Майкъл Скот
Чародейката (67)

Глава 65

Софи и Джош следваха Цагаглалал по един коридор. Още бяха потресени от станалото в дългата стая. В един момент младата наглед жена в бяла броня стоеше пред тримата чудовищни берсерки, а в следващия бе зад тях и от закривените й мечове капеше кръв. Хората-мечки се бяха свлекли на колена с изражения на пълна изненада върху лицата.

— Въпросите по-късно — каза Цагаглалал, докато тичаха навън, — но нека първо ви дам някои отговори.

Един нещастен пазач анпу ги зърна и допусна грешката да посегне към Софи. Джош го удари толкова силно, че той се блъсна с пукот в стената.

— Трябва да излезем от тази сграда, за да можете да използвате силите си — каза Цагаглалал. Изведнъж цялата постройка затрепери от силна вибрация, идваща през пода.

— Земетресение — промълви Софи.

— Съпругът ми го предизвика — каза им Цагаглалал. — В момента ударната вълна се носи насам. Той я създаде, за да я използва един от вас. Но трябва да сте на място, където ще можете да я използвате.

Джош спря толкова внезапно, че Софи се блъсна в него. Броните им издрънчаха.

— Вече почва да ми писва хората да ни казват какво да правим и да очакват от нас просто да се подчиним. Ако не си ти, ще са Изида и Озирис.

Сивите очи на Цагаглалал се разшириха.

— О, повярвай ми, Джош, аз не ви казвам какво да правите. Вие ще вземете… вие трябва да вземете това решение сами. — Тя посочи по един коридор и близнаците видяха Изида и Озирис да се появяват иззад един ъгъл.

Двамата Древни също зърнаха децата, вдигнаха ръце и се втурнаха към тях.

— Може да си мислите, че те са ви обучили за една-едничка цел — каза Цагаглалал, — за да могат да управляват тази страна чрез вас. Но съпругът ми винаги е смятал, че зад това се крие още нещо. Те са достатъчно могъщи да сложат всекиго на трона — така че защо им е да кроят планове в продължение на хилядолетия, за да са сигурни, че ще са Злато и Сребро? Те искат да ви използват за нещо повече от управление на островната империя. Авраам смяташе, че се домогват до силата ви. Но именно обучението, което са ви дали, ще ви позволи да вземете нещата под свой контрол и да решавате сами. — Тя разпери ръце. — Изборът е ваш.

Софи хвана ръката на брат си.

— Да се махаме оттук — вече избрахме.

— Знам — каза Цагаглалал.

— Откъде знаеш? — попита Софи.

— Защото вярвах, че ще вземете правилното решение.

Близнаците обърнаха гръб на Изида и Озирис и се втурнаха по дългия коридор към отвора и светлината.

Зад тях двамата Древни крещяха имената им. Звукът не беше приятен.

— Убийте ги. Убийте ги всички! — крещеше Бастет. — Не оставяйте оцелели.

Тя стоеше пред пирамидата и гледаше как виманите кръжат, а планерите се спускат от небето.

Въздухът се изпълни с бръмченето на стрели. Няколко анпу имаха пушки с тонбогири и стреляха по нападателите.

Земята продължаваше да трепери от слаби трусове и в камъните започваха да се появяват пукнатини.

Древните се заизсипваха от пирамидата. Оглеждаха се смаяно, зашеметени от гледката на виманите и планерите във въздуха. Отгоре заваляха копия и стрели. Едрн Древен, чието лице представляваше смесица от маймунски и човешки черти, залитна и падна, и това бе достатъчно, за да подтикне Древните към действие. Някакво създание, увито в смърдящи мокри дрехи, вдигна трипръстата си ръка и моментално една вимана над главата му избухна в пламъци и се понесе в спирала надолу, за да се взриви при удара в площада.

Древните виеха, крещяха, грачеха и се кикотеха от наслада.

— Убийте ги всички! — извика пак Бастет. — Смърт на всички човеци!

Викът бе подет от повечето Древни.

— Смърт на човеците!

— Не оставяйте оцелели! — изкрещя Бастет.

— Не оставяйте оцелели! — заскандираха Древните. Смесените им аури лумнаха във всички цветове на дъгата и те започнаха да свалят виманите със своите сили. Шепа от по-големите кораби избухнаха в пламъци и се понесоха през небето като горящи комети.

— Не! — Древната Инана излезе от пирамидата, дращейки с нокти по земята. — Не!

— Да! — изкрещя някакъв Древен с плъше лице. — След тази нощ няма да има вече човеци. Време е да сложим край на тази грешка.

Инана скочи и крилата й я издигнаха на пет-шест метра във въздуха. Когато се стовари върху Древния с плъшето лице, крехките му кости се прекършиха и той бе мъртъв, още преди да падне на земята.

— Казах, не — повтори Инана. — Не можем да унищожим цяла раса.

— Напротив, можем — изкрещя Бастет. — Отдавна трябваше да го направим.

Ръце и нокти изправиха Инана на крака, но тя се нахвърли срещу тях, дращейки и дерейки, и изведнъж един от Древните вдясно от нея избухна в огнено кълбо, а друг вляво се разсипа на купчина сол.

Дворът пред пирамидата потъна в хаос. Древен се биеше срещу Древен, а стражите-хибриди се биеха с хората. Само че Древните, които подкрепяха каузата на човеците, бяха много по-малко от онези, които призоваваха за тяхното унищожение. А от пирамидата се стичаха още хиляди хибриди.

Сред целия този хаос Цагаглалал изведе Джош и Софи през входа и те започнаха дългото си изкачване по стъпалата на пирамидата. Златната и сребърната им броня запламтяха ярко в светлината на вечерното слънце, мятайки отблясъци по позлатените камъни.

Бастет сграбчи ръката на Анубис и го стисна толкова силно, че щеше да му остане синина.

— Убий ги! — изкрещя тя. После го завъртя около себе си с изненадваща сила. — Убий ги и Дану Талис е наш. Твой. — Тя сниши глас и доближи глава до неговата. — Нека човеците убият колкото могат повече Древни и тогава ще управляваш като абсолютен император, без да има кой да ти се противопостави. Помисли си само.

Анубис се отърси от ръката на майка си и започна да си пробива път през тълпата с удари и ритници. Добра се до най-близкия командир на анпу и го сграбчи. Посочи му трите бронирани фигури — бяла, златна и сребърна, — катерещи се по пирамидата.

— Остави човеците на Древните. Вземи всички твари, до последния звяр, чудовище и хибрид под твое командване, и догонете онези тримата. Убийте ги и ми донесете главите и броните им като доказателство.

Създанието се огледа и посочи наляво и надясно с въпросително изражение върху чакалското си лице. Малка група човешки стрелци поваляха пазачите анпу, охраняващи един мост над канала. Друга група бе разбила виманата си в отряд Астериони, изтребвайки голяма част от тях. Човеците си пробиха път през моста и нахлуха на площада.

Анубис поклати глава.

— Това са дребни неприятности. Убий децата.

Анпу изсумтя, вдигна към устните си ловен рог и го наду силно три пъти. Изведнъж всички чакалоглави воини, последвани от останалите хибриди, заотстъпваха към пирамидата, оставяйки мостовете и площада на ликуващите хора.

Още един къс сигнал накара всички създания да се втурнат нагоре по стъпалата след Цагаглалал, Софи и Джош.

А от другата страна на площада Изида и Озирис тичаха приведени, заобикаляйки схватките, право към виманата си.