Майкъл Скот
Чародейката (79)

Глава 77

Ареоп-Енап се беше събудил.

Осем лилави очи се взираха в Алхимика, а после премигнаха едно по едно. Макар че Древният изглеждаше като огромен паяк, по средата на тялото му бе разположена голяма, почти човешка глава. Беше гладка и кръгла, без уши или нос, но с хоризонтална цепка вместо уста. Мъничките му очи се намираха близо до върха на темето като при тарантулите. Под тънката черупка устата на Стария паяк се разтвори и се показаха два дълги зъба, подобни на копия.

— Сега май е най-добре да се отместиш — рече той с изненадващо приятен глас.

Никола се отдръпна припряно, точно когато Ареоп-Енап изригна нагоре.

Каркинът беше огромен.

Но Ареоп-Енап беше още по-голям.

Когато Пернел го бе срещнала за първи път, Стария паяк беше голям, но сега бе пораснал още повече в защитната си обвивка. Той се протегна, измъквайки тялото си от калната черупка. Беше поне два пъти по-едър от краба. Дебелите цял пръст лилави косми на широкия му гръб се полюшваха насам-натам.

— Надушвам в тази мъгла Кетцалкоатъл и онова коткоглаво чудовище. — Той се обърна, за да погледне надолу към Пернел. — Госпожо, ще ми обясните ли какво става?

Вълшебницата посочи с пръст.

— Онзи краб се опитва да те изяде. Току-що изяде Шолотъл. Имаме нужда от теб, Стари паяко.

Създанието потрепери.

— Цял живот съм чакал да чуя това.

А после отскочи право нагоре във въздуха и се стовари върху Каркина, приковавайки го към земята. Крабът изпищя и защрака с огромните си щипки, къртейки парчета зидария и размятвайки камъни навсякъде. Ареоп-Енап заби острото си жило в гърба му и той застина, а после се затресе в мощни спазми. Изведнъж около щипките му се появиха бели нишки и ги стегнаха, а после огромните крака на Стария паяк се раздвижиха, вдигнаха Каркина от земята и го завъртяха с ослепителна скорост, омотавайки го целия в ефирни сиви нишки, които бързо се втвърдиха, за да се превърнат в дебел бял пашкул. Всичко това отне по-малко от минута.

— Това ще си го запазя за по-късно — каза Ареоп-Енап. — Доста съм гладен.

После бавно, почти деликатно приклекна пред Пернел и осемте му очи се взряха безстрастно в нея.

— Колко дълго спах?

— Няколко дни.

— Аха. Но като те гледам, ти си се състарила с повече.

— Седмицата беше напрегната — промърмори Пернел. — Сигурно помниш съпруга ми, Никола.

— Помня, че пусна една планина върху мен.

— Твоите последователи се канеха да принесат жена ми в жертва на един вулкан — каза Никола. — А и планината беше малка.

— Така е. — Ареоп-Енап тръгна из стаята и поспря, за да се наведе към Макиавели, който държеше главата на Били Хлапето в скута си. Италианецът се втренчи предизвикателно в огромния паяк.

Носът на Били трепна и очите му се отвориха. Той примижа към почти човешката глава с осем очи.

— Предполагам, че това не е кошмар — рече дрезгаво.

— Не е — отвърна Макиавели.

— Точно от такъв отговор се боях — каза Били и затвори очи. После ги отвори рязко. — Това да не би да означава, че сме спечелили?

— Да — каза тихо Макиавели. — Макар че цената бе наистина висока.

Ареоп-Енап се върна при Никола и Пернел.

— Значи още съм на острова, където Дий държеше чудовищата. Надушвам зверове в този отвратителен въздух.

— Не са толкова, колкото бяха — рече Никола. — Цяла нощ се избиват взаимно.

— Тогава да ида да поразчистя — каза Ареоп-Енап и се обърна да излезе от сградата. — Не искаме някое от тях да доплува до брега.

— Кажи му за еднорозите — измънка Били.

Паякът замръзна.

— Наоколо може да тичат няколко еднорози монокерата — каза Макиавели.

— С рога или без? — попита Ареоп-Енап.

— С рога.

— Значи ще са по-хрупкави. Те са ми любимите!