Метаданни
Данни
- Серия
- Тайните на безсмъртния Никола Фламел (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Enchantress, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Иванов, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 33 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми (2014)
- Разпознаване и корекция
- egesohora (2014)
Издание:
Американска, първо издание
ИК „Хермес“, София, 2012
Редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-1171-4
История
- — Добавяне
Глава 38
Мъглата се завихри и Спартите се струпаха около беззащитния Нитен. Един замахна светкавично към него и ударът улучи мъжа в бедрото. Нитен изпъшка от болка и падна на моста. Лежейки по гръб, погледна нагоре към гущероподобните създания и осъзна, че ще умре. Изпитваше само едно съвсем слабо съжаление: винаги бе искал да умре в любимата си Япония. Бе накарал Ифа да му обещае, че ако загине в някоя чужда страна или Сенкоцарство, ще отнесе тялото му в Рейган-До[1] в югозападната част на страната. Но Ифа я нямаше. Той никога нямаше да изпълни обещанието си да я освободи. И никога нямаше да почива на родна земя.
— Ще те убием бавно — каза едно от създанията с момчешкия си глас. Пристъпи към безсмъртния и погледна надолу със зейнали челюсти, а от зъбите му се стичаше зловонна слюнка.
В този момент една тойота приус излетя от мъгливата нощ и се стовари върху две от съществата, размазвайки ги върху моста. Цялата метална структура се разтресе и заехтя като камбана.
Спартът, надвесен над Нитен, се завъртя изненадано. Безсмъртният притисна гръб към моста и ритна нагоре с всички сили. И двата му крака улучиха създанието под брадичката. Крокодилските челюсти се затвориха с трясък и то изпусна тоягата си, съскайки от болка. Нитен улови оръжието, преди да е паднало, и го стовари върху пръстите на краката на Спарта. Онзи запищя като врящ чайник, подскачайки на един крак. Нитен стовари тоягата и върху другия и чу как нещо изхрущя. Създанието се катурна, а писъците му станаха толкова високи, че човешкото ухо вече не можеше да ги чуе.
Втора кола, стар фолксваген бръмбар, заподскача по моста, мятайки искри, и се заби в други двама Спарти.
От нощта изникна Прометей, стиснал с две ръце пред себе си огромен меч. Две от крокодилоподобните създания се втурнаха към него и гигантското острие изсвири във въздуха. Единият Спарт вдигна щита си. Мечът иззвънтя и отскочи от него сред рой от искри, събаряйки създанието на земята. Второто се опита да парира удара с тоягата си. Мечът я изби от ръцете му и тя отлетя през парапета, за да цопне във водата далеч долу. Останали без оръжия, двете създания бързо се оттеглиха в мъглата.
Древният зае позиция над падналия безсмъртен.
— Ранен ли си?
— Дай ми минутка да се изцеря. — Нитен се надигна бавно на крака. Въздухът около него трепкаше в синьо и в мъглата се носеше аромат на зелен чай. Аурата на Нитен се сгъсти около кръста и по средата на гърдите му, покривайки раните. — Сега ми трябват само ден-два в леглото и ще съм добре. — Той вдигна от земята късия си меч.
— Няма шанс за нещо подобно. — Прометей се ухили. — Да се оттегляме назад по моста. Вече подредих всички коли. Не бива да позволяваме на нито един Спарт да се промъкне.
Нитен закуцука след Древния.
— Благодаря ти — каза той. — Ти ми спаси живота.
— А преди тази нощ да свърши, ти без съмнение ще спасиш моя. — Прометей пак се усмихна.
— Мислех, че не си воин — рече Нитен.
— Не съм — отвърна Прометей. — Но съм участвал в достатъчно битки.
— Мисля, че убих един от тях — промърмори Нитен. — А първата кола, която ти метна, видя сметката на още двама.
— Мъртви ли са?
— Не съм сигурен. Но върху тях падна кола. Фолксвагенът помете още двама, а аз смазах пръстите на краката на един. Тоест, ако имат пръсти — добави той.
— Двамата, които улучих с фолксвагена — видя ли ги да стават? — попита Прометей.
— Видях как колата ги удари — човек не би предположил, че крокодилско лице може да изразява изненада, но ще сбърка! Те паднаха и мъглата ги погълна. Вероятно са мъртви — каза Нитен.
В този момент капакът на фолксвагена излетя от мъглата като смъртоносно фризби. Късият меч на безсмъртния се стрелна нагоре и разсече тънкия метал, сякаш бе фолио, и двете части на капака отлетяха встрани — едната наляво, а другата надясно.
— Може пък и да не са мъртви — промърмори той.
Прометей бе изградил върху моста едно голямо V от коли. Те бяха обърнати странично и наредени по две на височина с колелата навътре. В дъното на V-то имаше пролука, колкото да мине един човек.
— Идеално — каза Нитен, възхищавайки се на резултата.
— Идеята беше твоя.
Японският безсмъртен пренебрегна комплимента.
— Можем да ги задържим тук — каза той. — Няма да преминат. А, и между другото, нали помниш, че ти казах да не използваш червената си броня?
Прометей кимна.
Нитен се взря в приятеля си и си промени мнението.
— Забрави го. Използвай бронята. Те знаят, че сме тук, и са бързи — много, много бързи. Ще имаме нужда от всяко предимство, което можем да намерим.
Разнесе се дъх на анасон и грамадната червена броня изникна около Древния. Той хвърли поглед към Нитен.
— Ти няма ли да се преоблечеш?
Безсмъртният поклати глава.
— Изцеряването отне голяма част от енергията ми. Трябва ми малко време, за да презаредя. — Той завъртя в ръце меча си и тоягата на Спарта.
— Тогава нека аз поема първата смяна — каза Прометей. Зае позиция по средата на отвора и завъртя глава насам-натам, за да раздвижи схванатите си мускули. — Почини си малко. Излекувай се, ако можеш.
— Те няма да ни оставят да почиваме — рече мрачно Нитен. Още докато говореше, във въздуха се мярна някакво движение и мъглата се завихри. — Ето ги, идват.
Шест създания се втурнаха по стесняващия се тунел. Бяха почти еднакви на външен вид и макар че повечето бяха въоръжени с тояги, две носеха къси мечове за мушкане. Всички имаха щитове.
— Изглеждат ми недоволни — измърмори Прометей.
— Не са свикнали да губят — каза Нитен, надзъртайки над рамото на Древния. — Това ще ги ядоса, но пък ядосаният враг допуска грешки.
Ограденият с коли път се стесняваше — първо побираше четирима Спарти един до друг, после трима, после двама. Накрая само едно създание застана пред Древния. Скочи към него с тоягата си, докато другите се блъскаха отзад, мъчейки се да се приближат.
Огромният меч на Прометей се стовари върху драконовия воин и смачка щита му. Тоягата с шипове се плъзна с писък по оръжието на Древния. Прометей протегна бронирания си крак и настъпи създанието по босите пръсти.
Спартът изсъска и златистите му очи се оцъклиха. Прометей направи крачка напред, обърна меча си и стовари тежката му дръжка върху главата на създанието. То се свлече върху другите, препречвайки им пътя. Те го хванаха и го издърпаха назад, позволявайки на следващия да се промъкне.
— Ще си платиш за това… — започна Спартът, а после облечената в метална ръкавица ръка на Прометей се стрелна и го сграбчи за муцуната. Древният тресна гущера по черепа с дръжката на меча и го запрати назад към другарите му. Всичките шестима се проснаха на земята.
— Това не е толкова зле — изсмя се Древният. — Започвам да се забавлявам.
Мъгливият въздух се завихри и изведнъж от нощта полетяха четири зловещо назъбени копия. Огромният меч на Прометей проблесна и се завъртя. Той успя да посече две от тях във въздуха и те отлетяха разполовени в нощта. Но останалите две удариха в нагръдника му и го пръснаха.
Древният рухна, без да издаде и звук.