Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Азиатска сага (6)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Whirlwind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
atoslove (2010)
Разпознаване и начална корекция
ihm (2011)
Допълнителна корекция
bobim (2013)
Форматиране
yoda (2011)

Издание:

Джеймс Клавел. Вихрушка. Том I

Американска. Първо издание

ISBN: 954–404–010–2 (Том I)

ISBN: 954–404–009–9 (многотомно)

Издателска къща „Ведрина“, София, 1993

 

First publiched in Great Britain in 1986

by Hodder and Stoughton Limited

Whirlwind

© 1986 by James Clavell

 

© Галина Димитрова, Георги Стойчев, Йосиф Леви — преводачи, 1993

© Петър Станимиров — художник, 1993

 

Печатница ДФ „Балканпрес“ — София

 

 

Издание:

Джеймс Клавел. Вихрушка. Том II

Американска. Първо издание

Издателска къща „Ведрина“, София, 1993

Редактор: Иван Тотоманов

Коректори: Лили Анастасова, Анели Ръждева-Векилска

Технически редактор: Душка Кордова

 

First publiched in Great Britain in 1986

by Hodder and Stoughton Limited

Whirlwind

© 1986 by James Clavell

 

© Галина Димитрова, Георги Стойчев, Йосиф Леви — преводачи, 1993

© Петър Станимиров — художник, 1993

 

Формат: 84/108/32

Печатница ДФ „БАЛКАНПРЕС“ — София

История

  1. — Добавяне

15

Техеран: 8,30 сутринта.

 

Том Локхарт промъкваше стария си ситроен сред развалините от нощните боеве, опитвайки се да поддържа посока към Галег Морги. Утрото беше мрачно и мразовито и той вече закъсняваше, макар да беше тръгнал още на зазоряване.

Минаваше край трупове, над които виеха оплаквачки, край изгорелите скелети на коли и камиони, които още пушеха. По улиците все още се трупаха въоръжени мъже, имаше барикади и той беше принуден да заобикаля отдалеч. Вече почти всички мъже носеха зелените ленти на Хомейни; освен тях по улиците почти не се мяркаха хора. Непрекъснато го задминаваха полицейски автомобили, които свиреха с клаксоните си да им даде път и го ругаеха. Той също ругаеше, забравил, че ако стигне летището, ще трябва да се изправи пред нова дилема.

Рязко нави волана, за да избегне някаква летяща срещу него в забраненото платно кола. После пое въздух и отправи една сочна ругатня към Техеран, Иран, генерал Валик и всички останали, но от това не му стана по-леко.

Небето над главата му беше мръсносиво, в колата беше студено. Никак не му се искаше да напусне топлото си легло и останалата в него Шаразад, въпреки това се надигна още при първото иззвъняване на будилника.

— Нали нямаше да заминаваш, скъпи? — промърмори сънено Шаразад. — Нали каза, че ще тръгнеш утре?

— Мисля, че ще се наложи да направя един извънреден полет — отвърна той. — Валик го поиска, но първо трябва да се видя с Мак. Ако тръгна, ще отсъствам само няколко дни. Ти спи, скъпа.

Избръсна се, облече се набързо, изпи чашка кафе и излезе. Навън беше още тъмно, леденият въздух беше пропит с миризма на изгоряло. Някъде далеч се водеха боеве, тракането на автоматите се чуваше съвсем ясно. Изведнъж го обзе тежко предчувствие.

Макайвър живееше само на няколко преки от дома му. Локхарт се изненада, като го завари напълно облечен.

— Здравей, Том, влизай. Разрешението за полета дойде чак след полунощ, донесоха го на ръка. Валик наистина има власт, защото аз бях сигурен, че никога няма да го получим. Искаш ли кафе?

— Благодаря. Ти снощи видя ли се с него?

— Да — отвърна Макайвър и го поведе към кухнята. Кафето изпускаше приятен аромат; от Джени, Паула и Ногър Лейн нямаше следа. Макайвър напълни чашата му.

— Валик каза, че е говорил с теб и ти си приел да извършиш чартъра.

— Казах му, че ще го изпълня, след като разговарям с теб и след като получим разрешението — изръмжа Локхарт. — Къде е Ногър?

— Изпратих го у тях; снощи отмених дежурството му. Все още е разстроен.

— Представям си. А какво стана с момичето, Паула?

— Спи тук, в гостната. Полетът на „Алиталия“ все още не е разрешен, може би ще го пуснат днес. Снощи се отби Джордж Толбът от посолството. Чул, че летището било прочистено от бунтовници, и днес, с малко късмет, може би ще бъдат разрешени няколко излитания и кацания.

Локхарт кимна и замислено промълви:

— В крайна сметка Бахтияр може би ще се справи с положението.

— Да се надяваме. Сутринта Би Би Си съобщи, че Дошан Тапе продължава да се намира в ръцете на Хомейни, плътно обкръжено от Безсмъртните.

Локхарт си представи Шаразад сред бунтовниците и потръпна. Поне му беше обещала да не ходи вече там.

— Толбът каза ли нещо за преврат? — попита той.

— Само слухове, според които Картър се обявил против подобно разрешение. Но ако аз съм ирански генерал, няма да се колебая нито миг. Толбът е на същото мнение и счита, че преврат ще има до три дни, тъй като бунтарите завземат все повече оръжие.

Локхарт ясно виждаше как Шаразад пее заедно с многохилядната тълпа, младият капитан Карим се обявява в подкрепа на Хомейни, а трима от Безсмъртните се присъединяват към него.

— Честно казано, Мак, аз не бих знаел как да постъпя, ако съм един от тях.

— Да благодарим на Бога, че не сме сред тях — тук е Иран, а не Англия! Иначе и ние трябваше да сме на барикадите. Виж какво, Том, ако не дойде онзи 125, аз ще се погрижа Шаразад да бъде на борда му. В Ал Шаргаз ще бъде на сигурно място, поне за една-две седмици. Тя получи ли си канадския паспорт?

— Да, но мисля, че няма да тръгне, Мак — отвърна Локхарт и му разказа накратко за това, което беше сторила в Дошан Тапе.

— Господи, да не се е побъркала! — слиса се Макайвър. — Ще пратя Джени да поговори с нея!

— А Джени ще отиде ли в Ал Шаргаз?

— Не — горчиво промълви Макайвър. — Ако зависеше от мен, щеше да бъде там още преди една седмица… Но ще направя каквото мога. Иначе Шаразад добре ли е?

— Отлично. Само се моля Техеран да остане спокоен. Постоянно ще мисля за нея, докато съм в Загрос. — Локхарт млъкна и отпи глътка кафе. — Ако ще летя, по-добре да тръгвам. Моля те, дръж я под око… — После вдигна глава и погледна Макайвър право в очите. — Какъв е този чартър, Мак?

Макайвър издържа погледа му с каменно лице и отвърна;

— Първо искам да зная какво точно ти каза снощи Валик.

Локхарт му предаде разговора дума по дума.

— Опасен мръсник е този Валик! — възкликна Макайвър. — Много ловко те е поставил в неудобно положение!

— Така е — кимна Локхарт. — Но той е член на семейството, а знаеш как е в Иран… Попитах го какво толкова важно има в превоза на някакви резервни части, но той се изплъзна. — Забеляза, че лицето на Макайвър изведнъж посивя и някак остаря, никога не го беше виждал такова. — Мак, и на теб искам да задам същия въпрос!

Макайвър изпи кафето си и си наля още, после снижи глас:

— Не искам да събудим Джени и Паула, Том. Ще ти разкажа всичко, но нека си остане между нас.

После накратко му разказа за сцената, разиграла се в офиса на компанията.

Локхарт усети как кръвта нахлува в лицето му.

— САВАК? По петите му? Преследва и семейството му? Пресвети Боже!

— Това е причината, поради която се съгласих да опитам. И аз съм в капан като теб. Но има и друго — въздъхна Макайвър и му разказа за парите.

— Дванайсет милиона риала в брой? — зяпна Локхарт. — Или равностойността им в Швейцария?

— По-тихо. Да, точно така. Дванайсет за мен, още толкова за пилота. Снощи каза, че офертата му продължава да е в сила и да не бъда „наивен“… — Лицето на Макайвър потъмня още повече. — Ако не беше Джени, щях да го изхвърля като парцал!

Локхарт не го слушаше. Дванайсет милиона риала в брой! Да, Мак е прав. След като Валик предлага подобни суми тук, в Техеран, какво ли ще бъде готов да плати на самата граница? Господи!

— Какво мислиш, Том? — внимателно го погледна Макайвър. — Още ли си готов да летиш?

— Вече получихме разрешение за излитане и просто няма как да откажа. — Разрешението лежеше на кухненската маса и Том го взе в ръце. „Разрешава се на полет ЕР-НВС трасе за Бандар-е Делам. Спешна доставка на резервни части, междинно зареждане в Исфахан. Пилот: капитан Лейн.“ Името на Лейн беше зачеркнато с обяснението „болен, резервен пилот“, Макайвър още не бе попълнил друго име.

Макайвър погледна към затворената кухненска врата, после се обърна към Локхарт:

— Валик иска да се качи на борда извън Техеран, при пълна секретност.

— Тая работа все по-малко ми харесва! Къде точно?

— Том, ако стигнеш изобщо до Бандар-е Делам, в което силно се съмнявам, той ще иска да го прехвърлиш в Кувейт!

— Естествено — кимна Локхарт.

— Ще прибегне до всички възможни аргументи, за да те убеди — семейните връзки, Шаразад, всичко… включително и пари.

— Милиони в брой, които ще ми дойдат тъкмо навреме и той прекрасно го знае — спокойно потвърди Локхарт. — Но ако кацна в Кувейт без иранско разрешение на борда на редовно регистриран тук хеликоптер, превозвайки ирански граждани, които се опитват да напуснат нелегално страната, управлявана от законно избрано правителство, аз положително ще бъда третиран като престъпник, който отвлича граждански самолет, и срещу мен ще бъдат повдигнати куп обвинения както тук, така и в Кувейт! Кувейтските власти положително ще запечатат хеликоптера, а мен ще ме вкарат в затвора и след известно време ще ме екстрадират обратно в Иран. При всички случаи разрешителното ми ще бъде отнето и няма да бъда в състояние да се върна обратно тук. Да не говорим, че САВАК сигурно ще арестува Шаразад! Затова няма да летя!

— Валик е опасен тип, сигурно ще бъде въоръжен… Спокойно може да ти опре пистолет в главата и да те принуди.

— Възможно е — все така спокойно отвърна Локхарт, макар че сърцето му се свиваше. — Въпреки това нямам избор. Принуден съм да му помогна и ще го сторя, но не искам да се покажа глупак. — Замълча, после попита: — Ногър в течение ли е?

— Не.

През безсънната нощ Макайвър беше претеглил всички възможности и решението му беше да не рискува нито Ногър Лейн, нито Локхарт. Ще лети сам, да вървят по дяволите медицинските прегледи и законността! Този полет е една лудост, така че още малко беззаконие няма да промени нищо.

Планът му беше прост — след разговора си с Том Локхарт да заяви, че отказва да разреши този полет и няма да подпише разрешението. След това да каже, че ще отиде до уговореното място с Валик по шосе, с достатъчно бензин, за да стигне границата. Дори Локхарт да поиска да го придружи, проблеми няма да има — просто няма да отиде на уговорената с него среща, вместо с това ще се добере до Галег Морги, ще впише собственото си име в разрешението за полет и ще вдигне машината във въздуха. На мястото, където ще го чака Валик…

— Какво? — попита той, осъзнал, че Локхарт му говори нещо.

— Съществуват три варианта — повтори Том. — Отказваш да издадеш разрешение на мен и го даваш на някой друг. Освободил си Ногър, Чарли го няма, оставаме само ние двамата. Но ти не можеш да отидеш, Мак! Опасността е прекалено голяма!

— Няма да отида, разбира се, моето разрешително не е…

— Не можеш да отидеш, Мак! — твърдо повтори Локхарт. — Съжалявам, но това е положението!

Макайвър въздъхна, разумът му взе връх над чувствата и той се отказа от примамливата идея да полети.

— Прав си — рече той и пристъпи към реализация на втория си план. — Сам ще решиш дали да изпълниш този полет или не. В случая аз няма да издавам никакви заповеди, ще издам разрешението на твое име, но при определени условия. Ако си уверен, че мястото за качване на пътниците е чисто, можеш да ги качиш. После се насочваш към Исфахан — Валик каза, че това е уредено. Ако и там всичко е наред — продължаваш. Може пък господин „Иранска връзка“ наистина да е всесилен. На това трябва да се основава и нашият риск.

— Моят риск, Мак.

— Бандар-е Делам е на самата граница, но ти в никакъв случай не трябва да я доближаваш. Приемаш ли? — протегна ръка Макайвър.

— Приемам — стисна я Локхарт, а вътре в себе си се помоли на Бога да бъде в състояние да изпълни поетото обещание.

Макайвър му каза мястото за качване на пътниците, подписа и разрешителното и забеляза, че ръцете му треперят. Ако нещата се объркат, САВАК незабавно ще арестува и двамата. А може би и Джени, потръпна от ужас той. Не сподели с Локхарт, че Джени ги беше подслушвала, не сподели и заключенията й след това.

— Рискът е огромен, Дънкан — беше казала тя. — Но ти и Том трябва да се опитате да му помогнете, защото и двамата сте вътре и просто нямате избор.

Макайвър тръсна глава и подаде разрешителното на Локхарт.

— Единствената ми изрична заповед е да не приближаваш границата, нито да я преминаваш, Том — твърдо продума той. — Сториш ли го — губиш всичко, включително и Шаразад!

— Прав си — кимна другият.

— Това е, желая ти късмет.

Локхарт кимна, усмихна му се приятелски и излезе.

Макайвър затвори вратата зад него. „Дано да съм взел правилно решение — помисли си уморено той; пулсираща болка раздираше главата му. — Наистина би било лудост да ида сам, но все пак… Много ми се иска да съм на неговото място, много!“

Видя Джени на кухненския праг и изненадано възкликна. Върху нощницата си беше наметнала топъл пуловер, беше без очила, очите й бяха някак разфокусирани.

— Страшно много се радвам, че се отказа да го свършиш сам, Дънкан — тихо прошепна тя.

— Какво?

— Хайде стига, глупчо, познавам те прекалено добре. Цяла нощ не мигна, за да стигнеш до някакво решение, аз също — от тревога за теб. Зная, че на твое място бих го сторила или поне бих искала да го сторя. Но Том е млад и силен, Дънкан, сигурно ще се справи. А после дано вземе Шаразад и замине… — Сълзите започнаха да се търкалят по бузите й. — Божичко, толкова се радвам, че не замина!

Тръсна глава, избърса сълзите си и отиде да сложи чайника.

Той се приближи и я прегърна.

— Джени, скъпа, днес може би ще кацне полет 125… Ще заминеш ли с него?

— Разбира се, мили. Ако и ти си в него.

— Но аз…

— Дънкан, моля те да ме изслушаш — обърна се към него тя и се отпусна на гърдите му. — Трима от партньорите ти вече напуснаха страната заедно със семействата си и всички пари, които успяха да измъкнат. Същото стори и шахът, да не говорим за почти всичките ни познати и приятели. Сега бяга дори всесилният генерал Валик, въпреки огромните си връзки и влияние! Мисля, че след събитията в Дошан Тапе и бунта на кадетите тук, в Галег Морги, за нас е крайно време да прекратим всякаква дейност в тази страна и да се махаме!

— Не можем да го направим, Джен — развълнувано извика той, сърцето му до ухото й бясно затуптя и тя отново изпита тревога за състоянието му. — Това би било катастрофа!

— Ще бъде временно, докато положението се нормализира.

— Напусна ли Иран, свършено е с дейността на компанията С-Г!

— Не зная, Дънкан — въздъхна тя. — Решението трябва да вземе Анди, а не ти. Нали той ни изпрати тук?

— Така е, но той поиска моето мнение и аз не можах да му кажа, че трябва да зарежем на произвола на съдбата хеликоптери и оборудване за повече от трийсет милиона долара! При тази бъркотия всичко ще бъде разграбено и изпочупено само за броени дни и ние ще изгубим всичко. Всичко, Джен, включително и вноските ни за пенсия, които също са свързани със С-Г!

— О, Дънкан, не мислиш ли, че…

— Няма да оставя на произвола на съдбата нашите хеликоптери! — твърдо повтори Макайвър и за миг усети паника. — Просто не мога!

— Тогава ги вземи с теб.

— Не можем да го сторим, за Бога! Никой няма да ни издаде разрешение за подобни полети, няма начин да се отпишем от иранския регистър! Просто трябва да изчакаме благоприятна промяна в обстановката!

— Нищо подобно, Дънкан. Освен за компанията трябва да помислиш и за децата! Трябва да заминем, защото, който и да спечели войната, нас ще ни изхвърлят. Особено ако това се окаже Хомейни! — В съзнанието й изплува споменът за речта на този религиозен лидер, произнесена преди време на гробищата: „В името на Аллаха трябва да бъдат отсечени ръцете на всички чужденци!“… Господи!