Джеймс Клавел
Вихрушка (27)

27

Затворът Евин: 6,29 сутринта.

 

Затворът беше като всеки друг модерен затвор — мрачен, с високи стени.

Днес разсъмването беше доста особено, виделината на хоризонта — странно червена. Небето беше чисто и безоблачно, обещаващо хубав ден за пръв път от седмици насам, въпреки щипещия студ. Нямаше смог, въздухът беше кристалночист и прозрачен. Лек ветрец отвяваше встрани пушека на все още димящите развалини на коли и улични барикади, останали след снощните сражения между вече поелите законната власт Зелени ленти и попадналите извън закона лоялисти и левичари, обединили се с подозрителни бивши полицаи и военни. Освен тези развалини димяха и хилядите комини на техеранските жилища.

Малцината пешеходци боязливо извръщаха очи от тежката метална порта, разкривена и изтръгната от пантите си, ускоряваха крачка и бързаха да се отдалечат от погледите на Зелените ленти, които се мотаеха край нея. Уличното движение беше слабо. Поредният камион намали и спря пред портала за проверка. Каросерията му беше пълна със затворници и охрана. Временната бариера се вдигна и бързо се спусна отново, зад стените проехтя пушечен залп. Зелените ленти на пост край стените се протягаха и прозяваха.

С изгрева на слънцето се чуха и протяжните призиви на мюезините от минаретата, записани на касета и многократно усилени от високоговорителите. Стигнали до ушите на правоверните, те предизвикваха незабавна реакция — мъжете спираха, прекратяваха всякаква дейност и се обръщаха с лице към Мека за първата сутрешна молитва.

Яред Бакраван нареди да отбият встрани. Колата спря, пътниците й, включително шофьорът, слязоха и коленичиха. През по-голямата част от нощта Бакраван беше пътувал, тъй като искаше да стигне час по-скоро до своите влиятелни приятели и поддръжници. Новината за незаконното арестуване на Пакнури и неговия насилствен разпит бързо обиколи пазара. Всички изпаднаха в гняв, но не се намери никой, който да поведе хилядите търговци на протестна демонстрация. Яред получи много разнообразни съвети — да протестира лично пред Хомейни и министър-председателя Базарган, да не се явява в съда, да се яви, но да откаже да отговаря, да се яви и да отговаря на всички въпроси. Същевременно никой не прояви желание да го придружи, дори неговият най-близък приятел, един от най-известните адвокати на Техеран, който се кълнеше, че ще се изправи пред Върховния съд да го защитава в мига, в който това бъде необходимо. Затова той потегли на път само с жена си, сина си и трите си дъщери, които в момента се молеха на своите килимчета зад гърба му.

Той приключи молитвата и колебливо се изправи. Шофьорът веднага се зае да сгъва килимчетата. Яред потръпна. Тази сутрин се облече добре — дебело палто, хубав костюм, астраганена шапка, без никакви скъпоценности.

— Оттук ще вървя пеш — съобщи на останалите той.

— Не, Яред — възпротиви се със сълзлив глас жена му, без да обръща внимание на далечната стрелба. — По-добре е да се появиш като уважаван водач. Нима не си най-важният търговец в Техеран? Ходенето пеша не отговаря на твоето положение.

— Да, да, права си — съгласи се той и отново седна в колата — голям тъмносин мерцедес, поддържан в отлично състояние. Жена му — пищна матрона с безупречна прическа, скрита под тънко наметало, което се спускаше чак до визоновото й палто, седна до него и хвана ръката му. Гримът й беше леко повреден от сълзите. Синът му Мешанг също изглеждаше разтревожен, дъщерите му носеха плътни наметки, включително и Шаразад. — Права си, дано Бог накаже проклетите бунтовници! — добави той.

— Не се тревожи, татко — обади се Шаразад. — Бог ще те закриля, защото революционните гвардейци изпълняват заповедите на имама, а той е Божи наместник! — Гласът й звучеше уверено, но видът й беше толкова, разстроен, че Бакраван пропусна да я скастри, че нарича Хомейни имам.

— Да — кимна той. — Всичко е една ужасна грешка.

— Али Киа се закле в Корана, че министър-председателят Базарган ще прекрати тези безсмислици — каза жена му. — Закле се, че ще говори с него още снощи. Вероятно заповедите вече са… вече са там.

Снощи той заяви на Али Киа, че без Пакнури кредити няма да има, а ако той самият има неприятности, пазарът положително ще се разбунтува и всички средства, които текат към правителството, Хомейни, джамиите и самия Киа, незабавно ще секнат.

— Али няма да се провали — мрачно промърмори той. — Не би посмял да направи такова нещо, познавам много добре хората като него.

Колата спря пред портала. Яред Бакраван потръпна под хладните погледи на Зелените ленти и събра кураж.

— Няма да се бавя — рече той.

— Бог да те закриля — изхлипа жена му и го целуна. — Ще те чакаме тук, няма да мърдаме никъде! — Яред разцелува децата си и слезе от колата.

— Салаам — поздрави гвардейците той. — Аз съм… аз съм свидетел, призован от трибунала на молла Алиаллах Увари.

Началникът на караула пое личната му карта наопаки, хвърли й един кратък поглед и я предаде на онези, които можеха да четат.

— Той е от пазара — обяви младо войниче. — Това е Яред Бакраван.

Началникът равнодушно сви рамене.

— Покажи му къде да иде.

Войничето тръгна напред през разбития портал, Бакраван го последва. Когато бариерата се спусна зад гърба му, той усети как увереността го напуска. Тук, на малкото голо пространство, мръсно и запуснато, на крачка от мрачната сграда на затвора, беше пусто и тревожно. Въздухът вонеше от хилядите човешки същества, натикани в източното крило, сгушени едно до друго в опит да се предпазят от студа. Много от тях носеха офицерски униформи. Западната част на дворчето беше празна. На крачка от него се отвори висока врата със стоманени решетки и той пристъпи напред. Чакалнята беше пълна с хора, загрижени и уплашени мъже, които седяха по пейките или направо на пода. Някои бяха офицери, сред раздърпаните униформи Яред забеляза еполетите на полковник. Доста от лицата му бяха познати — известни бизнесмени, дворцови фаворити, администратори, депутати… Някои леко му кимнаха, в препълненото помещение изведнъж стана тихо.

— По-бързо! — раздразнено го подтикна гвардеецът — младеж с надупчено от шарка лице, после разбута хората пред гишето и се изправи пред отегчения чиновник: — Водя ти още един за негово превъзходителство молла Увари!

Чиновникът пое документите на Бакраван и небрежно махна с ръка.

— Сядай някъде, ще те повикат.

— Добър ден, ваше превъзходителство — любезно поздрави Бакраван, шокиран от грубостта му. — Кога ще стане това? Казаха ми да се явя рано сут…

— Когато Аллах пожелае! — отпрати го с нетърпелив жест чиновникът. — Ще те повикат!

— Но аз съм Яред Бакраван, представител на…

— Мога да чета, ага! — още по-грубо го прекъсна чиновникът. — Ще те повикат, когато имат нужда от теб! Иран вече е ислямска държава и законът за всички е един, независимо кой е богат и кой беден!

В следващия миг Бакраван беше избутан встрани от гишето от новопристигналите. С разтреперани от гняв крака той се обърна към чакалнята. В ъгъла някакъв мъж пикаеше в отдавна преливаща кофа, урината течеше по пода. Няколко души леко му кимнаха. Помещението непоносимо вонеше. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му, мъжете на пейката пред него се сбутаха и му направиха място.

— Бог да ви благослови, ваши благородия — промърмори той и с благодарност се отпусна на твърдата дъска.

— Теб също, ага — отвърна един от тях. — Обвиняем ли си?

— Не, извикаха ме като свидетел — стреснато го погледна той.

— Свидетел пред съда на молла Увари?

— Да, ваше превъзходителство, точно така. Кой е той?

— Съдия… — промърмори мъжът, слаб и посивял, на около петдесет години, с изпито сбръчкано лице. — Революционен съдия. Никой не знае какво става, никой не знае защо е повикан, никой не познава този Увари… Знаем само, че е назначен лично от аятолаха и съди от негово име…

Бакраван надникна в очите на мъжа и видя неприкрит ужас.

— Ваше превъзходителство също ли е свидетел? — попита той, усещайки как нервите му се опъват до крайност.

— Да — кимна мъжът. — Само не мога да разбера за какво им е потрябвал един обикновен управител на пощенски клон като мен.

— Пощата е нещо изключително важно за всяко управление, вероятно имат нужда от съветите ви… Как мислите, дълго ли ще ни карат да чакаме?

— Иншаллах — отвърна мъжът. — Извикаха ме вчера след четвъртата молитва и оттогава чакам. Не ме пуснаха да се прибера у дома през нощта, казаха, че трябва да чакаме да ни повикат… — Пръстът му се насочи към кофата в ъгъла: — Това е единствената тоалетна… нощта беше ужасна… През цялото време… през цялото време стреляха… Според слуховете са били разстреляни още трима генерали и десетина офицери от САВАК…

— Петдесет-шестдесет — поправи го мъжът от другата страна на Бакраван, бавно излязъл от вцепенението си. — Ако не и повече… Затворът е претъпкан с хора, като дървеници в бедняшки сламеник. Преди два дни Зелените ленти разбиха портала, обезоръжиха стражата, пуснаха престъпниците навън и започнаха да пълнят килиите с местни граждани… — Гласът му се снижи до едва доловим шепот: — Тук има много повече хора, отколкото по времето на шаха, Аллах да го накаже, че ни изостави!… А Зелените ленти продължават да мъкнат хора, повечето почтени правоверни граждани… Смесват ги с разни федаини, с хора на Туде и друга паплач… — Гласът му се снижи още повече, Яред виждаше само бялото на очите му: — Казват, че новата власт с охота прибягва до мъчения… Щом сте тук, ще останете Бог знае докога, ваше превъзходителство… Храната е отвратителна, аз имам язва, но онова куче чиновникът не иска дори да чуе, че трябва да съм на постоянна диета…

В другия край на помещението настана блъсканица, вратата рязко отскочи и вътре нахлуха половин дузина Зелени ленти, които започнаха да си пробиват път сред тълпата с прикладите на пушките си. Зад тях се появи човек в офицерска униформа, заобиколен от още пазачи. Ръцете му бяха вързани отзад, но главата му беше гордо вдигната. Униформата му беше разкъсана и мръсна, от якичката му висяха полуоткъснати еполети на полковник. Бакраван зина от изумление, познал полковник Пешади, командир на военновъздушната база в Ковис, негов братовчед.

Повечето от чакащите също го познаха — Пешади беше изключително популярен след победоносното иранско нахлуване в Южен Оман преди няколко години, където разби комунистическите войски на Южен Йемен, като поведе лично танковия си батальон.

— Това не е ли героят от Дофар? — попита някой слисано.

— Да, той е…

— Бог да ни закриля! Щом и него са арестували…

Един от пазачите нетърпеливо блъсна Пешади в гърба, подтиквайки го да върви по-бързо. Полковникът рязко се извърна назад въпреки белезниците.

— Кучи син! — изруга той. — Не мога да ходя по-бързо, Господ да те убие!

Пазачът го изруга и рязко заби приклада в корема му. Полковникът изгуби равновесие и се строполи на пода, но и оттам продължаваше да ругае. Не млъкна и когато двама го вдигнаха под мишниците и го затътриха към празното пространство между високите стени в западната част на затвора. Ругаеше тях, Хомейни и фалшивите молли, въпреки че знаеше какво го очаква.

— Да живее шахът! — извика той и се изправи пред стената. — Няма друг Бог, освен… — Автоматен откос прекъсна последните му думи.

В чакалнята стана тихо, някой в ъгъла едва чуто ридаеше, един старец повърна. Бакраван не можеше да повярва на очите си, имаше чувството, че сънува ужасен кошмар. Вонящият въздух беше леден, но той се потеше и не можеше да си поеме дъх. „Умирам ли?“ — безпомощно се запита той и дръпна яката на ризата си. Някой леко докосна ръката му и той отвори очи. В първия момент не можа да разбере къде се намира, после видя лицето на дребничкия си съсед, сетивата му установиха, че е проснат на пода.

— Добре ли сте? — попита го човечецът.

— Да, да, мисля, че съм добре — тихо отвърна той.

— Припаднахте, ваше превъзходителство…

Ръце на хората около него му помогнаха да се изправи, той смотолеви някакви благодарности. Усещаше тялото си тежко като олово, очите му не виждаха нищо, сетивата му бяха притъпени.

— Слушайте — говореше човекът с язвата. — Това, което става тук, е повторение на Френската революция с гилотината и всичко останало… Само не мога да разбера как стана така, че на върха е Хомейни, а въпреки това стават такива ужаси!

— Той нищо не знае — поклати глава дребничкият човек. — Невъзможно е да знае и да позволява всичко това — той е свят човек, най-образованият аятолах!

Умората се спусна като плътна пелена над главата на Яред, той се облегна на стената и се предаде. Събуди го грубо разтърсване.

— Ставай, Бакраван! Викат те!

— Да, да — промърмори объркано той и с мъка се изправи. В лицето на гвардееца разпозна Юсуф, водачът на Зелените ленти, който го намери вчера на пазара. Запрепъва се след него, напусна претъпканата чакалня и излезе в коридора. Тук беше също така студено, от двете страни бяха наредени врати с шпионки, край тях стояха надзиратели с тежки студени погледи.

— Къде… Къде ме водите? — попита Бакраван.

— Спести си дъха, ще ти потрябва — отвърна през рамо Юсуф, после спря пред една врата, отвори я и го тикна вътре. Помещението беше тясно и претъпкано с хора. В центъра, зад гола дървена маса, седяха един молла и четирима младежи, пред тях имаше някакви хартии и дебел том на Корана. През малкото зарешетено прозорче под тавана проникваше весел слънчев лъч, под него се бяха облегнали въоръжени бунтовници.

— Яред Бакраван, търговец и лихвар — представи го Юсуф.

Моллата вдигна глава от списъка, който проучваше.

— А, Бакраван… Салаам.

— Салаам, ваше превъзходителство — колебливо отвърна Бакраван. Моллата беше около четиридесетгодишен, с черна брада и тъмни очи. Тюрбанът му беше снежнобял, робата — тъмнокафява и нова. Младежите от двете му страни бяха около двадесетгодишни, брадясали и зле облечени, пушките стърчаха зад столовете им. — С какво мога да ви бъда полезен? — попита той, опитвайки се да запази спокойствие.

— Аз съм Алиаллах Увари, назначен за съдия от Революционния комитет, тези мъже тук също са съдии. Този съд действува според Божиите закони и Светата книга. — Моллата говореше рязко, акцентът му издаваше казвински произход. — Познаваш ли Пакнури, известен с прозвището „Скъперника“?

— Да, ваше превъзходителство, но ако позволите… според конституцията и стария търговски закон…

— По-добре отговаряй само на въпросите! — рязко го прекъсна един от младежите, — нямаме време да слушаме речи! Познаваш ли го, или не?

— Да, да разбира се…

— Ваше превъзходителство Увари — обади се от вратата Юсуф. — Кого ще заповядате да доведа след този?

— Пакнури, после… — Моллата хвърли поглед на списъка пред себе си. — … после полицейски сержант Юфруди.

— Това куче беше осъдено от другия революционен трибунал снощи, а тази сутрин го разстреляха — обади се един от заседателите.

— Иншаллах — кимна моллата и задраска името в списъка. Всички над него вече бяха задраскани. — Тогава иди в килия 573 и доведи Хасан Турлак.

Бакраван почти проплака от ужас и отчаяние. Турлак беше известен писател и журналист, наполовина афганистанец, който смело и безпощадно критикуваше режима на шаха и беше лежал в затвора.

Небръснатият хлапак до моллата нервно почеса пубертетните пъпки по лицето си и попита:

— Кой е Турлак, ваше превъзходителство?

— Вестникарски репортер — прочете в списъка си моллата.

— Няма смисъл да го разпитваме — обади се друг. Несъмнено е виновен… Нали той беше казал, че Словото трябва да се промени, че Словото на Пророка не подхожда на действителността? Виновен е, разбира се!

— Иншаллах — кимна моллата и насочи вниманието си към Бакраван. — Пакнури… Той е лихвар, нали?

Бакраван с усилие на волята изхвърли Турлак от мислите си.

— Не, той никога не…

— Отпускал ли е заеми под лихва?

Стомахът на Бакраван се сви. Под тежестта на студените черни очи той направи отчаян опит да разсъждава.

— Да, но при едно модерно общество…

— Не пише ли в Корана, че лихварството противоречи на Божиите закони?

— Да, лихварството противоречи на Светия Коран, но в съвременното общество…

— Светият Коран е съвършен! Словото му е кристално ясно! Лихварството си е лихварство, законът си е закон! — Очите на моллата леко се присвиха: — Ти спазваш ли светия закон?

— Да, ваше превъзходителство, разбира се, че го спазвам!

— Придържаш ли се към петте основни задължения на исляма? — Говореше за нещата, които всеки правоверен е длъжен да прави: да произнася пет пъти на ден ритуалните молитви Шахада, доброволно да дава една десета от доходите си на църквата — данъка Закат, да пости от изгрев до залез-слънце по време на светия празник Рамадан, и накрая — да стане хаджия, т.е. поне веднъж в живота си да посети Мека.

— Да, ваше превъзходителство, само последното още не съм изпълнил… Не съм ходил до Мека…

— Защо? — попита пъпчивият. — Ти имаш повече пари, отколкото мухи върху конска фъшкия. С тези пари можеш ла си платиш билета за всеки самолет… Защо не си го сторил досега?

— Здравето не ми позволява — прошепна Бакраван и се помоли на Бога лъжата му да прозвучи убедително. — Не съм добре със сърцето…

— Кога за последен път си влизал в джамия? — попита моллата.

— В петък, бях в джамията на пазара — отвърна Бакраван. Наистина беше там, но не за молитви, а за делови преговори.

— А Пакнури? — попита друг от съдебните заседатели. — Той спазва ли основните изисквания на Корана?

— Вярвам, че ги спазва.

— Нищо подобно. Всички знаят, че не го прави, всички знаят, че е привърженик на шаха. Е?

— Той е патриот, който оказа финансова подкрепа на революцията и аятолах Хомейни, Аллах да го благослови. Години наред оказваше финансова подкрепа и на моллите, които…

— Но той говори американски, работил е за американците и шаха, помагал им е да крадат богатството на страната ни!

— Той е патриот и ако е работил с чужденци, го е правил за благото на Иран!

— Но когато шахът-сатана сформира незаконна партия, Пакнури влезе в нея и започна да служи на шаха като депутат в Межлиса, нали?

— Вярно е, беше депутат — призна Бакраван. — Но и там работеше за…

— Като депутат той е гласувал за тъй наречената „Бяла революция“ на шаха, с помощта на която джамиите бяха лишени от земя, жените получиха равни права с нас, бяха създадени граждански съдилища и държавно образование в противоречие със Светия Коран! — заплашително каза моллата.

„Разбира се, че е гласувал за нея — понечи да извика Бакраван, усещайки как потта се стича на едри капки по лицето и гърба му. — Всички гласувахме за нея, дори много молли и аятоласи! Нали шахът контролираше всичко — полиция, жандармерия, САВАК, армията? Нали повечето от земята беше негова собственост? Шахът беше въплъщение на върховната власт! Проклет да е, проклета да е неговата «Бяла революция» от шестдесет и трета година! Нали тя предизвика загниването на цялата държава и подлуди моллите, нали тя продължава да ни трови, а нейните «модерни реформи» предопределиха появата на този непознат дотогава аятолах Хомейни! Нима търговците не предупредиха хиляда пъти съветниците на шаха за подобна опасност?“

— Да или не?

Той се стресна и се прокле, че се бе унесъл в миналото, толкова ненужно в момента. „Съсредоточи се! — заповяда си той, обзет от паника. — Този прокажен кучи син се опитва да ти постави капан! Какъв беше въпросът му? Внимавай, защото от това зависи и собственият ти живот! Ах, да… за «Бялата революция»…“

— Емир Пак…

— Да или не, в името на Аллаха? — заповеднически го прекъсна моллата.

— Да, той наистина гласува за „Бялата революция“ като депутат в Межлиса…

Моллата въздъхна, младежите се размърдаха на столовете си. Един от тях се прозя, несъзнателно пусна ръка към слабините си и започна да се попипва.

— Ти депутат ли си?

— Не, подадох си оставката след заповедта на аятолах Хомейни…

— Искаш да кажеш заповедта на имам Хомейни?

— Да, да — объркано запелтечи Бакраван. — Подадох си оставката веднага след като имамът нареди… — Пропусна да добави, че всички си подадоха оставките по предложение на Пакнури, когато стана ясно, че шахът е решил да напусне страната и да предаде властта в ръцете на умерения, рационален министър-председател Бахтияр. „Не направихме това, за да узурпира Хомейни властта, това не влизаше в нашите планове!“ Много му се прииска да извика всичко това на глас, но знаеше, че то ще бъде равносилно на смъртна присъда. „Бог да убие американците, които ни продадоха, Бог да убие и генералите, които ни предадоха, Бог да убие и шаха, който е виновен за всичко!“ — Всички знаят, че аз съм твърд привърженик на имама, дано живее вечно! — високо добави той.

— Аллах да го благослови — рече моллата, останалите му запригласяха. — А ти, Яред Бакраван от пазара, ти практикувал ли си някога лихварство?

— Никога! — побърза да отговори Бакраван, макар че сърцето му се сви от страх. „Цял живот съм давал пари назаем, но лихвите ми винаги са били съвсем приемливи — помисли си той. — Освен това съм посредничил за прехвърляне на капитали от и в Иран, един изключително доходен бизнес, който винаги е бил напълно законен.“ — Аз… аз бях противник на „Бялата революция“ на шаха и правех всичко възможно да не…

— Шахът извърши престъпления срещу Бога, исляма, Светия Коран, срещу имама — Аллах да го пази, срещу шиитската вяра. Всички, които са му помагали, носят същата вина! — Очите на моллата се впиха в лицето му: — Какви престъпления си извършил срещу Бога и Неговото Слово?

— Никакви! — извика Бакраван, почти извън себе си. — Никакви, кълна се в името на Аллаха!

Вратата рязко се отвори. Влезе Юсуф, тикайки пред себе си Пакнури. Бакраван насмалко щеше пак да припадне. Ръцете на Пакнури бяха оковани с белезници зад гърба. Панталоните му бяха изцапани с изпражнения, предницата на сакото му беше залята с повръщано. Главата му се клатушкаше, косата му беше мръсна и разрошена, изглеждаше съвсем полудял. Когато видя Бакраван, лицето му се изкриви в гримаса:

— Ах, Яред, старият приятел и колега! И ти ли дойде да се присъединиш към нас в ада, твое превъзходителство? — Закиска се, после се овладя и добави: — Не е така, както съм си го представял… Дяволите още ги няма, няма ги и пламъците над казана с разтопено масло… Просто воня и липса на въздух, стоим прави един до друг и чакаме като сардели… не, като хайвер на сандвич… — Очите му се спряха върху моллата и се изпълниха с ужас: — Ти не си ли Аллах?

— Пакнури, ти си обвинен в престъпления срещу Бога — започна меко моллата. — Този свидетел срещу теб твърди, че…

— Да, да, аз извърших престъпления срещу Бога! — изпищя пронизително Пакнури. — Нали затова съм в ада? — Изведнъж се свлече на колене и лицето му се обля в сълзи: — Няма друг Бог, освен Бога, а Мохамед е пророк на Бога, който не съществува! — Рязко млъкна и вдигна нагоре разкривеното си лице: — Аз съм Аллах, а ти си сатаната!

Настъпилото тежко мълчание беше нарушено от един младеж:

— Той е богохулник, той е обладан от Сатаната. Призна, че е виновен, такава е волята на Аллаха!

Останалите кимнаха в знак на съгласие и моллата каза:

— Такава е Неговата воля!

Направи жест на един от пазачите, той пристъпи напред, помогна на Пакнури да се изправи и го изведе навън. Бакраван безмълвно гледаше след своя приятел, обезумял светкавично, просто за една нощ.

— А сега, Бакраван… — започна моллата, но Юсуф го прекъсна:

— Онзи Турлак чака отвън!

— Добре — кимна моллата и отправи хладен поглед към Бакраван. Всичко му стана ясно — съдбата му нямаше да бъде по-различна от тази на Пакнури! Кръвта зашумя в ушите му и той видя, че устните на моллата се движат, но не чу нито дума. Останалите очаквателно го погледнаха.

— Извинявайте, но не ви чух — глухо проговори той.

— Можеш да си вървиш, засега си свободен — повтори моллата. — Бог ще реши докога. — После хвърли нетърпелив поглед към един от стражите — висок и грозен тип, нехайно облегнат на стената. — Ахмед, изхвърли го оттук! — Очите му се извиха към Юсуф и той остро нареди: — След Турлак ще ми доведеш капитан Мохамед Дези, килия 917…

Бакраван усети, че го дърпат за ръкава, стана и излезе. В коридора политна и щеше да падне, но Ахмед го подхвана, облегна го на стената и неочаквано любезно каза:

— Поемете си дъх, ваше превъзходителство.

— Аз… Свободен ли съм? Мога ли да си вървя?

— Изненадан съм не по-малко от вас, ага — призна си пазачът. — Кълна се в Аллаха и неговия Пророк, че вие сте първият пуснат на свобода днес, независимо дали става въпрос за свидетели или обвиняеми!

— Няма ли малко вода?…

— Тук няма, но навън вода колкото щете. По-добре да излезете веднага… — Ахмед снижи глас и повтори: — По-добре веднага да се махате… Облегнете се на ръката ми.

Бакраван с благодарност се облегна на високия мъж и бавно пое по обратния път. Беше му трудно да диша, не виждаше нито задържаните в чакалнята, нито охраната. Ахмед разбута с рамо хората в коридора и излезе на откритото пространство в западната част на двора. Взводът за екзекуции беше на мястото си, пред войниците имаше трима мъже, здраво привързани към високите колове. Четвъртият стърчеше празен и при вида му Бакраван усети как червата му се отпускат и лепкава влага протича надолу по крачолите му.

— Побързай, Ахмед! — раздразнено подвикна началникът на войниците.

— Идвам, по волята на Аллаха — отвърна ухилен Ахмед и затътри към кола полуприпадналия Бакраван. До него безсмислено дърдореше и се кикотеше Пакнури, затънал в собствения си ад.

— Няма да се измъкнеш, мръснико! — процеди злобно Ахмед. — Всички чухме лъжите, които не се посвени от Бога да произнесеш! Всички те познаваме, знаем как действаш… Дори имама се опита да подкупиш с твоите пари, за да отървеш кожата! А откъде имаш тези пари, ако не от лихварство и кражби?!

Залпът не беше особено точен. Командирът на взвода нехайно се приближи до единия от осъдените и прекрати мъките му с револвера си, после пръсна главата на Бакраван.

— Не можах да го позная — сви рамене той. — Ето как лъжат вестниците, дори и със снимките си!

— Това не е Хасан Турлак — поясни Ахмед. — Той ще дойде след малко.

— Кой е тогава? — изненадано го погледна гвардеецът.

— Търговец — отвърна Ахмед. — Безбожен лихвар като всички търговци. Зная ги аз, цял живот блъсках там, баща ми преди мен също… А тоя тук беше най-богатият лихвар! Не зная много за него, но съм сигурен, че беше страшно богат! Освен това позволяваше на жените си да ходят разбудени, особено една от безбожните му дъщери, която идваше на пазара полугола, друсаше цици и въртеше задник, косата й се ветрееше… Шаразад. Шаразад се казва тая мръсница! Всички я кълняхме да не ни вкарва в изкушение, да не тревожи душите ни! — Почеса се в слабините, усещайки как се възбужда. — Господ да я убие, дано всички като нея се провалят в пъкъла! — Обърна се да си върви и подхвърли през рамо: — Този беше виновен за всички възможни престъпления!

— Но… — Командирът на взвода объркано погледна след него: — Беше ли осъден?

— Бог го осъди. Колът беше празен и ти извика да побързам. Такава е била волята на Аллаха. Аллах е велик, Аллах е велик! Сега отивам да ти доведа проклетия еретик Турлак!