Джоузеф Файндър
Часът нула (81)

80.

— Искам да се свържеш с Министерството на правосъдието — нареди Сара на Виджиани — и да получиш от тях списък на всички известни им служители, колеги, съдружници и приятели на Малкълм Дайсън, който вероятно понастоящем се намира в Швейцария. След това се свържи с АНС и поискай от тях да изровят от архивите си записи на гласовете на всеки от хората в списъка. Накарай ги да направят анализ чии може да са гласовете от прехванатите телефонни разговори.

На вратата се почука. Беше Рот. Видя, че Сара разговаря с Виджиани, но въпреки това влезе и каза:

— Виж, Сара, обадиха ми се…

— Рот — рязко го пресече Сара, — в момента имам друга работа.

— Да, видях, но реших, че ще искаш да го чуеш. Току-що ни се обадиха по отворената линия от полицията в Монте Киско, Ню Йорк. В отговор на искането да бъдем държани в течение на всичко по-интересно, помниш ли?

— И?

— Ами преди два часа получили доклад за кражба от някаква строителна компания там. Хиляда фунта пластичен експлозив С-4, откраднат от специалния им склад снощи.

— Колко? — Сара го погледна недоверчиво.

— Хиляда фунта.

— Господи! — прошепна тя.

— С две думи — заекна от възмущение заместник-директорът Джозеф Уолш, — вие ми казвате, че нямате никаква представа?

— Не, сър — поправи го главният експерт на ФБР по експлозивите и неспокойно се изкашля в юмрука си. — Казвам ви, че можем да дадем мнение само по някои най-общи аспекти.

Уолш и без това изглеждаше достатъчно заплашително. Не беше необходимо да става и да изпъва двуметровата си фигура над дребничкия експерт, извисявайки се над него, както направи в момента. Сара и Хари Уитман гледаха сцената като хипнотизирани.

— Господи — изгърмя мощният глас на Уолш. — Разполагаме с шибания взривател. Знаем, че са откраднати хиляда фунта С-4. Какво още искате? Подробен чертеж и електрическа схема? Шибана разходка с екскурзовод?

Но експертът по експлозивите Камерон Кроули, дребен прецизен човечец, въпреки ниско подстриганата си посивяла коса и розовобузото си лице, не можеше да бъде изваден от равновесие толкова лесно. Той вече бе свършил чудесно работата си след атентатите в Световния търговски център и Оклахома Сити и всички в офиса на Уолш знаеха много добре на какво е способен. Този човек, колкото и дребен да беше, имаше репутация, която щеше да стигне до края на дните му.

— Нека ви кажа аз какво точно знаем и най-вече какво не знаем — каза той. — Знаем, че е възможно — повтарям възможно — откраднатите хиляда фунта С-4 да са предназначени за тази бомба. Не знаем дали кражбата не е случайно съвпадение и дали наистина е дело на… ъъ, Бауман.

— Така е — обади се Сара, за да го окуражи.

— Ако приемем, че експлозивът е откраднат от Бауман, не знаем със сигурност дали той планира един атентат, или смята да извърши серия бомбени експлозии. Не знаем дали смята да използва всичките хиляда фунта в една бомба. Това все пак е огромна разрушителна мощ.

— Какво разбираш под „огромна“? — попита Уолш.

Експертът затруднено въздъхна.

— Ами… не знам дали помните, но Пан Ам-103 беше свален с помощта само на един фунт пластичен експлозив. И още по-точно казано само четиристотин грама. Хиляда фунта определено ще нанесат по-големи поражения, отколкото при ТРЕЙДБОМБ. Не забравяйте, че там използваха дори не динамит, а… а „магьосническа“ смес от амониев нитрат и какво ли още не, което бе достатъчно да избият дупка през шест етажа на небостъргача. Взривният еквивалент на онази бомба беше грубо към петстотин килограма тринитротолуол. А С-4 е с около една трета по-мощен от ТНТ.

— Може ли да разруши сграда? — нетърпеливо попита Уолш.

— Да. Някои сгради — да, други — не. Не може да разруши огромна сграда като Световния търговски център. — Той знаеше, че комплексът на Световния търговски център е бил подложен на четири независими изследвания, отнасящи се до инженерните аспекти на неговата конструкция, които изследвания, основавайки заключенията си на базата на теорията на трептенията, бяха стигнали до извода, че постройките в комплекса на Центъра не могат да бъдат разрушени от нищо по-малко от атомна бомба. — При всички случаи изходът би зависил от множество фактори, несвързани с мощността на бомбата.

— Например? — проговори Уитман.

— Например къде е поставена бомбата. Дали ще се намира отвън или в сградата. Много бомби се оставят отвън, така че разрушенията да могат да бъдат видени и снимани. Целта е максимален психологически ефект.

— А ако се сложи вътре? — намеси се Сара.

— Има едно приблизително правило, което казва, че пораженията от бомба в сградата са пет пъти по-големи от тези на същата бомба извън сградата. Пример: вижте какво стана в Оклахома Сити.

— Ти все още нищо не искаш да ни кажеш! — изкрещя Уолш.

Кроули присви устни, за да сдържи раздразнението си, и продължи подчертано спокойно:

— Анализът на експлозиите е сложна дисциплина. Геометрията на заряда оказва влияние върху формата на ударната вълна. Ударните вълни обикновено се разпространяват под деветдесет градуса спрямо повърхността на заряда. Ние не знаем дали в нашия случай зарядът ще има някаква по-особена форма, дали ще бъде сферичен… не знаем нищо за него. Не знаем дали мястото, където ще бъде поставен, създава условия за отклонение на ударната вълна в една или друга посока и дали това ще доведе до разсейване на нейната енергия, или ще изиграе кумулативна роля. Даже нямаме представа в коя точно сграда ще бъде заложена бомбата. Това също има значение, защото различните материали имат различна способност да устояват на фронта на ударната вълна. Стъклото например…

— Дявол да го вземе — не се стърпя Уолш. — Искаш да кажеш, че хиляда фунта С-4, поставени както трябва в сграда с размери средни за тези в Манхатън, може да разгони фамилията на всички наоколо.

— Точно така — потвърди Кроули. — Цялата фамилия, без изключение.

В този миг се обади зумерът на интеркома върху бюрото на заместник-директора. Уолш отиде при него с тежки крачки, превключи на говор и извика:

— Дявол да го вземе, Марлин, казах да не ме безпокоиш!

— Съжалявам, сър, но е много спешно. Отнася се до агент Кехил.

— О, за бога. Кехил?

Сара отиде на свой ред до интеркома.

— Да? Алекс, аз съм в… Какво? Как така се е обадил лично… Аха…

Тя прекъсна и се обърна към тримата мъже от ФБР, които не бяха откъсвали поглед от нея по време на разговора й.

— Беше Алекс Папас. На Рот се обадили от отдел „Убийства“ в полицията. Намерили труп в някакъв тунел от канализацията под Уолстрийт. По всичко изглежда, че жертвата е човекът, пуснал компютърния вирус в мрежата на „Манхатън Банк“.

— Бауман?! — ахна Уитман.

— Някакъв хакер, нает от Бауман.

— Откъде знаем това? — попита Уолш.

— Изглежда, жертвата се е обадила на 911 след смъртта си.

— Чуваш ли се какво говориш, агент Кехил? — раздразнено изгърмя Уолш.

— Малко е сложно да се обясни. По всичко личи, че този компютърен гений се е страхувал, че може да бъде ликвидиран. Затова записал на касетофон съобщение за собственото си убийство. Не разбрах съвсем ясно как точно го е направил. Смисълът е…

— Това истина ли е? — попита я Уитман.

— Изглежда, да. Екип на бърза помощ и група пожарникари слезли в тунелите и намерили тялото. В момента детективите от отдел „Убийства“ и няколко от нашите хора са на път за жилището на жертвата.