Джоузеф Файндър
Часът нула (56)

55.

Пластичният експлозив, известен като С-4 и така обичан от терористите, обикновено се доставя в правоъгълни блокчета, опаковани в прозрачно или зелено фолио. Цветът му е чисто бял.

Компактността на С-4 го прави предпочитан от американските военни и несъмнено от терористите. За тях обаче едно от най-ценните му качества е липсата на миризма, което обяснява защо откриването му е трудно. Трудно, но не и невъзможно.

Онова, което остава неизвестно извън някои тесни кръгове на разузнаването и различните служби за охрана на закона, е, че някои видове С-4 са много по-лесно откриваеми от други. По очевидни причини хората в звената за борба с терористите предпочитат техните противници да знаят колкото се може по-малко за различните видове С-4.

Благодарение на работата си в южноафриканското разузнаване обаче, Хенрик Бауман знаеше доста за експлозивите. Знаеше, че активната съставка в С-4 е съединението циклотриметилен тринитрамин, която е абсолютно лишена от миризма. Всъщност в повечето пластични експлозиви кучетата и механичните сензори улавят миризмата на примесите.

Той знаеше още добре скривания факт, че всичкият С-4 в САЩ се произвежда в седем завода. Шест от производителите използват нитроглицерин за производството на динамит и това замърсява експлозива С-4, получаван по време на същия технологичен процес. Точно този замърсител прави С-4 откриваем.

Една-единствена компания в Америка прави чист, „незамърсен“ С-4 и Бауман знаеше коя е тя.

А освен това имаше доста добър план как да се снабди с известно количество.