Джоузеф Файндър
Часът нула (38)

37.

— Като агент по случая, довел до образуването на нашата група — обясни Уитман, — госпожа Кехил ще ръководи разследването и ежедневната оперативна работа.

Сара прочисти гърлото си и разказа сбито за информацията, с която разполагаха до момента, след което прочете разузнавателната сводка от АНС, чийто словоред съзнателно бе променен. Призна с досада, че не може да даде копие от оригиналния материал на всички, понеже нямат необходимия допуск, и ги успокои, че работи по въпроса един от тях да стане свръзка с АНС. Не спомена — нямаше никаква причина да им го казва — че ФБР и ЦРУ вече се бяха хванали за гушите във връзка с изтичането на информация относно прехванатия от АНС разговор. Но двете ведомства бяха в състояние на постоянна вражда, така че сега само трябваше да се изчака поредната буря да отшуми. За сметка на това им разказа за така наречения CD-ROM, откраднат от Уорън Елкинд, очевидно копиран и след това подхвърлен му обратно.

— Говорил ли е вече някой с този Елкинд? — осведоми се лейтенант Рот и лапна един ментов бонбон.

— Не още — призна Сара. — Нюйоркският клон изпрати двама агенти да разговарят с него. Съобщили му за заплахата, но това не го впечатлило особено. Казал им, че непрекъснато получава заплахи. Което е истина — службата му за безопасност непрестанно разследва една или друга заплаха. Както и да е, отказал да говори и отхвърлил всякаква възможност да бъде разпитан официално. Адвокатът му бил там и му забранил да отговаря на каквито и да било въпроси.

— Копелдак — каза Рот. — Трябва да оставим шибаняците да му гръмнат банката, да го пречукат и да направят каквото са решили. За такива като него нищо друго.

— Има право да не говори с нас — напомни Сара.

— Трябва да опитаме отново — намеси се Папас. — Може би следва ти да положиш някакви усилия да се срещнеш с него.

— Работя по въпроса — въздъхна Сара. — Знам как да го направя. Той ще говори, обещавам ви това. Едно от най-важните неща, които ни интересуват, е какво е имало на въпросния CD-ROM. Кен, защо му е на един терорист CD-ROM?

— Вариантите са безброй — обясни Кен. — Мога най-общо да предположа, че дискът съдържа нещо, което ще позволи да се пробие системата за сигурност на банката. Пароли, ключове за зашифроване — неща от този вид.

— Лесно ли е да се копира CD-ROM?

— Никакъв проблем. Ха, то си е направо като да го снемеш на ксерокс. За около две хиляди долара можеш да си купиш CD-плейър със записващо CD-ROM устройство.

— Добре. Ръсел, свърза ли се с израелците и склонни ли са те да ни съдействат?

— „Да“ на първия ти въпрос, „не“ на втория — отговори Улман. — Знаеш, че МОСАД не отлепя устни. Не потвърдиха дали Елкинд е един от техните… как бяха… саяни. Дори не са склонни да кажат дали някога някой от МОСАД е осъществявал контакт с него. Неофициално потвърдиха, че знаят за перверзните вкусове на Елкинд, главно защото бил един от хората със съществен принос за Израел, а те обичат да бъдат информирани. Казаха, че не им е известна никаква връзка между тероризма и Елкинд, но не е изключено просто да не желаят да се разпростират на тази тема.

— Нещо от авиокомпаниите?

— Нищо от големите, а дори и от по-дребните — обади се Кристин Виджиани. — Но и не бих очаквала да науча нещо, освен ако той не реши да пътува под истинското си име или някое от известните ни други имена, а ако има грам мозък в главата си, няма и да помисли за такова нещо.

— Сара — намеси се Папас, — може би следва да се обадим на всички разузнавателни служби, с които поддържаме връзка: на британците, на французите, на испанците и германците. Дори руснаците биха могли да изровят нещо в архивите, останали им от съветско време.

— Добра идея — съгласи се Сара. — Искаш ли да я координираш? Направи запитване за всякакви справки на името на Хенрик Бауман или негови известни прозвища, негови приятели, роднини, партньори. Искам търсенето да е максимално общо. Този тип има дълго досие в тероризма, значи все някъде е оставил някаква следа.

Папас кимна и си отбеляза нещо в бележника.

— Трябва да те предупредя, че може да се наложи да окажем известен натиск. Антитероризмът е малко странна дейност — всички казват, че са за това, и обещават да помогнат, докато не дойде моментът, когато трябва да го направят. Но все пак ще направя общо запитване.

— Е, това вече ми хареса — обади се лейтенант Рот. — Значи разследването е толкова свръхсекретно, че не можем да обелим дума за него пред никого, освен пред няколко хиляди души по целия свят — от Мадрид до Нюфаундленд. Това му казвам аз „да държиш нещата под сурдинка“.

— Ама… — запъна се Папас.

Сара бавно се обърна към полицая, опитвайки се да не избухне.

— Лейтенант Рот, или сте с нас, или изчезвайте оттук. По-просто от това не мога да ви го кажа. Но ако ще се махате, направете го незабавно!

Рот се усмихна криво и леко се поклони.

— Извинявам се.

— Приемам извиненията ви. Кен, вече направихме пълно търсене в архива на Бюрото, но понеже това е по твоята специалност, може би ще продължиш опитите.

— Ще опитам — съгласи се Кен, — но аз нямам никаква представа за индексните файлове, имащи отношение към тероризма.

— Не се съмнявам, че ще се оправиш. Повечето полезна информация е в ЦРУ, където поддържат главната база данни за тероризма. Всъщност тя е разделена в две части: междуведомствена и предназначена само за ЦРУ, в която е въведена оперативна информация, източници, методи и така нататък. Ще имам нужда и от някой — Кристин, може би ти — който да провери за евентуални връзки между нашия терорист и маниаците от рода на онези, които стоят зад ОКБОМБ.

— Съмнявам се, че има нещо — каза Виджиани. — Тук явно става дума за международен…

— Съгласна съм. Но провери все пак, окей? Най-малкото изключи такава възможност.

— Сара, какво ще правим с Елкинд? — напомни Папас. — Той засега е най-добрата стартова точка. Ако го убедим, че банката му е набелязана за мишена, може би ще стане малко по-отстъпчив.

— Да — въздъхна Сара. — Би трябвало, нали? — „Освен ако не се опитва да скрие нещо“, помисли си тя.

Телефонният номер и адресът на Пери Тейлър фигурираха в указателя на Вашингтон-метрополитен, Александрия.

Използвайки една от фалшивите си шофьорски книжки — онази, принадлежаща на Карл Фурние от Синсинати — Бауман нае от агенция „Херц“ черен „Форд мустанг“, измина късото разстояние до Александрия и с лекота намери дома на Потомак Драйв 3425 — тухлена къща с потъмнели от времето керемиди.

Минавайки покрай нея със средна скорост, той видя, че поляната отпред е безукорно окосена и в благороден тъмнозелен нюанс. Единствената кола под наскоро боядисания навес беше „Джип Гранд Чероки“, ограничен тираж, в също толкова благороден ловджийско зелен цвят. Последен модел. Семейна кола.

Върна се във Вашингтон и прекара деня в различни покупки първо в магазин за електронни части, после в друг за домашни животни и накрая в спортен. На другата сутрин стана призори и към пет часа беше пак в Александрия.

Все още беше тъмно, но в небето можеха да се различат тъмнорозовите ивици, предвещаващи пукването на зората. Този път на алеята имаше втора кола — металносин „Олдсмобил“ последен модел. В къщата не светеха никакви лампи.

Бауман подмина къщата, без да намалява. Кварталът изглеждаше населен с хора от горната прослойка на средната класа, така че всяка спираща или забавяща хода си кола несъмнено щеше да бъде забелязана от някого. Самите къщи бяха на значително разстояние една от друга, а границите между тях бяха очертани или от огради, или от живи плетове, но не се забелязваше стремеж към пълно усамотение. Със сигурност щяха да се намерят ранобудници — или в съседната къща, или през улицата, чиято първа работа след ставане щеше да е да надникнат през прозореца.

Той спря на няколко преки на почти празния паркинг на бензиностанция на „Мобил“ и се върна пеша при дома на Пери Тейлър. Беше с плетена вълнена жилетка и нови бели маратонки. Изглеждаше като човек от квартала.

В едната си ръка държеше яркочервена каишка, която подрънкваше, докато вървеше, а в другата — специална алуминиева лопатка за почистване след собственото куче. Като наближи дома, той леко подсвирна и тихо извика:

— Тайгър! Хайде, приятел! Ела тук, Тайгър!

Тръгна по алеята за коли на Тейлър и с облекчение видя, че прозорците са още тъмни. Продължи леко да подвиква, оглеждайки обезпокоено поляната за изгубилото се непослушно куче. Накрая стигна до олдсмобила и бързо клекна зад него.

Ако по някаква случайност го зърнеше Тейлър или някой бдителен съсед, той имаше готово извинение. Независимо от това сърцето му биеше до пръсване. Тейлър бе служител на ФБР, отговарящ за антитероризма, и предпазливостта беше повече от наложителна.

Трябваха му само няколко секунди, за да вмъкне под задната броня на олдса плоска метална кутийка. Силният магнит веднага щракна.

— Тайгър, тук, Тайгър! — извика той с артистичен шепот и се изправи.

На втория етаж в съседната къща светна лампа. Бауман небрежно се върна по алеята, сви рамене и поклати примирено глава — най-вече заради съседа, който би могъл в този момент да го наблюдава.