Джоузеф Файндър
Часът нула (3)

2.

Няколко часа преди това през една дъждовна вечер в Бостън, млада руса жена енергично прекоси фоайето на хотел „Четирите сезона“, отправяйки се към асансьорите.

Изражението й издаваше, че е делово настроена, веждите й бяха извити, а устните й едва доловимо нацупени. Облечена бе в двуреден костюм в морскосиньо с подплънки на раменете, шалче, ослепително бяла копринена блузка, семпла перлена огърлица в тон с изящните перлени обеци и черни боти. Под мишница стискаше тънка папка от щавена кожа. В другата си ръка — и това съвсем не се връзваше с впечатлението, което младата дама излъчваше — държеше голяма черна кожена чанта.

Всеки на пръв поглед би решил, че жената е скъпоплатен адвокат или шеф на компания и се прибира от вечеря с клиенти. Но по-внимателното взиране би разкрило подробности, които разсейваха тази илюзия. Това бе може би прекалено очевидно — боядисаната пепеляворуса коса, стигаща до раменете й, или неспокойните сини очи…

Портиерът първо я погледна бегло, после се взря в нея с вече изострено внимание, наклони глава и прехвана погледа на един от дежурните от хотелската служба за сигурност — жена, седнала в голямо удобно кожено кресло, преструваща се, че е зачетена в „Бостън Глоуб“.

Тя леко помръдна вежди, колкото да покаже, че и нейните подозрения са събудени, но след това се усмихна и едва забележимо сви рамене, сякаш казваше: „Нека върви, не можем да сме сигурни“.

Администрацията на „Четирите сезона“ правеше всичко възможно, за да обезсърчи момичетата на повикване, но в съмнителни случаи като този беше много по-препоръчително да се направи пропуск, отколкото да бъде оскърбен обикновен посетител на хотела.

Така че блондинката влезе в чакащия асансьор, качи се на седмия етаж и отвори стая 722 със собствен ключ.

След двайсетина минути добре облечен мъж над петдесетте отключи същата врата. Макар да не привличаше вниманието с мъжка красота, той бе белязан с благородната патина на успеха.

Лицето и ръцете му бяха силно загорели, сякаш често бе седял на борда на яхта във водите на Сейнт Барт — което си беше самата истина, косата му бе побеляла и старателно вчесана. Носеше добре ушит син блейзър и скъпа връзка, а обувките му бяха излъскани до блясък.

Той влезе в стаята малко неуверено и се огледа, но единственото свидетелство, че вътре има жена, бяха дрехите, старателно подредени на облегалката на стола. Вратата на банята бе затворена. През тялото му премина тръпка на сладостно очакване.

В геометричния център на грамадното легло беше оставен плик, на който бе изписано името му. Бележката вътре изброяваше няколко прости за изпълнение неща, които той веднага се залови да изпълнява.

С треперещи пръсти остави куфарчето си на писалището и започна да се съблича, захвърляйки първо сакото си, а после панталоните както попадне на сивия килим до леглото. Несръчно разкопча ризата и изу копринените си боксерки с извезан върху тях монограм. За миг се сепна и погледна да види дали завесите на прозорците са дръпнати. Някой се бе погрижил за това. Кой друг, освен жената, разбира се. Беше помислила и за най-малката подробност.

Мъжът коленичи гол в ъгъла на стаята и членът му запулсира — горд, набъбнал и зачервен.

В този момент се отвори вратата на банята.

Той не се обърна да погледне жената — беше му заповядано да не го прави. Обута в черни лачени боти с високи токчета, блондинката се извиси над него. Тялото й изцяло бе скрито под плътно прилепнал комбинезон от черна лъскава материя. Черните й ръкавици стигаха до лактите, а маската върху лицето й беше от тънка черна кожа.

Без да проговаря, тя с плавни движения завърза очите му, после леко го погали, за да го успокои, мушна скритите си в ръкавици ръце под мишниците му, помогна му да се изправи и го насочи към леглото, където той отново коленичи, притискайки възбудения си пенис в матрака.

Тя с щракване заключи ръцете му в белезници и едва сега проговори за пръв път:

— Време е за качулката. — Гласът й бе сипкав конраалт.

Той дълбоко пое дъх. Трепереше. Чувстваше я да се извисява над него, усещаше миризма на кожените й ръкавици и боти.

Тя свали превръзката му и сега той можа да я види.

— Да, господарке — прошепна мъжът плахо като дете.

Качулката също бе от кожа, направена така, че да прилепва плътно до лицето, и бе обрамчена с гумена лента. Нямаше отвори за очите или устата, а само две малки дупчици за дишане през носа. Очите му изплашено се разтвориха, когато видя колко зловещо изглежда този аксесоар. Тя я сложи върху главата му — тежка, студена и задушаваща — и той се разтрепери от ужас и възбуда.

Жената щракна около врата му и нашийник и го завърза за леглото.

Мъжът беше в плен на сладостен страх. Ледената буца на ужаса се бе заклещила в стомаха му. Идеше му да повърне, но го беше страх, че ще се задуши.

Дишаше с мъка. Отвори уста, забравил за миг, че с качулката на главата си може да диша само през носа, и изпадна в паника.

Захленчи и се опита да изпищи, но не успя.

— Бил си лош! — скара му се тя. — Харесва ми да те гледам, но ти си бил лошо момче.

„Успокой дишането си! — заповядваше си той. — Ритмично, равномерно! Дишай само през носа!“ Но паниката беше прекалено силна и устояваше на всичките му опити да овладее тялото си. Той рефлекторно отвори пак уста, но устните му докосваха само гумираната вътрешна повърхност, вече топла и влажна. По лицето му се стичаха струйки пот и гъделичкайки го, влизаха горещи и солени в устата му. Дори когато най-сетне съумя да си наложи да диша само през носа, поемайки миришещия на кожа въздух, той съзнаваше, че е на самия ръб изцяло да загуби контрол.

И в същото време — каква особена и великолепна смес на смазващ ужас и необичайно сладка възбуда! — започваше да долавя пулса на кръвта в пениса си, който сякаш беше готов да експлодира.

В този миг — о, какъв миг! — усети ужилването на кожения й бич по задника си — ужилване едновременно болезнено и галещо. И… Боже Господи!… почувства го дори върху главичката на пениса си!

— Трябва да те държа вързан! — каза гласът й някъде в далечината. — Защото ти определено не си се държал прилично!

Той пак изхленчи, после простена и изведнъж осъзна, че върти таза си в някакъв странен ритъм и закачливо й предлага задните си части.

— Ще ти смъкна кожата от гърба! — каза тя и той повярва, че му говори истината. Едва се сдържаше.

Жената виждаше, че е на самия праг на оргазма. А тя още не бе прибягнала до средството, което се продаваше в санитарните магазини под названието „Неврологичен стимулатор на Вартенберг“. Затова бързо извади от кожената си чанта инструмента, наподобяващ миниатюрна детска въртележка върху дръжката на скалпел. От колелцето излизаха десетки остри спици. Тя леко прекара инструмента по краката му и нагоре през гръдния му кош.

Стенанията му се разнасяха вече накъсано и умолително — той наистина хлипаше като жена на прага на оргазма.

Тя леко хвана с лявата си ръка тестисите му и ги погали, а с другата прекара колелцето с острите спици по задната част на бедрата му, този път надолу към коленете. Премести лявата си ръка върху члена му и започна да го гали, усещайки, че моментът настъпва. Мъжът вече се тресеше, клатеше се несъзнателно напред-назад и не преставаше да стене. Тя вдигна спиците върху цепнатината на задника му и нагоре по гръбначния стълб, продължавайки да гали члена му, и още преди да стигне с инструмента до основата на тила му, той започна да се изпразва спазматично, извил тяло в сладостна тръпка.

— Така — каза тя, когато той рухна върху леглото. — Сега отивам да взема от портфейла ти онова, което ми се полага.

Той беше в такова състояние, че дори не чу какво му казва, но и да бе чул, това едва ли имаше значение — толкова изцяло се бе предал.

Блондинката стана и делово отиде до писалището, където лежеше куфарчето му. Отвори го — той както обикновено не го бе заключил — извади от него един блестящ златен диск и го пусна в черната си чанта с приспособления, където той се загуби сред бичове и въжета.

Погледна към леглото и видя, че клиентът й дори не е помръднал: лежеше все така проснат, продължаваше да диша тежко, а по гърдите и гърба му се стичаше пот и попиваше в светлозелената тъкан на постелките. Очертаната по-тъмна граница около тялото му й напомни за отпечатъците в снега, които тя и сестричките й обичаха да правят като малки. И след това в съзнанието й се стрелна друга, съвсем различна асоциация: равната влажна граница около мъжа приличаше на грубо очертания с бяла боя контур на труп при оглед на полицията.

Тя бързо се наведе, извади портфейла му от задния джоб на захвърлените панталони, отброи четири банкноти по петдесет долара и ги прибра.

След това се върна при напълно изтощения си клиент и го погали. Към покорените винаги трябва да се проявява и малко ласка. Мъничко.

— Обърни се и коленичи пред мен — тихо, но властно нареди тя.

Той се подчини и тя отключи белезниците, след това откопча нашийника и свали качулката.

Сребърната му коса беше щръкнала на потни снопчета, лицето му бе аленочервено. Той бавно примигна и погледът му постепенно се фокусира.

Тя го потупа по главата.

— Ти беше много добро момче. Добре ли ти беше?

Единственият му отговор бе слабата немощна усмивка.

— Сега трябва да бягам. Обади ми се следващия път, когато дойдеш в града. — И тя с любов прекара пръстите си по бузата му и през устните. — Наистина беше много добро момче.

На една съседна пряка бе паркиран блестящ черен микробус. Блондинката подраска по огледалното стъкло на колата и то се смъкна на няколко сантиметра.

Тя извади златния диск от кожената си чанта и го сложи в подложената шепа.

Не видя никакво лице.