Майкъл Скот
Чародейката (26)

Глава 24

Цагаглалал крачеше с лекота по вонящите, обвити в мъгла улици.

Макар че още бе сравнително рано вечерта, Сан Франциско беше почти напълно опустял. Спирането на тока бе превърнало вече притихналия град в мъртвило. Първоначалната какофония на алармите, които ехтяха глухо из града, бе започнала да заглъхва с изтощаването на батериите. Воят на сирените на колите на спешните служби звучеше много слаб и далечен, а изострените сетива на Цагаглалал долавяха във въздуха мирис на изгоряла гума и газ. Беше станало някакво произшествие. И то сериозно. Може би повече от едно. Тъмните древни изолираха града.

Целият път до Джаксън Стрийт беше по нанагорнище; после улицата се спусна надолу и отново се издигна. Цагаглалал сви вдясно от Скот Стрийт по „Бродуей“, където от всички дървета капеше вода.

Уличните лампи на ъглите не светеха, а светофарите на Гоф Стрийт премигваха в мътно червено. Единственото осветление идваше от няколкото коли, които още се мъчеха да се движат по улиците. На „Ван Нес“ таксита и автобуси пълзяха, обвити в трепкащи глобуси светлина, а полицейските патрулки се промъкваха бавно по улиците и сигналните им лампи святкаха. Полицията използваше високоговорителите си, за да съветва хората да се приберат по домовете и да останат там, докато мъглата се разсее.

Бронята на Цагаглалал се приспособи към обкръжението, променяйки цвета си и правейки я почти невидима на фона на нощта. Тя можеше да надуши отвратителния мирис на месо във въздуха и разпозна аурите на Кетцалкоатъл и Бастет. Пернатата змия бе достатъчно опасен, но завръщането на Древната богиня бе истински проблем: това означаваше, че решителният момент наближава. А Бастет, подобно на Дий, не знаеше смисъла на думата финес. Освен това изпитваше към човечеството единствено презрение.

Цагаглалал сви наляво по Хайд Стрийт и се затича към Ръшън Хил Парк. Преди по-малко от седмица Бастет, Мориган и Дий бяха участвали в нападение срещу новия Игдразил на Хеката в Сенкоцарството на Мил Вали. В кратката, ожесточена битка прастарото дърво, израсло от семена, спасени при потъването на Дану Талис, бе унищожено от Джон Дий с помощта на Ескалибур. Триликата богиня загина заедно с него, отнасяйки със себе си всичките си обширни знания. Дий и Мориган продължиха да преследват близнаците, но Бастет бе изчезнала. Цагаглалал знаеше, че тя има къща в Бел Еър.

— Когато всичко това свърши — прошепна Цагаглалал във влажния въздух, — ако съм още жива, ще сметна за свой дълг да те издиря.

Подминаваше тенис кортовете, когато три зле облечени фигури с бръснати глави изникнаха в полумрака точно пред нея. Кубинките им с гумени подметки не издаваха никакъв шум върху паважа, докато се приближаваха. Тримата бъбреха развълнувано и звукът бе толкова писклив, че едва се чуваше. От телата им се точеха струйки от сивите им аури, нашарени с лилави нишки. Двама от тях дори не си бяха направили труда да си скрият опашките. Това бяха кукубути, които отиваха да пируват.

— Мразя кукубутите — промълви Цагаглалал. — Гадни, гнусни, миризливи…

Тази, която наблюдава, извади копеша си и ги посече беззвучно, оставяйки телата им да се разсипят на прах.

Цагаглалал знаеше, че единствената причина коткоглавата богиня да се върне в града е, че искаше да присъства на победата на Древните.

Съпругът на Цагаглалал, Авраам, неведнъж й бе казвал, че смята Бастет за едно от най-опасните същества, които е срещал някога. „Нейната амбиция ще унищожи света“, бе предупреждавал той.

На върха на хълма Цагаглалал спря.

— Надясно или направо? — зачуди се тя на глас, опитвайки се да прецени кой е по-прекият път.

Вдясно се простираше Ломбард Стрийт, известна с осемте си остри завоя. Можеше да свие натам, но знаеше, че ако продължи направо, може да завие надясно по „Джеферсън“, което щеше да я отведе право на Рибарския кей.

— Направо. — Тя подмина тичешком виещата се улица.

Бастет открай време си беше амбициозна и алчна. Двамата със съпруга й Аменхотеп бяха управлявали Дану Талис в продължение на векове. Когато Промяната започна да обхваща първо Аменхотеп, а после и Бастет, Господаря на Дану Талис бе слязъл от трона, за да предаде властта на сина си Атон. Бастет беше бясна: тя от десетилетия въртеше задкулисни машинации, за да е сигурна, че другият й син, нейният любимец Анубис, ще управлява островната империя. Него тя можеше да контролира; докато над Атон нямаше власт.

— Имате ли дребни, госпожо?

От нощния мрак се появиха двама мъже, блестящи от влагата — единият неестествено мършав, с татуирана на ухото му паяжина, а другият по-едър, с широкия гръден кош и тесния ханш на културист. Явно се бяха подпирали на една стена на ъгъла на „Ломбард“ и „Хайд“. Докато се приближаваше в лек бяг, тя забеляза, че лицето на едрия е насинено и издраскано.

— Нощта не е подходяща за спортуване — рече мършавият.

— Тази мъгла не е здравословна — изсмя се едрият.

— Можете да се подхлъзнете. Можете да паднете. Можете да се нараните. — Мършавият наблегна на думата нараните.

Цагаглалал стисна по-здраво копеша, но можеше да подуши, че тези двамата са хора. Не наруши темпото си и видя, че нещо като тревога пробяга през мръсните очи на по-едрия.

— О, не, не пак… — прошепна той.

Дясното й рамо улучи по-дребния в средата на гърдите. Тя чу как нещо изпука и онзи полетя през пътя и се приземи върху стръмния наклон на Ломбард Стрийт. Изквича и се затъркаля надолу по най-кривата улица на света. Левият й крак улучи по-едрия, тъкмо докато трескаво се отдръпваше от пътя й. Нещо в бедрото му изпращя и той се стовари на земята толкова тежко, че можеше да си счупи и нещо друго.

Цагаглалал продължи нататък, без да им обръща повече внимание.

Атон си имаше своите недостатъци. Беше го виждала, когато идваше при Авраам. Господарят на Дану Талис бе надменен — опасно надменен — и импулсивен, но за разлика от много други Древни, признаваше, че светът се променя и че ако Дану Талис — и дори самите Древни — искат да оцелеят, трябва също да се променят. Светът принадлежеше на новите раси, и най-вече на хората. Атон работеше заедно с Авраам, Прометей, Уицилопочтли и Хеката, за да подготвят бъдеще, в което Древните и хората ще могат да живеят заедно. Хронос им бе показал множество ужасяващи варианти на бъдещето, но бе успял да им покаже и някои чудеса.

Цагаглалал живо си спомняше една конкретна възможност. В тази времева линия невероятно напредналата цивилизация на хора и Древни бе преоткрила и дори надминала знанията на Земните господари. Бяха напуснали пределите на планетата и бяха започнали да колонизират околните светове. Империята на Дану Талис не се простираше само върху една планета, а върху цели галактики. А в сърцето на тази огромна галактическа империя стоеше кръглият град Дану Талис върху една мъничка синьо-зелена планета в покрайнините на Млечния път.

— Златен век — беше казал Авраам, несъзнателно потупвайки по кожата си, която още тогава започваше да се нашарва с твърдо злато.

— За съжаление никога няма да се сбъдне — беше се изкискал Хронос. — Това е просто една сянка на онова, което може да стане.

— А защо не? — бе попитал Авраам.

— Защото Бастет и другите като нея, които живеят в тъмното минало, няма да го позволят. Те вярват, че като даваме сила на хората, ще станем по-слаби.

— Тъмни древни — бе промърморил Авраам.

Тогава Цагаглалал за първи път чу това название.

Сянка плъзна от парка вляво и се разстла по улицата. Тя шаваше и растеше, и водни капчици блестяха върху мръсна черна козина и дългите виещи се опашки. Устата на Цагаглалал се сви от погнуса. Тя нямаше определено отношение към плъховете, но тези явно бяха под контрола на някой Тъмен древен. Цагаглалал нагази в пъплещата маса и гадинките моментално се скупчиха около нея, мъчейки се да се покатерят по краката й, но не можеха да се заловят за бронята. Зъби стържеха по металните й подбедреници като нокти по черна дъска.

Аурата на Цагаглалал лумна в ослепително бяло. Запулсира около тялото й в концентрични кръгове и плъховете се превърнаха в червено-черна пепел, която се заиздига спираловидно в мъглата. Внезапният изблик на сила също така разкъса контролиращата магия и оцелелите гризачи изчезнаха с писукане в канавките.

Без да нарушава крачка, Цагаглалал се обърна надясно и продължи по улицата, насочвайки се към водата.

Дану Талис можеше да поеме по пътя към златния век, но алчността на Бастет бе по-силна от всякакъв здрав разум. И в една ужасна вечер Анубис и отряд анпу вдигнаха бунт и затвориха Атон. Господарят на Дану Талис бе обвинен, че е заговорничил да унищожи островната империя.

Цагаглалал внезапно се закова по средата на „Джеферсън“ и отметна глава назад. Във въздуха се бе появил нов мирис. Дъх на нещо древно и ужасяващо се носеше откъм лявото й рамо. Тя завъртя глава: идваше откъм моста „Голдън Гейт“. Надуши изгорял емайл, гниеща земя и кръв, и непогрешимата воня на дракон.

— Спарти — каза тя с погнуса.

Инстинктивно разбра, че това бе причината за връщането на Бастет.

— Какво да правя? — запита се на глас.

Семейство Фламел имаха нужда от помощта й, за да задържат чудовищата на острова, но заплахата на моста бе по-непосредствена. Ако Спартите влезеха в града, щеше да настъпи хаос. Беше ги виждала в действие и преди. Всеки от тях щеше да убие стотици — дори хиляди — хора, а онези, които създанията не изядяха, щяха да се върнат към някакво подобие на живот като зомбита и да се клатушкат още двайсет и четири часа, преди телата им да се разпаднат. Бедните твари бяха безобидни, но видът им беше стряскащ и крайно ужасяващ. Всичко щеше да бъде загубено.

С натежало сърце Цагаглалал се обърна към моста „Голдън Гейт“. Не можеше да направи нищо, за да помогне на двамата Фламел. Те трябваше да се оправят сами.