Джоузеф Файндър
Часът нула (34)

33.

От петдесет и шестте офиса на ФБР и над четиристотинте резидентури по цялата територия на САЩ и Пуерто Рико, Управлението в Ню Йорк по общо мнение се счита едновременно за най-доброто и най-лошото място, където може да те назначат. Като се започне от обвиненията по делото ABSCAM срещу членове на Конгреса във връзка с приемането на подкупи, през атаката срещу петте големи фамилии на мафията и се стигне до атентата в Световния търговски център, Ню Йорк винаги е свързан с най-интересните случаи.

Офисът там е най-големият оперативен щаб и в него работят над хиляда и двеста агенти. Той заема осем етажа от федералната сграда „Джейкъб Джей Джавиц“ на Федерал Плаза номер 26 в Долен Манхатън. За разлика от всички останали офиси, тук ръководителят е не назначен за случая специален агент, а пълноправен заместник-директор на ФБР, може би защото този офис е едновременно най-голям и най-важен от останалите.

Сара винаги бе смятала сградата „Джавиц“ за мрачна и неприветлива. Висока и семпла, с фасада от черни каменни плочи, редуващи се с пясъчници, тя се издига в самия център на забравен от хората циментов „парк“, осеян от циментови сандъчета със засадени в тях невени, папрати и петунии — отчаян опит на забравен декоратор да раздвижи обстановката и да я направи по-приветлива.

Първата й сутрин тук тя пристигна преди осем, но вече беше изпотена от горещината. Малкият апартамент с една спалня, който бе наела, се намираше на Западна седемдесет и първа улица до Кълъмбъс авеню в непосредствена близост до спирка на метрото, няколко съвсем нелоши пицарии и гръцка кафе-сладкарница. В продължение на ден-два живя на пица и гръцки салати. Възможно ли бе да иска нещо повече от това?

Да, може би дневна светлина. Благодарение на някаква архитектурна приумица всички прозорци на апартамента й гледаха към потънали в сянка шахти за проветряване. Така в малката й спалня и евтино мебелираната дневна цареше вечна нощ, добра единствено за отглеждане на гъби.

За пръв път от няколко години Сара живееше сама. Доста объркващо изживяване, но макар понякога да се чувстваше самотна, това не й бе неприятно. Снощи например лежа до късно във ваната, чете книга и пи вино. Пусна си и запис на късните Бетховенови квартети.

Джаред бе заминал на лагер — месеци наред бе настоявал да го пусне, а тя бе отказвала, но неочакваното й прехвърляне в Ню Йорк я принуди най-сетне да се съгласи. Освен това за него самия щеше да е по-добре да прекара две седмици на лагер (макар той да бе искал цял месец), отколкото да живее в Ню Йорк Сити — място, което по нейно мнение не беше най-подходящото за осемгодишни момченца.

Фоайето на Федерал Плаза 26 бе необятно, с високи мраморни стени и дълги редици асансьори. Почувства се дребна и незначителна. Легитимира се на пропуска и веднага бе насочена към отдел „Антитероризъм“ — в ъгъла на двайсет и трети етаж.

Много висок, слаб и добре изглеждащ мъж около четиридесетте й се представи като Хари Уитман — ръководител на Смесената група за борба с тероризма. Беше облечен в летен костюм цвят каки, носеше задължителната бяла риза и — това бе единственото забележително нещо в него — яркозелена вратовръзка.

— Значи ти си Сара Кехил — каза той. — Добре дошла.

— Благодаря.

Кабинетът му бе доста икономично украсен с малка, надписана снимка на Хувър — не особено окуражителен знак, реши Сара — и, кой знае защо, голяма официална снимка на Джордж Буш в позлатена рамка, подпряна под наклон в края на бюрото му. Буш бе напуснал Белия дом преди години. Това вече определено не беше добър знак.

— Ти и останалата част от специалния екип ще бъдете изнесени оттук — обясни той. — След малко ще те представя на останалите и ще обясня как функционират смесените групи със специални задачи като тази. Ще ръководиш операция, на която е дадено кодово наименование. Но нека не избързваме. Разбирам, че Пери Тейлър те е харесал, но мога да ти разкрия, че сега те харесва още повече.

— Защо?

— Благодарение на теб Пери пораздруса храстите в Южна Африка, с цел да научи нещо за твоя терорист.

— И?

— Разполагаме с име. А утре сутринта ще знаем и как изглежда.

Тя почувства, че сърцето й забива ускорено.

— Името му?

— Хенрик Бауман.