Джоузеф Файндър
Часът нула (98)

97.

Малкълм Дайсън изключи програмата на Си Ен Ен и гневно завъртя количката си към редицата телефони, подредени на писалището му.

— Проклетият Принц на мрака се издъни! — изкрещя той в празното пространство и бе смаян да чуе, че някой му отговаря.

— Наистина — каза един мъж, приближавайки се откъм вратата, придружаван от други двама.

Дайсън зяпна. Трима други се изкатерваха през прозорците. Разпозна тъмносините униформи с големи яркожълти букви на тях. Не беше необходимо да ги чете, за да се досети, че това са федерални маршали на Съединените щати. Никога нямаше да забрави първия път, когато бе видял същите тези униформи със светложълти букви. Беше в нощта, когато убиха дъщеря му.

— Какво… — започна той.

— Казах „наистина“ — повтори мъжът. — Но поне ни даде основание да ви отправим обвинение, срещу което издействахме екстрадирането ви, господин Дайсън. Макар че вие и хората ви също доста ни помогнахте.

— Какви ги дрънкате, по дяволите?

— Нали разбирате, след като разполагаме с неопровержими доказателства за ролята ви в международния тероризъм, швейцарското правителство повече няма да ви защитава. Просто не може. Така че ви предадоха на нас. Екстрадират ви в Съединените щати. — Маршалът заключи ръцете на Дайсън в белезници и избута количката му навън от кабинета и по дългия главен коридор на чудесното имение, което Малкълм Дайсън бе кръстил Аркадия. — Прекрасно място сте си устроили тук — отбеляза той, позволявайки си да хвърли поглед наоколо. — Направо възхитително.