Джоузеф Файндър
Часът нула (69)

68.

Когато Лио Краснер се върна в апартамента си, телефонният му секретар вече беше записал няколко обаждания в отговор на бележките, които бе разлепил преди не повече от половин час. Той изчака докъм средата на следобеда и се натрупаха общо осемнайсет позвънявания от секретарки и други служители (шестнайсет жени и двама мъже) на „Манхатън Банк“.

Едно по едно той отговори на всички обаждания.

— Проектът ми е на дискета — каза той на първата секретарка, — но компютърът ми се скапа. Това, от което имам нужда, е професионално редактиране, нали разбирате — да се прегледа целият текст, да се отстранят правописните грешки, да се поправят граматическите неточности, такива неща. Трийсет страници.

После уточни, че му трябва за края на утрешния ден. Настоя, че е крайно спешно. Излишно бе да обяснява: кой друг, освен студент в бизнес университет на зор ще се бръкне с триста долара за час работа?

Онази, на която се спря, призна, че няма компютър вкъщи, но изрази готовност да свърши работата по време на почивките и прекъсването за обяд. Обеща да се справи до края на деня.

Уговориха се да се срещнат в кафе-бара във фоайето на „Манхатън Банк“ рано сутринта.