Джоузеф Файндър
Часът нула (83)

82.

Като супервайзър на отдел „Информационно осигуряване“ към „Гринич Тръст Банк“, Уолтър Гримър, петдесет и две годишен, отговаряше за техниката, монтирана на Муур стрийт, в непосредствено съседство с Уотър стрийт и в същата анонимна сграда, където се помещаваше свръхсекретната Мрежа.

Гримър бе служител на банката от шестнайсет години, като преди това бе работил в „Кемикъл Банк“. Нито обичаше кой знае колко работата си, нито харесваше колегите си. И макар да бе завършил счетоводство, гледаше с отвращение и на професията си. Открай време. Обичаше жена си и двете си дъщери и умираше да се грижи за дома си в Тийнек, Ню Джърси. И вече бе започнал да брои месеците до пенсиониране.

Те обаче бяха много.

Точно дни като днешния го караха сериозно да обмисля идеята за предсрочно пенсиониране. Сутринта бе започнала с обаждане от новия помощник на старшия финансов инспектор, който го бе известил, че предстои посещение от ФКГД. Чудесно. Можеше ли да се измисли нещо по-неприятно? Може би да, ако при следващия профилактичен преглед докторът му кажеше, че има полип или киста.

О, ФКГД, проклетата ФКГД. Прословутата Федерална комисия по гаранциите върху депозитите — проклятието на самото съществуване на Гримър.

ФКГД осъществяваше надзорни функции над банките с щатски лиценз — всички банки, които не бяха членки на Федералния резерв, които не бяха национални и нямаха буквичките „N. A.“ в пълното си наименование, издадено им от съда. Тези банки имаха индивидуален „коефициент на надеждност“ — число в интервала от 1 до 5, като 1 означаваше най-добра. Коефициентът накратко бе известен като КАМЕЛ, акроним от следните фактори: капитал, авоари, мениджмънт, ефективност на печалбата, ликвидност.

В зависимост от нейния КАМЕЛ — а той винаги бе държан в тайна от банката — ФКГД инспектираше дадена банка веднъж годишно или на всеки осемнайсет месеца. По-дългият цикъл бе запазен за банки с коефициенти едно и две. Банки с коефициенти над 2 или с авоари над 250 милиона долара биваха инспектирани по-често.

Уолтър Гримър не можеше да знае със сигурност, но подозираше, че „Гринич Тръст“ има среден коефициент някъде около три. Това на практика означаваше, че всяка година от осем до дванайсет ревизори нахлуваха тук в екип и най-безцеремонно се настаняваха за период до месец и половина. Те анализираха структурата на дадените кредити, адекватността на капитала на банката спрямо риска на съществуващото портфолио от заеми, стабилността на печалбата, ликвидността на банката. Цялото весело приключение завършваше със среща при президента на банката и борда на директорите й.

Мно-о-го забавно. А Уолтър Гримър имаше честта и привилегията да бъде служител за свръзка на банката с ФКГД.

Онзи, който се бе обадил тази сутрин — помощникът на главния финансов инспектор на банката — бе телефонирал на Гримър, за да го извести, че по някаква проклета причина ФКГД е решила да се върне за допълнителен преглед на някои документи, сякаш веднъж годишно им се бе видяло прекалено рядко. По тази причина бяха извадили някои справки на компютрите, така че следобед щеше да пристигне цяла дузина сандъци с документация за ревизорите и Гримър трябвало да се разпише срещу получаването й.

Дали това не бе свързано по някакъв начин с фалита на „Манхатън Банк“?

Това ли бе накарало ФКГД да ги удостои с изненадваща визита?

— И къде, по дяволите, ще намеря място да прибера дванайсет сандъка? — безпомощно бе извил Гримър. — Тук няма място за дванайсет сандъка!

— Знам — съчувствено бе казал помощникът. — Службата за доставка ще ги остави в мазето на сградата и нека останат там до утре сутринта, когато ще дойде ФКГД. Само за през нощта. После проблемът става техен.

— Мазето ли? Не можем да ги оставим там!

— Господин Гримър, вече съгласувахме с административния директор. Просто подпишете, че са доставени при вас, окей?

Носачът от куриерската служба „Метро-Куик“ сумтеше, докато маневрираше с камиона си към модерната сграда на Муур стрийт. Проклетата улица бе павирана и камионът подскачаше.

Добре поне че сандъците бяха пълни с хартия, а не с теракотени плочки или нещо подобно. Той натовари на количка дванайсетте запечатани сандъка, около всеки от които имаше лента с надпис „Документация на ФКГД“, и ги пренесе в мазето на сградата.

— Подпишете тук, моля — каза той на Уолтър Гримър и му подаде кочана с разписките.