Майкъл Скот
Чародейката (83)

Бележка на автора

Атлантида (Дану Талис)

Съществувала ли е наистина Атлантида?

Има хиляди книги, които ще ви кажат, че е съществувала, и още толкова, които ще ви кажат, че не е. Дали се е намирала в Атлантическия океан? Или в Средиземно море? Край западния бряг на Испания или Африка, или край източния бряг на Америка, или може би в Мексико. Дали е била на юг от Индия? Или е заровена под Антарктика, или пък е била в сърцето на Ирландия?

Този огромен потоп от изследвания и спекулации произтича от един изненадващо кратък текст. Всичко, което знаем за Атлантида, идва от диалозите „Тимей“ и „Критий“, написани от Платон около 350 г. пр.н.е. Думата „Атлантида“ се използва конкретно в „Тимей“, където тя е описана като огромна островна империя, намираща се „отвъд Херкулесовите стълбове“, което ще рече Гибралтарския проток между Испания и Северна Африка. Платон ни дава доста ясно описание на Атлантида, включително пръстените от земя и вода, каналите, стените и мостовете. Всеки мост например е описан като широк трийсет метра — подробност, която използвах при създаването на Дану Талис в книгите от поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“.

Във второто произведение, недовършения „Критий“, има пространно описание на катастрофална война, завършила с унищожаването на острова за един ден и една нощ посредством комбинация от земетресения, вулкани и цунамита.

Смята се, че Платон е използвал за основа на своя текст история, разказана на гръцкия законодател Солон триста години по-рано. Един египетски жрец от храма на Нейт^[1] в Саис показал на Солон тази древна история, изсечена в камък. Някои ранни гръцки писатели твърдели, че са виждали въпросните камъни, но те никога не са открити.

Значим е фактът, че по времето на Платон малцина хора вярвали, че той описва действително съществувало място — те смятали Атлантида за идеализиран свят, съвършен във всяко едно отношение, преди да бъде унищожен от човешката алчност.

За съжаление няма никакво доказателство за напредналата цивилизация на Атлантида; въпреки това всяка година се правят нови открития за миналото на Земята и се появяват нови свидетелства, че примитивните хора не са били толкова примитивни, колкото си мислим. Вярно е също, че преди около десет хиляди години, в края на последния ледников период, морето се е надигнало и е заляло много крайбрежни селища. Скорошни изследвания с помощта на супер компютри, които възпроизвеждат топенето на ледовете, показват, че морското ниво може да се е повишило с повече от двайсет метра за двеста години. Многозначителен е фактът, че почти във всяка култура на нашата планета има истории за голям потоп, който опустошава света, заличава цели градове и племена и предизвиква големи преселения на хора, бягащи от надигащата се вода. А както знаем, в сърцето на почти всяка легенда има зрънце истина.

Така че може би Атлантида наистина е съществувала — островно кралство, унищожено от поредица природни бедствия, което чака да бъде преоткрито. Ако е така, има голяма вероятност то изобщо да не е такова, каквото сме си го представяли.

А името Дану Талис?

Често съм казвал, че единствените герои, които съм измислил за тази поредица, са близнаците. Всичко друго е основано на история и митология. Позволих си обаче една лека волност с името Дану Талис.

В сбирката ирландски поеми и разкази, наречена „Лебор Габала Ерен“, или „Книга за завладяването на Ирландия“, се говори за Туата де Данан, народа на Дану. Те са петите нашественици в Ирландия и за разлика от някои други, които можем да свържем твърдо с историята, Туата де Данан са вълшебен и мистичен народ, бегълци от запад, които доплавали с кораби по време на тъмния облак.

Така че за целите на този разказ Туата де Данан станаха оцелелите от потъването на Атлантида, а Атлантида стана Дану Талис.