лицето му беше бледо, беше вбесен. — Не зная къде е тя, но зная защо: ти си предизвикал насила развода и кълна се пред Всевишния, че ако пострада по някакъв начин, както и да е, ти ще платиш за това!

— Ти я изостави! — изфуча Мешанг. — Ти я изостави без стотинка, заряза я и си разведен, ти…

— Запомни, ще си платиш! И ако ми попречиш да вляза в този дом, когато се върна или когато тя се върне, в името на Бога, това също ще се стовари на твоята глава! — Локхарт тръгна към плъзгащите се врати, беше на ръба на лудостта.

— Къде отиваш? — попита бързо Зара.

— Не зная… аз… в университета. Може би е отишла да се присъедини към някой нов поход, въпреки че защо да бяга, за да го направи… — Локхарт не смееше да изрече онова, от което истински се ужасяваше, че нейният бунт е толкова краен, че мислите й са излезли от релсите и тя ще убие себе си — о, не самоубийство, но колко пъти в миналото бе казвала: „Никога не се тревожи за мен, Томи. Аз съм вярваща, винаги се опитвам да върша Божието дело и ако умра, вършейки Божието дело и с Божието име на уста, ще отида в рая.“

„Ами бъдещото ни дете? Една майка не би могла, не може… не може ли? Някоя като Шаразад?“

В стаята бе много тихо. Сякаш стоеше тук цяла вечност. После изведнъж цялата му същност се пренесе в нови води. Със странно ясен глас той изрече:

— Вие сте мои свидетели. Потвърждавам, че няма друг Бог, освен Бог и Мохамед е неговият пророк… Потвърждавам, че няма друг Бог, освен Бог и Мохамед е неговият пророк… — После за трети, последен път каза същото. Сега вече беше направено и той се успокои. Видя как всички бяха вперили поглед в него. Вцепенени.

Мешанг наруши мълчанието, вече не беше разгневен.

— Аллах-ул акбар! Добре дошъл. Но да кажеш Шахадата не е достатъчно, не стига.

— Зная. Но това е началото.

Гледаха как изчезва в нощта, всички бяха запленени от това, че са видели как е спасена една душа, един неверник се превръща в праведен. Толкова неочаквано. Всички бяха изпълнени с радост, с безкрайна радост.

— Бог е велик!

— Мешанг, това не променя ли всичко? — промърмори Зара.

— Да. И да, и не. Но сега той ще отиде в рая. Както Бог пожелае. — Изведнъж той се почувствува много уморен. Погледът му падна върху Джари и тя се разтрепери отново. — Джари — рече той със същото спокойствие, — ще бъдеш бита с камшик, докато не ми кажеш цялата истина, или ще отидеш в ада. Хайде, Зара, не бива да забравяме гостите си.

— Ами Шаразад?

— Да бъде Божията воля.

 

 

Близо до университета: 9,48 вечерта.

 

Шаразад излезе на главния път, където се събираха зелените и техните поддръжници. Хиляди. Огромното мнозинство бяха мъже. Всички въоръжени. Моллите ги командваха, призоваваха ги да спазват дисциплината, да не стрелят срещу левичарите, докато те не открият огън първи, да се опитат да ги разубедят от злото им: „Не забравяйте, че те са иранци, а не сатанински чужденци. Бог е велик… Бог е велик…“

— Добре дошла, дете — рече нежно един молла. — Мир на теб.

— Мир вам — отвърна тя. — Правим поход срещу противниците на Бога, нали?

— О, да, след малко, има много време.

— Имам пистолет — каза тя гордо и му го показа. — Бог е велик.

— Бог е велик. Но по-добре убийствата да спрат и заблудените да признаят Истината, да се откажат от своите ереси, да се подчинят на имама и да се върнат в исляма. — Старецът забеляза младостта и решителността й и отначало се въодушеви, но после се натъжи. — По-добре убийствата да спрат, но ако онези нечестивци не престанат да се противопоставят на имама, Бог да му даде мир, тогава с неговата помощ ще ускорим пътя им към ада…