Джоузеф Файндър
Часът нула (91)

90.

— Искам да се прочисти и блокира целият район — нареди на подчинените си облеченият в брезентово яке началник на бомбения отряд.

Сара се приближи и показа картата си.

— Специален агент Кехил, ФБР — каза тя. — Тази операция е под мой контрол.

— Така ли? — погледна я с досада командирът на отряда. — Е, вече не е.

Бомбеният отряд към нюйоркското полицейско управление е най-голямото и най-старо подобно поделение в страната. Базиран в Шести полицейски участък на Десета улица 233, той реагира на около 1300 сигнала годишно, за да открие и обезвреди различни взривни устройства. Отрядът се състои от шест екипа от по двама детективи, условно наименувани от „A“ до „F“, командирът е лейтенант, а под него има четирима сержанти.

Бомбеният отряд е част от Научния отдел към полицейското управление, който пък е едно от поделенията на Детективското бюро. За да няма объркване, макар членовете на отряда да носят златни значки, те се водят не детективи, а „детективи специалисти“, което определено е шамар в лицето на тази съставена изцяло на доброволчески принцип група от смели до безумие мъже.

Според полицейския устав Бомбеният отряд може да приеме задача само ако бъде повикан от хора на ГКС — групата за кризисни ситуации. В конкретния случай ги бе повикал един от членовете на ГКС, който след огледа на мястото основателно бе решил, че има сериозна вероятност в сградата да е заложена бомба. Полицаят просто съвестно бе изпълнил дълга си.

До пристигането на противоядрената група Сара беше безсилна да направи каквото и да било: Бомбеният отряд бе поел контрола над нещата. Но появеше ли се Групата — най-елитното звено в цялата система на Съединените щати — тя автоматично щеше да поеме ръководството на цялата операция.

Разнесе се свистене на спирачки. Сара погледна и с облекчение въздъхна — това беше Групата.

Репортерът на Си Ен Ен стоеше на фона на вълнуващата се тълпа, заобиколила сградата на Мрежата на Муур стрийт.

Папас и Рейнахан гледаха телевизионния екран.

— … бомба в тази сграда — обясняваше репортерът, — където се намира важен и досега държан в тайна изчислителен център на Уолстрийт. Според полицейски източници в мазето на сградата е възможно да има едва ли не хиляда фунта пластичен експлозив С-4.

Последваха записани кадри на тълпи хора, опразващи съседните сгради. Паниката се засилваше и няколко души бяха сериозно смачкани. Никой не бе убит, но имаше ранени.

— Полицейски източници съобщиха на Си Ен Ен, че всички входове и изходи на сградите, намиращи се на Муур стрийт, са блокирани, с изключение на главния вход на всяка сграда. Възникналата между федерални и местни власти патова ситуация беше разрешена след появата на група от Министерството на енергетиката, известна като Група за ядрени кризисни ситуации, която пое контрол над всичко.

Последва видеообект, показващ фасадата на сградата, където бе инсталирана Мрежата. Пред нея имаше шест автобуса, паркирани в две колони по три, образуващи тесен коридор, водещ от главния вход до малък двор на другата страна на улицата.

Автобусите изглеждаха като обикновени машини на градския транспорт с една съществена разлика: страните им бяха облицовани със стоманени плочи, стигащи до паважа, така че никой да не може да пропълзи под тях. За зрителите подравнените автобуси изглеждаха като висока желязна стена — непреодолима преграда за всеки, който би искал да избяга. Всички, евакуирани от сградата, трябваше да минат между автобусите и да стигнат до двора, където всеки трябваше да бъде идентифициран и при възникване дори на най-малкото подозрение — разпитан.

Същият метод бе използван през 1979 година, когато въоръжен отряд на сунити фундаменталисти завзе най-святата от всички джамии на исляма в Мека, задържайки в нея двайсет хиляди посетители. Саудитските войски бяха намерили начин да изведат религиозните поклонници, без да позволят на похитителите да се измъкнат с тълпата. Те използваха автобуси на силите за борба с безредиците, за да образуват коридор, през който всички намиращи се в джамията поклонници бяха изведени на близкия стадион и разпитани.

Папас се усмихна, доволен от себе си.

Доброволци от пожарната охрана стояха отвън и отвътре на входа и избутваха паникьосаните служители по трима през крилата на въртящата се врата, откъдето смаяните хора попадаха в коридора между автобусите. Когато стигнеха до двора от другата страна на улицата, всеки минаваше пред малка група наблюдатели от операция „Минотавър“, в присъствието на Сара и Виджиани.

Процедурата не се развиваше гладко. Фоайето гъмжеше от хора, напиращи да се озоват на свобода колкото може по-скоро.

— Ще умра тук! — пискаше някаква жена.

— Пуснете ни навън! — ревеше мъж.

Прозорците на сградата, подобно на тези в повечето административни сгради в града, не можеха да се отварят, но хората на улицата чуваха ясно ударите по тях отвътре. В един офис на шестия етаж някой запрати метален стол в прозореца и по тротоара долу се посипа натрошено стъкло. Ужасен глас изкрещя: „Повече не издържам!“ и някаква двайсетинагодишна жена скочи през назъбената дупка.

Ударът в паважа натроши костите й, но тя оцеля, притеснявайки полицаи и пожарникари, че това може да окуражи още някой да последва примера й.

Командирът на Бомбения отряд, макар и раздразнен, че е изместен от Групата, вдигна мегафона си и извика:

— Останете по офисите си! Няма причина за паника! Има време!

Но сам не вярваше на думите си. „Клетите нещастници“ — помисли си той.

Сара и Виджиани можеха да разгледат в лице повечето от излизащите служители. Бауман бе майстор на дегизировката, но нямаше как да остане незабелязан от разстояние една-две крачки.

Бяха задържани няколко мъже — всички с бради, един от тях с дълга коса, който се оказа компютърен специалист, работещ на втория етаж за една юридическа фирма — но след няколко секунди по-подробно оглеждане те бяха освободени.

— Ще ви скъсам гъза в съда! — заплаши дългокосият програмист.

— Успех — сопна му се Сара.

Чу се нов трясък: някой бе изхвърлил през прозорец на дванайсетия етаж цяло бюро. Парчета стъкла нараниха няколко от най-любопитните, но никой не пострада сериозно.

— Всеки опитващ се да напусне по друг начин, освен през централния вход, ще бъде задържан! — изгърмя във въздуха металически глас.

— На никой не му пука! — извика откъм фоайето мъж на средна възраст. — И без това всички ще умрем!

Сара се обърна към Виджиани:

— Оставям те да ме заместваш. Аз влизам вътре.

— К-какво? — заекна Виджиани.

— Влизам вътре — повтори Сара и тръгна към сградата.

— Ти си луда! — извика след нея Виджиани.

— Може — съгласи се Сара, без да се обръща. — Но съм ви началник.