Джоузеф Файндър
Часът нула (75)

74.

Рано на следващата сутрин Кристин Виджиани бе информирана, че я търсят по секретния телефон. Тя влезе в екранираната стаичка за комуникации, запали цигара и вдигна слушалката.

— Виджиани на телефона — съобщи тя.

— Обажда се Лари Линдси от АНС. — Виджиани не каза нищо толкова дълго, че той поясни: — Вашата връзка в Агенцията.

— А, да… Какво има?

— Включете скрамблера — нареди той. — Темата е деликатна.

Виджиани позвъни в апартамента на Сара. Сара вдигна веднага.

— Надявам се да не те събуждам — каза Виджиани.

— Не, току-що си налях кафето. Какво се е случило?

— Мисля, че научих крайния срок.

— За какво говориш?

— За крайния срок, нали ти казах. За деня, когато ще бъде извършен атентатът. Мисля, че знам датата.

— Така ли?

— ЦПР е прехванал нов фрагмент на зашифрован разговор, излъчен от същата микровълнова станция, както предишния път.

— Казвай!

— Англичаните са обърнали по-специално внимание на микровълновата станция „Женева-север“, прослушвайки цял спектър от избрани честоти, и се натъкнали на сигнал, който не се поддава на разшифроване. Записали го и го прекарали през суперкомпютър, модел „Крей“. И ето ти изненада: схемата на кодиране се оказала същата, както при предишния разговор.

— Какво е съдържанието? Нещо повече за Бауман?

— Не, някакъв мъж — впрочем същият, който чухме в предишния прехванат разговор — се обажда на банкер в Панама, за да даде разрешение за извършване на плащане. Беше много подробен в нарежданията си. Искаше да е сигурен, че една трета от някаква сума е била платена в началото, втора една трета — миналата седмица, и държеше последната третина да се плати след точно три дни. Уточни, че става дума за 26 юни. Сломена, че на 26 юни в САЩ ще има сериозен „инцидент“ и че преводът трябва да бъде разблокиран едва след новината за този „инцидент“. Не каза нищо друго съществено.

— След три дни… — замислено каза Сара. — Права си. Това трябва да е определената дата. Тогава ще взриви бомбата.

Тя сложи слушалката на вилката и се обърна към Джаред.

— Искам да носиш със себе си моя клетъчен телефон. Сложи го в раницата си.

— Оха! — радостно извика Джаред.

— Не става дума за игра, Джаред. Не трябва да го използваш. Не го показвай на никого и не си играй с него, чуваш ли ме? Искам да съм сигурна, че ще мога бързо да те намеря.

— А ти откъде ще ми се обадиш?

— Имам на работа други клетъчни телефони.

— Страхотно! — ентусиазирано отговори Джаред.

В много малкия, немебелиран апартамент на една пряка от тях, Бауман остави слушалката, сви устни и бавно поклати глава.