Джоузеф Файндър
Часът нула (45)

44.

— Ако Бауман наистина е в Ню Йорк — започна Папас, след като Джаред легна да спи, — той трябва да е влязъл в страната през последния месец.

Сара кимна.

— Това стеснява интересуващия ни интервал от време, но ние не знаем дали е влязъл легално, или нелегално. И е професионалист, така че е в състояние да се промъкне незабелязано. А това го прави практически неоткриваем.

— Не трябва да мислиш по този начин. Трябва да мислиш, боравейки с вероятности. Да, възможно е хора да влизат и излизат от САЩ нелегално, просто прекосявайки пеша границата с Канада, следователно е необходимо да накараме канадците да прегледат собствените си бази данни за входящи пътници.

— Ами ако е дошъл през Мексико? Спукана ни е работата, ако трябва да разчитаме на помощ от мексиканците.

— Казах ти: мисли с вероятности. Мексико е страна, която се използва много по-рядко за незаконни влизания като това.

— Добре, но какво да искаме от канадците? Те биха могли да ни помогнат само ако той е кацнал в Канада със собствен паспорт, под истинското си име. Което е изключено.

— Съгласен съм, но все пак си струва да проверим.

— А ако е пристигнал по въздух направо в САЩ? Има много международни летища. Може да избира на воля. Какво му пречи да се спре на някое невзрачно място?

— Едва ли — възрази Папас. — Един инспектор означава много по-стриктен контрол — точно онова, което той би искал да избегне. Според мен много по-хитро е да избере някое голямо, натоварено летище, където във всеки момент пред митницата и паспортния контрол висят поне петстотин изнервени пътници. Маса хора, а само един нещастен, преуморен митнически инспектор. Точно така бих постъпил аз.

— Е, чудесно — въздъхна тя с горчивина. — Значи ще търсим човек, влязъл в САЩ по някое време през последния месец. Под някакво име. Изобщо… някакъв анонимен тип. Добре, нека сега минем на въпроса за паспорта. Да предположим като начало, че е влязъл в САЩ директно, но не със собствения си паспорт. Какви възможности за издирване ни предоставя този вариант?

— Малко — замислено каза Папас. — Без снимка ръцете ни са вързани.

— Наистина изглежда безсмислено.

— Може да ни помогне само ако използва паспорт, издаден от друга страна.

— Защо да не използва, ако е по-лесно да си го набави?

— Защото ще трябва да рискува проверка през митническия и имиграционен контрол в повечето американски летища и ще накара служителите там внимателно да се вгледат в документите му, а кой би искал това? Определено не и нашият Принц на мрака.

— Окей, значи за него е най-добре да се сдобие с американски паспорт.

— Има доста начини. Класическият е да отиде на гробището, да си запише името на някой починал на детска възраст и който сега би бил горе-долу на неговите години, да извади акт за раждане на неговото име и да подаде с него молба за издаване на паспорт. Всичко това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото първо е свързано с маса главоболия и, второ, защото все по-често актовете за раждане се проверяват в регистрите на умрелите за издаден смъртен акт, така че рискът за провал е значителен. Не, според мен той или ще опита да се сдобие с откраднат паспорт или ще поръча да му фалшифицират.

— Вече не е толкова лесно да се фалшифицира американски паспорт.

— Наистина не е лесно. Макар че не би следвало да разглеждаме тази задача като невъзможна, ако с нея се залови опитен професионалист. Тези хора обаче за щастие не са толкова много.

— И все пак той може да наеме някой от експертите, нали?

— Да, и ако този човек свърши работата си на ниво, няма да можем да го заловим.

— За бога, Алекс, нали всички входни гранични пунктове са свързани в компютърна мрежа?

— Така е, но…

— Доколкото си спомням от обучението в Школата за млади агенти, съществува практиката да се разпращат списъци за наблюдение и снимки на издирвани лица по контролно-пропускателните пунктове, така че митническите инспектори ще направят или поименна справка в азбучния списък, или ще проверят номера на паспорта.

Папас кимна и изтръска нова цигара от пакета.

— Знам още, че на повечето възлови места разполагаме с автоматични четци, така ли е? Те сканират оптично кодираната информация в долната част от страницата на паспорта и са програмирани да търсят нарушения в алгоритъма, използван при генериране на кодовото число. Ако нашият човек размаха фалшив паспорт, няма ли да го заловят моментално?

— Да, ако фалшификацията е посредствена. Не, ако е на ниво. Много си далеч от истината, ако си внушаваш, че системата ни е достатъчно съвършена да разкрива фалшификации. Казвам ти, че не е.

— Нима няма да го засекат, ако има паспорт с номер, който никога не е бил издаван?

— Точно така. Това е друго заблуждение. Фактът е малко известен, но е истина: системата не разпознава неизползвани досега паспортни номера.

— Мили боже! Надявам се, че в тази така наречена „система“ поне се регистрират загубените или откраднати паспорти. Иначе не си представям за какво изобщо може да се използва!

— Права си, загубените и откраднати паспорти се въвеждат в компютъра, така че ако някой се опита да използва такъв, терминалът издава предупредително съобщение, макар да не ми е известно точно под каква форма. Точно по този начин заловихме онези терористи.

Говореше за един неотдавнашен случай, така и останал неразгласен от ФБР, при който група терористи открадна хиляда и петстотин валидни американски паспорти. ФБР обаче въведе номерата на всеки един от тях в системата за граничен контрол на входящи пътници и успя да залови всички, проявили неблагоразумието да ги използват.

— Значи Бауман няма да използва откраднат паспорт — заключи Сара.

— Хм… не мисля, че този извод се налага задължително. Винаги минава време между кражбата на паспорта — независимо дали би я направил той, или някой друг — и момента, когато неговият номер влиза в компютъра. Може би човекът, от когото е откраднат, няма да го използва за известно време, а може служителката, чието задължение е да актуализира информацията в базата данни, да се забави.

— Значи той може да използва откраднат паспорт?

— Правилно.

— Майната му! Тогава трябва да направим кръстосана проверка.

— Каква по-точно?

— Автоматизираните оптически скенери по граничните пунктове записват съществената информация за всяко лице, влязло в страната: в колко часа, на коя дата, с кой полет и къде. Права ли съм дотук?

— Да.

— Всичко това постъпва в огромната база данни на Държавния департамент. Ние трябва да прекараме тази информация през филтъра на списъка от всички паспорти, за които е съобщено, че са откраднати в рамките на последния месец. В резултат ще получим извадка от базата данни на всички откраднати или изгубени паспорти, използвани след като за тях е било съобщено.

Папас се поусмихна.

— Отново любимата ти технология, а?

— Разбира се, това няма да ни помогне, ако за паспорта, с който Бауман е влязъл, не е било съобщено в консулския отдел на съответната страна. Но нека предположим, че изчезването му не е останало незабелязано. Тогава ще държим в ръцете си списък с незаконно използваните паспорти, ще започнем разследване по него и ще намерим нашия човек.

— Няма да стане — отсече Папас. — Говорим за две съвършено отделни и независими бази данни. Тъжно, но истина. Не съществуват технически условия да направим подобно засичане. На теория може да звучи добре, но на практика твоята идея се свежда до това да се сравни списък от няколко хиляди откраднати или изгубени паспорти с информация за няколкото милиона души, влезли в САЩ през интересуващия ни интервал от време. Нещо, което трябва да се извърши на ръка. Ще ни отнеме цяла вечност. Изтощителна, влудяваща и направо невъзможна работа.

— Нали за такава работа Бог е изобретил компютъра?

— Чуй ме, Сара. През цялата ми работа за Бюрото такова нещо не е било правено. Никога. И това не е без причина.

— Да, знам я. Просто досега не сте разполагали с човек като Кен Олтън, компютърния магьосник. Ще му позвъня. Предполагам, че както обикновено току-що се е събудил и е включил компютъра си за през нощта.

— Ти май никога не се отказваш. Не забравяй обаче, че дори да откриеш кой паспорт е използвал, той вече е в страната.

— Но пък ще разполагаме със следа.

— Голяма следа, няма що!

— Не бъди толкова критичен, моля те — сгълча го Сара. — За нас това поне би било изходна точка.

— Ако имаме късмет.

— Да, понякога човек наистина трябва да разчита на мъничко късмет. Да напомням ли собствените ти думи: мисли позитивно!