Джоузеф Файндър
Часът нула (13)

12.

Дайсън бе привидно безгрижен, но вътрешно напрегнат. Единственият му коментар за себе си беше едно наглед невинно подмятане.

— Разбрах — каза той без връзка с разговора до момента, — че Щатите дори не ми липсват. Липсва ми само Ню Йорк. Имах голямо имение в Катона — трийсет и четири акра. Дом на Източна Седемдесет и първа улица — Александра беше влюбена в него. Но животът продължава! — Той махна пренебрежително с ръка и довърши: — Ню Йорк може и да е финансовата столица, но ако човек иска, може да върши работа и от колиба на брега на Замбези. И така… Вашите „условия“, както ги нарекохте. Не разполагам с цял ден и бих предпочел да свършим с всичко това преди обед.

Няколко секунди Бауман го гледа, после проговори:

— Вие ми нахвърлихте очертанията на план, който, ако успее, ще нанесе страхотен удар на Съединените щати и ще хвърли света в хаос. Искате от мен да задействам на конкретна дата доста специално взривно устройство в Манхатън и заедно с това да извадя от строя сложна компютърна система. Сега вече съм един от посветените във вашия план. Ще отбележа само, че и вие като мен сте международно издирван беглец. Кое ви кара да мислите, че няма да отида при съответните власти и да спечеля свободата си срещу обещанието да разкрия всичко, което знам за вашия план?

Дайсън се усмихна.

— Себичният интерес, разбира се, единствено чистият себичен интерес — отговори той малко флегматично. — Чисто практически погледнато, тук аз съм недосегаем. Намирам се под защитата на швейцарското правителство, което печели невероятно много от моята дейност на местна територия.

— Никой не е абсолютно недосегаем — отбеляза Бауман.

— От друга страна, вие — продължи Дайсън, без да обръща внимание на коментара му — сте осъден убиец и терорист, избягал от южноафрикански затвор и укриващ се от правосъдието. Защо мислите, че тези „власти“ ще ви повярват? Не е ли много по-вероятно да ви сложат белезниците и ви върнат в Полсмур? Няма никакво съмнение, че и другите правителства по света не биха искали да се разхождате на свобода.

Бауман кимна.

— Но вие ми описахте картината на престъпление от такъв мащаб, че американците, ФБР и особено ЦРУ няма да се успокоят, докато не открият извършителите. Защото последиците от акта ще бъдат такива, че натискът за арести от страна на обществото ще бъде невероятен.

— Избрах вас, защото за вас се говори, че сте гениален, но най-вече защото сте изключително потаен. Ако трябва да резюмирам накратко основното изискване, което е наложително да спазите, това е: „Не допускайте да ви хванат!“.

— Но аз не бих могъл да свърша това абсолютно сам, а когато се намесят и други, шансовете за пълна секретност се свеждат до нула.

— Нужно ли е да ви напомням — разгорещено каза Дайсън, — че имате нужните умения да направите така, че никой от другите да не проговори? Както и да е, ФБР и ЦРУ, че дори МИ-6^[1], Интерпол и шибаният Международен Червен кръст ще търсят извършител с мотив. Извършител, който ще поеме отговорността за акта, лице, което има платформа. Но аз, първо, нямам намерение да заставам зад онова, което ще стане, и второ, нямам платформа. Каквито и да са чисто юридическите ми проблеми със Съединените щати, аз имам повече пари, отколкото някой някога би могъл да поиска, че дори и повече. Много, много повече. От определена сума нагоре парите се превръщат в абстрактно понятие. В този смисъл аз нямам финансов мотив.

— Това ми е напълно ясно — съгласи се Бауман, — но в плана ви има пропуски, които вече съзирам, и…

— Вие сте експертът — избухна Дайсън. — Вие сте проклетият Принц на мрака. Изчистете пропуските, премахнете спънките. Всъщност какво по-точно имате предвид?

— Да започнем с това, че вие не желаете да се откажете от оперативния контрол.

— Нали ако искам да отменя операцията, ще трябва да се свържа с вас…

— Не. Това е прекалено рисковано. Аз ще ви се обаждам от време на време, като използвам такъв метод за тайна комуникация, какъвто сметна за подходящ. А ако реша, мога и изобщо да не ви се обадя.

— Не желая да…

— По този пункт няма да отстъпя и не желая да се пазарим. Като професионалист на професионалист ви казвам, че няма да допусна компрометиране на секретността на операцията.

Дайсън го изгледа втренчено:

— Ако… когато се свържете с мен, как ще го направите?

— По телефона.

— Телефонът!? Шегувате се. От всички най-съвременни начини…

— Изобщо не се доверявам на обикновените телефони. Говоря за сателитна връзка — това, което наричат САТКОМ^[2]. Предполагам, че имате такъв телефон.

— Естествено — отговори Дайсън. — Но ако планирате да говорите с мен чрез сателита, ще имате нужда от портативен… как им казваха…?

— Преносим САТКОМ. Има размерите на малко куфарче. Да, прав сте.

— Аз имам такъв. Използвам го, когато съм извън обсега на телефонната мрежа, примерно с яхтата навътре в морето или където и да било. Можете да вземете него.

— Не, благодаря. Ще се снабдя със собствен. Освен другите съображения, откъде например мога да съм сигурен, че вашият не се прослушва?

— Това е нелепо — каза Дайсън. — Защо ще правя такова нещо?

— Ами например, за да сте в течение къде се намирам в даден момент. Как мога да съм сигурен, че в предавателя няма монтирана СГП? — Бауман не поясни, че има предвид Системата за глобално позициониране — портативно устройство, което може да бъде модифицирано така, че да излъчва сигнал извън честотната лента на говора като подносеща на аудио сигнала, прехвърлян по сателитната връзка. Той би могъл да помогне на намиращия се на другия край на връзката да определи местоположението на използващия преносимия апарат САТКОМ с точност до няколко метра. — Но дори ако отхвърлим тези възможности, аз не знам по какъв начин сте се сдобили с вашия апарат. Въпрос на технология е за всяка уважаваща себе си разузнавателна агенция да използва чувствителен спектрален анализатор, за да идентифицира характерните индивидуални особености на даден предавател и да посочи мястото му на картата. Още ЦРУ например, и то преди десетилетия във Виетнам, следеше интересуващите го автомобили от космоса, прехващайки специфичните за всеки от тях електромагнитни емисии, дължащи се на електрическата искра на запалването.

— Това е най-абсурдното…

— Добре, нека приемем, че преигравам с презастраховането. Но все пак става дума за собствената ми безопасност. Допълнителните разходи няма да са повече от трийсет хиляди долара. Предполагам, че можете да си ги позволите.

Но тонът на Бауман недвусмислено показваше, че той ще постъпи както е решил, независимо дали Дайсън би възразил, или не.

Дайсън сви рамене с престорено безразличие.

— Добре, нещо друго?

— Предложихте ми два милиона долара. Ако не сте готов да увеличите неколкократно тази сума, по-нататъшният ни разговор е безпредметен.

Дайсън се изсмя. Бауман видя, че дори изкуствените му зъби са пожълтели.

— Знаете ли какво е първото правило при сключване на сделки? Винаги се пазарете от позиция на силата. Реша ли, мога да ви похарча за секунда.

— Това може и да е истина — съгласи се без сянка на враждебност Бауман, — но ако имахте алтернатива, нямаше да си доставяте всички тези главоболия, свързани с бягството ми от Полсмур. Изобщо нямаше да стоя сега пред вас. Действително има и други професионалисти, които биха могли да се справят със задачата, която ми описахте, но да не забравяме, че вие ще имате възможност да опитате този удар един-единствен път. Провалите ли се, никога вече няма да имате шанс да повторите опита, уверявам ви. В такъв случай на вас ви е необходим най-добрият в света. Вече сте направили своя избор. Да не си играем игрички.

— Колко искате? Три милиона?

— Десет. Както вече казахте, за вас парите са абстрактно понятие. Теоретично погледнато, разбира се. Убеден съм, че правите пет милиона още преди да сте седнали на сутрешното си кафе.

Дайсън отново се изсмя, този път още по-високо.

— Това ли било? Ами тогава може би петдесет милиона? Защо не милиард, за бога?

— Защото нямам нужда от него. Не бих могъл да похарча толкова пари дори и за хиляди години. Десет милиона са ми напълно достатъчни, за да си купя сигурност и анонимност. Това ще бъде последната ми операция и аз бих искал да изживея колкото ми остава без постоянния страх, че мога да бъда заловен. Има и друго — по-голяма сума от тази би означавала допълнителен риск за мен. Основното правило в средите, из които се движа, е никога да не даваш някому повече, отколкото той би могъл да обясни откъде притежава. Е, аз мога да обясня богатство от десет милиона. Един милиард — това вече е невъзможно… Забравих: към тази сума трябва да се прибавят и разноските.

— След успешното изпълнение. — Дайсън стисна устни.

— Не. Една трета предварително, втората третина — една седмица преди определената за операцията дата, и последната — незабавно след приключването й. Предупреждавам ви, че преди да прехвърлите първия дял, няма да предприема нищо.

— Не разполагам с десет милиона долара в наличност ей така под дюшеците или бог знае къде. А да изтеглиш такава сума означава да си навлечеш вниманието на дявол знае колко хора — възрази Дайсън.

— Последното нещо, което бих искал, е да пренасям пачки пари — увери го Бауман. — Които при това доста лесно биха могли да бъдат проследени. Не, няма да ви дам този шанс.

— Ако си отворите сметка в Женева или Цюрих…

— Швейцарците не са надеждни партньори. Не мога да допусна някой да наложи запор на сметката ми. Знам, че каквото и да правим, част от информацията ще изтече в по-близко или по-далечно бъдеще. Искам да разполагам с възможността да отрека моето участие по възможно най-правдоподобен начин.

— Каймановите острови…

— Не вярвам на банкери — прекъсна го Бауман с мрачна усмивка. — Имал съм вземане-даване с доста от тях.

— Какво предлагате тогава?

— Сумата трябва да бъда предадена в ръцете на човек, който и според двама ни може да бъде надежден посредник.

— Например?

— Има един човек, когото и двамата познаваме от панамската операция. — Бауман назова името. — Не знам дали ви е известно, но по време на американското нахлуване в Панама неговото семейство стана случайна жертва.

Дайсън кимна.

— Той винаги е бил антиамерикански настроен — продължи Бауман, — но оттогава едва ли може да се намери някой изпълнен с по-силна омраза към Америка. Този човек има мотив да ни сътрудничи.

— Добре.

— Той ще действа като изпълнителен посредник. Ще издадете на негово име кредитно писмо. Според клаузите в него, той няма да има право да докосва парите лично, но ще бъде упълномощен да освободи сметката в съответствие с график, който ние ще трябва да уточним. След като той оторизира превода, панамската банка ще го осъществи в зависимост от указанията, които аз ще му дам. По този начин нито той ще може да злоупотреби с парите, нито аз. А вие няма да сте в състояние да се отметнете от уговорката.

Бауман замълча и настана дълга пауза. Дайсън съсредоточено разглеждаше маникюра си, после вдигна поглед и каза:

— Съгласен съм. Много интелигентен план. Вашите познания за света на финансите ме впечатляват.

Бауман скромно кимна и отговори късо:

— Благодаря.

Дайсън протегна ръка.

— Кога сте готов да започнете?

— Ще поставя начало на подготовката веднага след като получа първата вноска, а именно моите три цяло и три милиона долара — отговори Бауман. После пое ръката на Дайсън и здраво я стисна. — Радвам се, че можахме да стигнем до споразумение. Желая ви приятен обед.