Майкъл Скот
Чародейката (30)

Глава 28

Мостът „Голдън Гейт“ се разлюля.

— Земетресение — каза Прометей. Чудя се дали това означава, че Руаумоко^[1] най-после се е съюзил с Тъмните древни.

— Не, боя се, че нашият огнен приятел е затворен в едно Сенкоцарство — рече Нитен със срамежлива усмивка. — Имаше малко разногласие с Ифа и загуби.

Чу се нов вторичен трус и металният мост зазвънтя.

В студения солен въздух се разнесе горчиво-сладкият аромат на анасон и докато направи една крачка, Прометей вече бе обвит в блестяща червена броня. На гърба му имаше гигантски меч, в едната си ръка носеше боен чук, а в другата — брадва.

Нитен все още бе облечен в черния си костюм, но сега открито носеше на гърба си двата си меча — катана и уакизаши.

На моста имаше десетки коли, изоставени, когато мъглата обгърна града и шофирането стана твърде опасно. Неясните им форми тъмнееха в мъглата като спящи животни. Прометей и Нитен проверяваха всяка от тях, докато я подминаваха, но всички бяха празни. Фаровете на една кола още светеха. Лъчите се отразяваха от движеща се непроницаема стена.

— Двама срещу трийсет и двама — каза Нитен. — Добро съотношение.

— Никога досега не съм се бил със Спарти — призна Прометей.

— Познавам само репутацията им — а тя е страховита.

— Нашата също — рече Нитен.

— Твоята, да — отвърна Древният. — Аз никога не съм бил кой знае какъв боец. А след потъването на острова рядко съм хващал оръжие.

— Бойните умения никога не се забравят — каза Нитен с лека тъга в гласа. — Аз участвах в първия си дуел, когато бях на тринайсет. Оттогава непрекъснато се бия.

— Но ти си нещо повече от обикновен боец — рече Прометей.

— Ти си също така художник, скулптор и писател.

— Никой човек не е само едно нещо — отвърна Нитен. Рамото му се отпусна и късият меч се появи в лявата му ръка. По острието блестяха водни капчици. — Но винаги съм бил преди всичко воин. — Той мушна с меча в мъглата и я разбърка като течност.

— Сгъстява се — отбеляза Прометей.

— Което е хубаво. Можем да го използваме в наша изгода.

— Няма да можем да ги виждаме — изтъкна Прометей.

— Нито пък те нас — напомни му Майстора на меча. — Ние разполагаме с предимството да знаем точно срещу какво сме изправени. А те нямат представа с кого си имат работа. Или колко сме.

— Прав си.

— Може ли да предложа нещо? — попита Нитен, почти срамежливо.

— Разбира се. Ти си великият воин. Така че това е в твоята специалност.

— Махни бронята.

Зелените очи на Прометей премитаха изненадано.

Нитен вдиша.

— Надушвам аурата ти. А щом аз мога да я надуша, значи и те ще могат. Освен това около теб има слабо алено сияние като петно червена светлина. В тази тъмница ще изпъкваш като фар.

— Мога ли да задържа мечовете? — попита Прометей.

— Един би трябвало да е достатъчен.

— Ти имаш два — напомни му Древният.

— Аз съм бърз — каза Нитен. — А ти си силен. Запази широкия меч.

Древният кимна и бронята му се стопи, оставяйки го по риза и джинси, само с широкия меч в ръка.

— Коя страна на моста си избираш? — попита Нитен.

— Ще взема дясната — рече Прометей.

— Така и предполагах. — Нитен кимна и се придвижи вляво. — Не можем да допуснем Спартите в града.

— Помни, воине, не е нужно да ги убиваме, достатъчно е да ги задържим до изгрев-слънце — отвърна Прометей. — Тогава енергията, която им дава живот, ще се разсее. Притеснявам се обаче, че един или двама ще се впуснат в битка с нас тук, докато останалите просто ще ни подминат. Не можем да се бием с всичките едновременно.

Нитен кимна.

— Трябва ни някаква преграда… — започна той.

Древният и безсмъртният погледнаха едновременно към смътните силуети на изоставените коли.

— Колко си силен? — попита Нитен.

— Много. Да не би да мислиш за барикада от коли?

Мъглата превръщаше тъмната коса на Нитен в сребърна шапчица. Той вдигна два пръста във формата на V.

— Можем да създадем фуния. Тя ще накара Спартите да се съберат, ще ги насочи към нас и ще ги лиши от предимството на броя им. Ще могат да ни нападат само по един или двама едновременно… — Гласът му заглъхна. — Или могат да се покатерят по колите, предполагам.

Древният изсумтя и се засмя.

— Някога виждал ли си Спарти?

Нитен поклати глава.

— Те израстват от драконови зъби. Знаеш ли как изглежда един нилски крокодил? Разбира се, че знаеш — отговори Прометей на собствения си въпрос. — Спартите притежават голяма част от ДНК-то на тези влечуги. Високи са горе-долу колкото теб, но имат много къси крака, дълги туловища и тесни глави. Могат да тичат на два или на четири крака и са адски бързи. Но не ги бива кой знае колко в катеренето. — Той примижа срещу мъглата. — Ако обърна колите странично, това ще ги затрудни още повече. — Взря се в мрака без никакъв успех. — Не съм сигурен колко коли ще са ми нужни или дали на моста има достатъчно. А и ще ми трябва известно време да ги подредя.

— Тогава аз отивам да забавя нашите крокодилски приятели.

— Зъбите на Нитен се разкриха в усмивка. — Ще се постарая да оставя някой и за теб.

С тези думи той се стопи в нощта.

— Внимавай — извика след него Прометей.

Откъм мъглата се разнесе безплътен глас.

— Аз съм роден за това. Кое е най-лошото, което може да се случи?

— Спартите да те убият и да те изядат.

— Това не ме плаши.

— А би трябвало — предупреди го Прометей. — Няма гаранция, че ще те изчакат да умреш, преди да почнат да те ядат.