Джоузеф Файндър
Часът нула (12)

11.

— Криминална лаборатория, Ковалски — съобщи гласът в слушалката.

— Майкъл Ковалски? Обажда се специален агент Сара Кехил от бостънския клон.

— Е? — Гласът не правеше никакво усилие да скрие нетърпението си.

— Вие сте акустичен инженер, нали така?

— Какво има?

— Ами вижте… вие, момчета, знаете ли как се възстановява лента?

— Аудио, видео, каква?

— Аудио.

— Не.

Сара буквално чу събеседника си да покрива микрофона с ръка. От другия край се разнесоха приглушени гласове.

— Ало? — каза тя.

— Да, чувам ви. Съжалявам, но ме откъснахте от важна работа. Да видим сега: значи разполагате с аудиолента, която случайно е била изтрита или нещо такова. Ами не е много вероятно, че бихме могли да възстановим нещо от нея. Всъщност няма начин. Съжалявам.

— Благодаря. — Сара мрачно сложи слушалката на вилката и не се сдържа: — Майната му!

— Ей, я не го приемай толкова надълбоко — каза Кен. — Животът те изсмуква и после умираш. — Той захапа долната си устна. — В техническата служба са добри. Когато не могат да направят нещо, значи най-често наистина не може да бъде направено.

— Чудесно. — Тя не можеше да сдържи разочарованието си.

— Но това не е задължително вярно. Ти наистина ли искаш да го направиш?

— Това пък как да го разбирам? — попита Сара.

Телефонът й иззвъня, но тя не му обърна внимание.

— Ами разбирай го така: познавам един пич, с когото учихме в МТИ. Гений, ама от истинските. Сега се е хванал там в някакъв факултет… доцент ли е или нещо друго, не знам. Инженер по електроника. Мога да му се обадя, ако държиш.

— Да, бих се радвала. Чакай малко… Изведнъж се сетих. Ние поискахме ли пълно претърсване на базата данни?

— Да. Защо?

— Уорън Елкинд. Бих искала да знам дали името му няма да изникне и във връзка с нещо друго. Как мога да го направя?

— Ами, подаваш заявка през Фили Уили. Той я препраща във Вашингтон на професионалните търсачи в архива. Според мен специалистите по корелация, които извличат справките там, са истински експерти.

— Интересуват ме всички записи във всички бази, в които се споменава Елкинд. Може ли да стане това?

— Може. Единственият въпрос е дали ще ти позволят да прокараш подобна заявка. Защото това ще струва доста. Кое те кара да мислиш, че Фелан ще я парафира?

— Уорън Елкинд е един от най-влиятелните банкери в страната. Освен това е бил и обект на терористични заплахи. Ако сега оставя нещата както са си, ще приключим случая с една мъртва проститутка и един богат банкер. Без никаква връзка между двамата. Но ако направим пълно претърсване, възможно е отнякъде да изникне нещо, което би си струвало да се разследва допълнително. Някаква следа, която да захапем…

— Да, само че Фелан ще ти разкаже колко добри са нашите специалисти. Ще се опита да те убеди, че щом онова, което те интересува, не е намерено в нашето досие на Елкинд, с което вече разполагаш, нямаш сериозни основания да очакваш, че глобалното претърсване ще даде по-различен резултат.

— Ти си компютърният бог сред нас, така че ти измисли аргументите. Мен ме интересува само пълното претърсване. Структурно и йерархично, не знам как го наричате. ЦРУ, РАМО^[1], Агенцията за национална сигурност, Държавния департамент — всичко. Говоря за източниците, в които нашите хора не правят справки.

— Върви и говори с Уили.

— Който ще каже: „Сара, но това не е Локърби“.

— Ами наистина не е. — Той се усмихна малко злобничко. — Но ти все пак поискай. Нали не мислиш, че Елкинд е убил твоята информаторка?

Тя въздъхна:

— Не… Всъщност всичко е възможно и вероятно не следва да го изключвам… Но има нещо… не знам как да го формулирам… Има нещо не наред в смъртта й. Тези пет хиляди долара, които са явно заплащане… убийството, извършено само часове след като е обслужила един от най-влиятелните мъже на Уолстрийт. Не, тук има нещо не наред.