Джоузеф Файндър
Часът нула (27)

26.

Рано на следващата сутрин, след като Питър взе Джаред за през деня, Сара се качи в колата и отиде на работа. Откакто визитите на Питър бяха зачестили, Сара почти всяка събота ходеше до офиса. Всъщност този път имаше и изостанала работа, а беше готова на всичко, само и само да намери някакви улики срещу убиеца на Валери.

Оказа се, че не е необходимо.

Когато пристигна на работа, я чакаше записаното от телефонния секретар обаждане от Тед Уилямс. Тя го изслуша и веднага замина за отдел „Убийства“.

— Какво научихте? — започна тя още от вратата.

— Опръскване — каза Теди и поясни, че става дума за понякога невидими с просто око пръски от кръвта на жертвата по дрехите на убиеца.

— По-точно?

— Спортно сако, което намерихме в огромен дрешник, принадлежащ на един тип, известен като Боби Хигинс Сладкия.

Сара се облегна на стената и затвори очи. Призля й.

— Сладкия?!

— Боби Хигинс Сладкия живее в голяма къща в Молдън с поне четири съпруги. Мисля, че три от тях са сестри. Всяка си е сложила измислена от него татуировка под пъпа.

— Звучи ми като дамгосване на добитък. И кой е той?

— Нещо като непостоянен приятел на жената, която е била „мадам“ на твоята Валери. Мускул за отстраняване на проблеми.

— Съмнявам се.

— Валери е лъжела мадам и тя го е знаела.

— Може и да го е знаела, но много се съмнявам, че ще стигне дотам, че да наеме някакъв сводник да пречука Вал. По информация ли действахте?

— Отидохме с рутинен ордер за обиск, издаден въз основа на телефонните разговори на мадам. Твоят „бивш“ пръв забеляза уликата. Сако в бяло и златно, чиито ръкави на пръв поглед изглеждаха леко замърсени.

— Направихте ли ФГМ-тест? — Имаше предвид изследване за ензима фосфоглукомутаза.

— Пълно съвпадение с кръвта на Вал. Но ако си мислиш, че е опит за подхвърляне на улики, ще допълня, че той няма никакво алиби. Виновен е, та дрънка.

— Опита ли се да отрече, че сакото е негово?

Теди гръмко се изсмя.

— Да, ама сам не си вярваше. Честно ти казвам, това е най-грозното сако, което съм виждал.

— Балистичната експертиза?

— Боби Сладкия има „Глок“, същия калибър.

— И мислиш, че това е достатъчно? Какво ти казаха от Балистиката?

— Съвпада. — Но гласът му беше неуверен.

Тя поклати глава.

— „Глок“ няма резба на цевта. Така че балистичната експертиза е много по-трудна. Но щом искаш да излезе, че го е направил Боби Сладкия, действай. Това си е твоя работа. Изобщо не мисли, че ще тръгна да те спирам. Мен да питаш, колкото повече сводници са зад решетките, толкова по-добре.

— Унижават жените, така ли?

— Те са просто боклуци. Пожелавам ти той да няма опитен адвокат, който да се хване за слабостта на доказателството с „Глок“-а, защото иначе край на обвинението. Още нямаш свидетел, нали?

— Този тип е яко подпрян.

— Така че ако не внимавате, скоро ще можете да си отдъхнете в отдел „Автокражби“. Не, само не ми се оправдавай, Тед. Наистина не ми пука. Сега, ако не възразяваш, приеми моите поздравления.

 

 

Късно следобеда Сара мина да прибере Джаред. По кални дънки и мръсни тениски двамата с Питър хвърляха футболна топка на ливадата. Току-що бе започнало да вали и Джаред изглеждаше малък и притеснен, но щом видя майка си да слиза от колата, ентусиазирано й махна с ръка.

— Подранила си — извика Питър.

— Нещо против да понаблюдавам няколко минути?

— Може, мамо — отвърна Джаред. — Татко току-що ми показваше как да минавам през организирана по схема защита.

Питър пак показа, размахвайки ръка, и викна:

— Под прав ъгъл. Пет метра право напред, после свиваш надясно и отново пет метра. Ясно ли е?

— Направо и надясно? — попита Джаред. Гласът му беше тъничък и напрегнат.

— Тръгвай! — неочаквано изрева Питър и Джаред хукна. Питър хвърли топката и Джаред я улови.

Сара се усмихна.

— Не! — скара се Питър. — Казах под ъгъл, нали така? Трябваше да заобиколиш противника. Искам да го направиш в полет.

— Че аз дори не знам какво да направя в полет — оправда се Джаред.

— Тичаш напред колкото можеш по-бързо и аз я хвърлям над главата ти. Сечеш встрани, скачаш и я ловиш. Ясно?

Джаред изтича обратно при баща си и докато се приближаваше, се оправда:

— Ама я хванах, нали?

— Джери, приятелю, ти изобщо не я хващаш както трябва. Използваш само ръцете си. Не използвай само тях. Притисни я до гърдите си. Постави тялото си пред полета й.

— Не, не искам да ме удря.

— Я не се лигави — скара му се Питър. — Не може да те е страх от топката. Дръж се като мъж. Искам да опиташ пак, хайде.

Джери отново се затича и се подхлъзна в калта.

— Сега, като я уловиш, притисни я до гърдите си — извика Питър и хвърли топката. Тя описа идеална крива. Той пак извика: — Притисни топката в гърдите си. Притисни я!

Джери направи крачка встрани, топката се плъзна между ръцете му и тупна в тревата. Джаред се хвърли след нея, загуби равновесие повторно и този път падна.

— Боже Господи! — изпъшка Питър. — Топката няма да ти направи нищо лошо. Постави тялото си пред нея! Не се страхувай от нея.

— Аз… го направих…

— Сложи двете си ръце около топката!

Объркан, Джаред се изправи и се затича обратно към баща си.

— Виж, Джери — с по-мек глас каза Питър. — От теб се иска да я притиснеш до тялото си. Добре, сега ще опитаме „кука“.

— Кука ли? — изморено повтори Джаред.

— Да, кука. Отиваш там, тичаш десет метра и се обръщаш. Топката ще бъде при теб. Разбра ли ме?

— Разбрах — каза Джаред. Гласът му беше мрачен.

Сара се запита дали нейното присъствие не го притеснява и реши, че това е напълно възможно и че е по-добре да си ходи.

— Добре, да започваме! — извика Питър, докато Джаред се тътреше напред. В един момент момчето реши да се затича и рязко ускори ход. Питър хвърли топката силно и безмилостно, като куршум. Джаред спря, обърна се, както му беше казано, и в същия миг футболната топка се заби в корема му.

Сара го чу как хлъцна — и в същия миг Джаред се преви и бавно се свлече на тревата.

— Джаред! — извика Сара.

Питър гръмко се изсмя.

— И това ми било мъж! Я се стегни! Без малко да се изпуснеш, а? — После се обърна към Сара. — Нищо му няма. Излезе му въздухът. Сега ще се оправи.

Джаред с мъка се изправи. Лицето му бе почервеняло. По бузите му се стичаха сълзи.

— Татко! — извика той. — Защо го направи?

— Че какво толкова съм направил? — засмя се Питър. — Казах ти, момче, трябва да я притиснеш в тялото си. Какво си се превил така? Искаш ли да се научиш, или не?

— Не! — изкрещя Джаред. — Господи, татко! Ако знаеш как мразя това! — И закуцука към Сара.

— Мразя го! — изхълца момчето приглушено, щом притисна лице в блузката й. — Той е такъв тъпак, мамо. Мразя го!

Тя го притисна до себе си.

— Но ти се справи много добре.

— Мразя го! — Гласът му ставаше все по-висок. — Мразя го! Не искам повече да идва да ме взима. — Питър се приближаваше към тях с мрачно лице, стиснал зъби.

— Виж, Джери — каза той. — Не искам да се страхуваш от топката. Ако го направиш както трябва, топката не може да те удари.

— Защо не се махнеш оттук, по дяволите! — избухна Сара.

— Боже мой! — престорено възкликна Питър. — Не го стискай толкова, боли го!

— Махай се — повтори Сара.

— Ти си тъпак! — извика Джаред на баща си. — Не искам повече да играя футбол с теб. Глупак такъв!

— Джери — опита се да го успокои Питър.

— Разкарай се, татко! — извика Джаред с треперещ глас, обърна се и тръгна през тревата.

— Джаред — извика Сара след него.

— Отивам си у дома, мамо — изхлипа той.

Сара и Питър останаха под ромолящия дъждец. Русата му коса беше разбъркана, а сивата му тениска бе кална. Изглеждаше все така строен и във форма както винаги. Никога не й се бе струвал по-привлекателен и никога досега не го бе мразила толкова силно.

— Говорих с Теди — каза тя.

— Да?

— Научих за Боби Сладкия.

— И какво, да не си изненадана, че намерихме убиеца на курвата толкова бърза?

— Не. Само мисля, че сте хванали не когото трябва.

— Боже, Сара, та ние намерихме кръв по дрехите на този тип. Какво повече искаш?

— Имате улики, колкото да го пъхнете зад решетка. Но не мисля, че той е убиецът.

Питър поклати глава и се усмихна.

— Добре, както и да е. Може ли да използвам душа ти? И да се преоблека вътре? Джаред и аз ще излезем на вечеря. „Хилтоп Стейк Хауз“.

— Не мисля, че Джаред ще иска да излезе.

— Не помниш ли, че е мой до довечера?

— Изборът за това е на Джаред, Питър — напомни му тя. — А аз не мисля, че той ще иска да излиза с теб тази вечер до „Хилтоп“ или докъдето и да е. Съжалявам.

— Детето трябва да се научи да стои само на краката си — тихо каза той.

— За бога, Питър! Та той е само на осем години. Не виждаш ли, че още е дете?

— Той е момче, Сара. Децата имат голям потенциал. Единственото, от което има нужда, е малко дисциплина. — Гласът му звучеше почти умолително. — Знаеш ли, че Джой Гамаши бе от категория „перо“, но стана световен шампион? Ако искаш да се пребориш с Флойд Патерсън, Марвин Хаглър или Майк Тайсън, трябва да можеш да понесеш няколко цицини. Ти го учиш да бъде мек. Джери има нужда от баща.

— Но ти не си му баща, а спаринг-партньор — каза Сара тихо, без да крие неприязънта в гласа си. — Удари с ракета, насочени в ребрата. Крошета в челюстта. Ти си груб, да не кажа нещо повече, и аз няма да го допусна. Няма да ти позволя повече да третираш сина ми по този начин.

— „Сина ми“ — повтори Питър иронично.

За момент и двамата замълчаха.

— Виж какво — обади се Сара, — защо не облекчиш нещата за всички ни? Върви си у дома. Джаред не иска да излиза с теб на вечеря.

— Детето има нужда от баща — тихо повтори Питър.

— Да — съгласи се Сара. — И е напълно ясно, че не ти можеш да бъдеш такъв.