Джоузеф Файндър
Часът нула (44)

43.

Полицейските служби по цял свят все още използват старата система за класифициране „Хенри“, която систематизира отпечатъците по различните им характерни особености: затворени контури, дъги, възли и линии.

Тази методика е доста архаична и предполага „ръчно“ разпознаване по метода на поединичното сравнение, а това понякога може да отнеме седмици, дори месеци.

От 1986 година в САЩ бе възприет различен, позволяващ компютризиране начин на съхранение и сортировка на пръстовите отпечатъци. Той се нарича „Автоматизирана система за идентификация на пръстови отпечатъци“ или АСИПО и използва високопроизводителни оптични скенери за анализ на отпечатъците и тяхното дигитализиране^[1]. Целият образ с най-дребните му подробности се разполага върху фина мрежа с разделителна способност почти сто точки на квадратен сантиметър, което позволява всяка една точка да се преобразува в няколко числа, които впоследствие лесно могат да бъдат сравнени с други. Така контурите и възлите се свеждат до байтове и битове — онези информационни единици, които компютрите могат да обработват. Благодарение на АСИПО ФБР и основните полицейски служби в рамките на страната имат възможност да сравняват пръстови отпечатъци със скорост от девет хиляди в минута.

В отдел „Идентификация“ на ФБР се съхраняват отпечатъците на около двайсет и четири милиона осъдени престъпници плюс тези на още почти четирийсет милиона други американци, в това число федерални служители и военнослужещи, включително такива от запаса. Съвсем неотдавна АСИПО на ФБР е свързана по електронен път със системите АСИПО в столиците на различните щати и по-големите градове из цялата страна. Тази мрежа, наречена ИАСИПО — „Интегрирана АСИПО“ — и базирана в новооткрит изчислителен център в Кларксбърг, Западна Вирджиния, свързва всички местни управления на ФБР в единна система за безхартиен обмен на информация, която скоро ще измести окончателно остарелите картички с пръстови отпечатъци.

Работната група бързо се събра по сигнал, изпратен до индивидуалния „бийпър“ на всеки отделен член. Дори Кен Олтън, събуден от дълбокия си сън, се дотътри, хванал вечната си чаша кафе. Сара раздаде всекиму копия от „десетката“ на Хенрик Бауман — отпечатъци от десетте му пръста върху картичка към досието, изпратена от южноафриканците. На специалния формуляр ясно се различаваха всички детайли на всеки пръст, внимателно натиснат в отделно каре върху картончето, в долната половина на което имаше и така наречената „лапа“ — четирите пръста на двете ръце, натиснати едновременно.

— Възможно е да се окажат неизползваеми — съобщи тя, — но трябва да знаем, че ги имаме за всеки случай. Числата под всеки отпечатък са идентификационните кодове по системата „Хенри“, която южноафриканците все още използват. Знам, че е от каменната ера, но е безсмислено да се оплакваме. Отдел „Идентификация“ вече ги обработва и прави всички възможно максимално бързо да ги въведе в АСИПО.

— И какво, да не би да няма отпечатъци от устни? — сухо се осведоми лейтенант Рот.

Чуха се тихи изкисквания, някои не толкова дискретни.

— Не разбрах? — призна Сара, видимо озадачена.

— Шега — обясни Уейн Ким от съдебномедицинския отдел към Главното управление на нюйоркската полиция. — Имаше няколко статии относно възможностите за идентифициране чрез използване на отпечатъци от устни. Обаче слаба работа.

— Ясно — каза тя. — Сега искам да отбележа някои подробности относно отпечатъците, които имате пред себе си, защото знам, че не сте специалисти в тази област. Докато не получим класификацията по АСИПО, можете да изпращате тези десет отпечатъка по факс или да получавате латентни отпечатъци по факс, но трябва да правите това не просто по факс с висока разрешаваща способност, а и по засекретена линия. Не искам да има никакви грешки, ясно ли е? И бъдете внимателни, защото дори факсът с висока разрешаваща способност може да внесе малки, но несъществуващи детайли в обменяните отпечатъци. Така че ако получите комплект отпечатъци, за които мислите, че може да са на нашия човек, съветвам ви да ги изпратите във Вашингтон по куриер.

— Сара — измъчено попита Кен, — как стои въпросът с надеждността на сравнението по АСИПО?

— Окей, мога да кажа следното: компютърът дава оценка на съвпадението А, В или С. „С“ означава несъвпадение, отхвърляне. Разбирате, че не става дума за твърдо „да/не“. Резултатът, когато няма твърдо отхвърляне, се изразява в списък от десетте най-близки съвпадения, подредени в намаляваща стойност на обобщения фактор. Коефициентът на перфектно съвпадение е 19998. Все пак не забравяйте, че ние работим в сферата на опазването на закона, а не на разузнаването, така че всичко, което правим, трябва да бъде законосъобразно, тоест да може да бъде представено в съда. Всъщност, дори ако компютърът изплюе твърдо сравнение, някой от отдел „Идентификация“ ще трябва да направи оценката по чисто „човешки“ начин или иначе казано „на око“.

Кен кимна.

— Ще вкараме ли това в Националния информационния център по престъпността? — попита Марк Маклафлин от нюйоркското полицейско управление. Той имаше пясъчноруса коса и лице, обсипано с лунички.

Сара поклати глава отрицателно.

— НИЦП използва различна система, най-обикновена числова класификация, разработка на нашето Управление, колкото да може да се съхраняват отпечатъците в компютър. Основава се на изброяването на линиите между делтата и ядрото. Оценката е доста груба и има смисъл колкото да се привлече вниманието към потенциален кандидат за съвпадение, нищо повече от това. АСИПО и ИАСИПО естествено са много по-мощни средства за идентификация.

— Ще трябва да се обърнем и към Олбани, след като приемаме, че този тип вече е тук — обади се лейтенант Рот. — Говоря за Секцията по пръстови отпечатъци към Отдела за криминално правораздаване. Така че ако е бил арестуван и отпечатъците му са били снети където и да е в щата, веднага ще научим. Според мен има смисъл да загубим известно време и да разпратим отпечатъците във всички щати с искане за проверка, като предложим на колегите да ги задържат и вкарат в архивите си. Знам, че в Ню Йорк ще го направят, но в много щати ще откажат.

— Добре, но какво да правим с отпечатъците, които ще ни изпратят в резултат на исканията, които ще отправим? — попита един от агентите, Денис Стюарт, чиято специалност бе организираната престъпност.

— Имаме известна техника тук — отговори тя. — Разполагаме с четец на пръстови отпечатъци, който изработва термичен образ на отпечатъка, който пък е свързан към видеомонитор. Ако получите отпечатъци отнякъде, обърнете се към лейтенант Рот — той ще отговаря за това.

Когато групата се разпръсна, към нея се приближи Папас и я заговори с тих глас:

— Виж, Сара, с цялата тази съвременна технология под ръка неусетно можем да забравим, че всички компютри на света не могат да излъскат свястно дори една обувка.

— Не те разбирам.

— Страх ме е, че часовникът отмерва времето, а всички тези играчки само отклоняват вниманието ни.

— Алекс, не можем да се откажем от помощта на новите технически средства.

— Помниш ли, че администрацията на Рейгън отдели седемнайсет милиона долара за компютърна система, която уж трябваше да предсказва терористични актове на базата на предварителни сигнали? Е, това се оказа пълен провал. Изобщо не можа да заработи. Един огромен и скъпо струващ майтап. Думата ми е дали не трябва да седнем с теб и да помислим по стария начин за различните възможности. Какво ще правиш довечера?

— Отивам да взема Джаред, връща се от лагера. Между шест и седем трябва да съм на гара „Пенсилвания“.

— И ще отидете някъде на вечеря?

— Нямам планове. Ще видя какво ще поиска Джаред.

— Добре, може ли да мина по-късно, когато Джаред си легне? Не… имам по-добра идея. Защо не попиташ Джаред като си дойде дали не иска да отидем тримата в един чудесен гръцки ресторант, който открих случайно на Първо авеню? Двамата с теб ще можем да поговорим, а Джаред ще си поиграе на автоматите. Но не бих искал да ви развалям вечерта…

— О, Джаред винаги се радва да те види, Алекс. Но тази идея с гръцкия ресторант малко ме безпокои… Нали знаеш колко е капризен с храната.

— Добре де, нека бъде „Макдоналдс“.