Джоузеф Файндър
Часът нула (24)

23.

Бракът на Сара с Питър Кронин беше загадка, която с времето само се задълбочаваше. Конкретната причина, поради която го бе сключила, бе пределно проста: беше забременяла от него. Това обаче пораждаше няколко въпроса: защо бе решила да задържи детето, защо бе сметнала, че може да се омъжи за него, след като съзнаваше, че той просто я бе свалил, и най-сетне, най-големият въпрос от всички — какво я бе привлякло в него на първо място?

Да, наистина, той притежаваше красотата на филмова звезда — беше бликащ от жизнерадост блондин със замайваща усмивка. Факт, който би привлякъл вниманието й за не повече от пет минути. Защото стигаше само бегло да опознаеш Питър, за да разбереш, че той е груб, налагащ своето тип, от когото може да те побият тръпки. Но едновременно с това, стига да пожелаеше, той можеше да бъде безкрайно очарователен.

Когато за пръв път я покани да излязат — бяха се запознали покрай някаква дребна полицейска операция — тя веднага прие. Не е като мен, каза си тя тогава, но това е по-добрият вариант. Тя беше прекалено изтънчена, в известен смисъл дори душевно хилава, и имаше нужда от инжекция улична първичност. Сексуалният им живот се бе оказал невероятно възбуждащ. Никога преди не й се бе случвало да загуби представа за околния свят. Когато се скарваха, изпепеляващият му гняв за миг избиваше на повърхността, но веднага след това се сдобряваха. Така — в подеми и пропадания — продължиха пет месеца, когато изведнъж мензисът й закъсня с няколко дни и тестът за бременност — направи го сама с подръчен комплект, който си купи в аптеката — потвърди подозренията й.

Дори не се стигна до обсъждане на евентуален аборт.

Питър пожела да се оженят и макар гласът на разума да й крещеше съвсем друго, няколко дни по-късно двамата отидоха в бостънското кметство и го направиха. После заживяха заедно, сякаш не се бе случило нищо особено. Връзката им остана бурна, те продължаваха да се карат и той все още беше способен да я докара до сълзи.

А след няколко месеца започна да й изневерява. Вярно, тя не беше идеална съпруга. За нея кариерата стоеше над тези неща. От друга страна, Питър наистина имаше удължен работен ден, но нейната работа бе дори по-тежка. Още не й бе хрумвало, че на ситуацията би могло да се погледне и по друг начин: когато един мъж работи много, значи е амбициозен, а когато го прави една жена — тя е немарлива. След една бурна свада Питър обеща да прекрати извънбрачните си връзки. Сара прие дадените му със сълзи на очи обещания. Повярва, че наистина ще се опита да заздравят брака си, макар и само в името на все още нероденото им дете.

И така една сутрин в пет часа, бременна в седмия месец с Джаред, тя се бе прибрала неочаквано рано, скапана от работа. Цялата нощ бе прекарала в събиране на улики по сложен случай, свързан с магазин за скъпоценни метали в Кранстън, Роуд Айланд, за който имаше подозрения, че пере пари на меделинския наркокартел. Беше влязла в апартамента тихо, за да не събуди Питър. Той обаче споделяше брачното им ложе с чужда жена.

Две-три седмици след като се бе изнесъл, тя го видя на Тапас Скуеър под ръка със следващата.

Няколко месеца след раждането на Джаред Сара прие да бъде командирована в Германия, за да помогне в разследването на случая Локърби. След неколкомесечната раздяла с Питър тя с готовност се възползва от възможността да се махне от Бостън с детето. Бюрото имаше нужда от жени, владеещи немски, за предстоящите разследвания, а пълната й неопитност по въпросите на антитероризма не бе пречка — щеше да се научи. По време на курса за обучение на нови агенти вече ги бяха запознали с основните положения. Освен това, преди да замине за Германия се наложи да изкара неколкоседмично доста интензивно обучение в Куантико. Никак не беше лесно да живее в чужда страна с бебе на три месеца, но бе по-лесно от това да бъде в един и същи град с Питър.

Разводът им стана факт, докато Сара и Джаред още бяха в Германия. Съгласно клаузите относно родителските права обаче, Сара трябваше да живее в един и същи град с Питър. Затова тя и вече тригодишният Джаред се върнаха в Бостън през 1991.

Съвсем неочаквано Питър прояви силен интерес към малкия си син. Тя и Питър се държаха официално един с друг, но въпреки епизодичните услуги, които си правеха, всеки от тях изпитваше такава антипатия към другия, на каквато са способни само разведените.

Макар да не показваше, че съжалява за развода си със Сара, Питър се оказа способен на патологично силна ревност. Всеки път, когато тя излезеше с някого, той научаваше по някакъв начин за това и правеше всичко, за да прекрати връзката, винаги под предлог, че така е най-добре за Джаред.

Тя бе имала няколко относително сериозни връзки, но всеки път Питър и колегите му проследяваха човека и прилагаха различни форми на натиск върху него: разпити у дома, чести спирания за възможно най-дребните нарушения на правилника за движение. Не можеше да се каже, че това укрепваше крехката в началото връзка на Сара с въпросния мъж.

Повечето от тези излизания обаче така и не прерастваха в нещо по-сериозно. Мъжете по правило не са във възторг от идеята да излизат с жена, която има дете, но това беше само една от пречките. Другата бе, че тя беше способна да се отдаде до забрава на работата си, да остава до невъзможни часове, така че дори когато се натъкнеше на някой, който се помиряваше с факта на съществуващото дете, тя просто не бе в състояние да се задържи край него. Започнеха ли да излизат, тя започваше да отлага срещите поради служебни ангажименти. На няколко пъти се бе случвало поредният кандидат да организира специална вечер, а тя в последния момент се бе обаждала, за да каже, че е възпрепятствана. Но най-важната пречка беше вътрешното втвърдяване на Сара след развода: беше се научила да живее сама, не желаеше да й бъде причинявана повторно същата болка, в известен смисъл се бе превърнала в циник. Не искаше нов мъж в живота си, защото се бе омъжила веднъж и какъв бе резултатът? Кой е луд пак да иска това?