Майкъл Скот
Чародейката (15)

Глава 13

— Леле, човече, никога, ама никога вече няма да ям месо. — Били Хлапето се извърна, за да не гледа как ранената Хел разкъсва трупа на огромния глиган.

— Хората не са създадени да бъдат вегетарианци — изфъфли Хел. Лицето и зъбите й бяха потъмнели от кръв.

— Ти не си човек — отбеляза Били, като продължаваше да гледа на другата страна.

— Полезно е за мен. Ще възстанови аурата ми. Ще ми помогне да се изцеря. — Чу се пращене като от чупещо се дърво, последван от звук на смучене.

Били вдигна очи към Макиавели.

— В никакъв случай не ми казвай какво прави тя в момента.

Италианският безсмъртен поклати глава.

— Има добър апетит, признавам й го — каза той и добави с лукава усмивка: — А костният мозък е особено хранителен!

Били се отдалечи от вонята на убития глиган и задиша дълбоко хладния нощен въздух. Бе започнала да се събира гъста мъгла, която пълзеше по стените на затвора като дим, а температурата падаше бързо.

— Не мислех, че ще си толкова гнуслив — рече Макиавели, като дойде при него. — Смятах те за велик американски герой, безстрашен и смел.

Били извъртя очи.

— Гледал си прекалено много филми за мен. Винаги съм бил на мнение, че трябва да ми плащат процент. Не изглежда честно да използват името ми, без да ми дават нищо в замяна.

— Били, предполага се, че си мъртъв.

— Знам. — Зад него се раздаде някакво пльокане, той подскочи и притисна устата си с ръце. — Не съм гнуслив. — Всяка дума на Били излизаше като облаче пара от устата му. — Ловувал съм бизони, заклал съм немалко говеда, както и пилета, и прасета за трапезата. Хващал съм и съм кормил риба. Но обичам да си готвя месото, преди да го ям! — Той хвърли поглед през рамо към Хел, която лежеше на стъпалата на двора за разходки и пируваше с останките на Хус Кромион. До нея седеше Один и й подаваше мръвки.

Марс Ултор бе заел позиция до разрушената врата и прогонваше всяка твар, която се приближеше. В дълбините на затвора нещо, което никога не е било човек, се кикотеше с глас на малко момиченце.

Хел видя, че Били я гледа, и се усмихна ужасяващо. Протегна му нещо, блестящо от влага.

— Запазих това за теб. Истински деликатес — изфъфли тя.

— Ще го пропусна, благодаря. Хапнах точно преди да тръгнем. Освен това съм на диета. И съм вегетарианец. Даже строг вегетарианец.

Макиавели хвана Били за ръката и го отведе по средата на двора за разходки. Посочи към очертанията върху плочите.

— Какво подушваш? — попита той.

— Имаш предвид, освен заклания…

— Съсредоточи се, Били.

Американският безсмъртен вдиша.

— Солен въздух.

— Друго?

— Портокали, ванилия, сяра и… — Той пое още един дълбок дъх. — И градински чай. Това е моето момиче, Вирджиния — добави.

— Сярата е Дий. — Макиавели проследи очертанията на правоъгълника с върха на протрития си ботуш. — И легендарните близнаци също са били тук.

— А сега къде са?

— Заминали са.

— Заминали?

— Мисля, че Дий е използвал четирите древни Меча на силата, за да създаде лей-портал, който да го отведе назад във времето.

— Колко назад? — зачуди се Били.

— До самото начало — рече мрачно италианецът. — Ако бях комарджия, какъвто не съм, бих заложил, че се е върнал на Дану Талис.

Били обхвана тялото си с ръце и потрепери.

— Предполагам, че това не е хубаво.

Макиавели поклати глава.

— Не. Той без съмнение има някакъв велик план да завладее Дану Талис и да управлява света. Докторът винаги е излизал с такива безумни кроежи. Винаги е играл по собствени правила.

— Предполагах го.

— И обикновено е грешал. Дий има твърде високо мнение за собствената си значимост. Докторът наистина е интелигентен, но е оцелял, защото е хитър, а не защото е умен. А и винаги е имал късмет.

— Не можеш да имаш късмет вечно — рече Били. — Рано или късно той ще се изчерпи. — Посочи с палец през рамо към пълния с чудовища затвор. — Нашият може и да се е изчерпал вече. Затворени сме на остров, пълен с чудовища. — Той понижи глас и кимна към Один и Хел. — И допреди няколко часа те бяха наши врагове.

— Врагът на моя враг е мой приятел — напомни му Макиавели.

— Да, и врагът на моя враг може пак да си ми е враг. Освен това трябва ли да ти напомням, че повечето хора познават убийците си. Аз го научих по трудния начин — познавах Пат Гарет^[1].

Италианецът сложи ръце на рамената на Били и го погледна в очите. Кълбящата се млечнобяла мъгла превръщаше сивите му очи в алабастър, което го караше да изглежда като слепец.

— Правилно ли постъпихме, като попречихме на Дий да пусне чудовищата срещу града? — попита той.

— Естествено — каза Били без капка колебание.

— Правилно ли постъпихме, като останахме да се бием заедно с тези Древни срещу чудовищата?

— Да, без съмнение — каза пак Били.

— Помисли върху следното. — Макиавели се усмихна. — Какво щеше да стане, ако двамата с теб бяхме избрали страната на Дий и чудовищата?

На лицето на Били се изписа неувереност.

— Ами всъщност не знам.

— Дий и Деър пак щяха да изчезнат, а ние щяхме да останем на острова, за да се бием срещу Марс, Один и Хел. И макар че ти може да си добър боец, Били, аз не съм. Колко дълго мислиш, че щяхме да издържим срещу когото и да било от тримата?

— Е, предполагам, че бих могъл да видя сметката на тоя едноокия…

Макиавели въздъхна.

— Тоя едноокият е Один.

Били го изгледа тъпо.

— Сигурно си имал куче като малък? — попита италианецът.

— Разбира се.

— Как го наричаше?

— Хлапе.

— Наричал си кучето си Хлапе?

Американецът се ухили.

— Това беше, преди да получа прякора си.

Макиавели кимна.

— Один — тоя едноокият — има два вълка. Гери и Фреки.

— Хубави имена. Силни.

— Думите означават лаком и ненаситен и ги описват абсолютно точно. Големи са колкото дребни магарета. Той ги води на една обща каишка.

Били се обърна да погледне към мъжа с превръзката на дясното око.

— Окото в битка ли го е загубил?

Макиавели поклати глава.

— Не. Сам си го е извадил. За да плати с него на един великан. Още ли мислиш, че можеш да се справиш с него?

— Може пък и да не мога.

Италианецът посочи с брадичка към вратата.

— А колко дълго мислиш, че ще издържиш срещу върховния воин, Марс Ултор?

Били разпери дясната си длан, обърната надолу, и я разклати насам-натам.

— Или срещу Хел, която властва в царство на мъртвите?

— Не много — призна Били.

— Не много — съгласи се Макиавели. Наведе се напред и доближи устни до ухото на американеца. — И не забравяй, че Хел не придиря какво месо яде.

Били преглътна тежко. Очите му се стрелнаха към останките на глигана.

— Това лесно би могъл да си ти — рече Макиавели.

— Наистина ти харесва да ми говориш всички тези работи, нали?

— Образователно е.

— Добре тогава, господин образовател и велик стратег. Кажи ми как ще се махнем от този остров.

Макиавели понечи да поклати пак глава, когато внезапно мъглата се раздвижи и се завихри между двамата мъже като духната от силен вятър. В двора за разходки обаче нямаше вятър. Въздухът бе изпълнен с водни капчици. Те наедряха, сливайки се една с друга.

И изведнъж във въздуха се оформиха очертанията на глава.

Появи се лице: беше дълго и тясно, и личеше, че някога е било красиво. На мястото на очите имаше две дупки и още една на мястото на устата. После мъглата се сгъсти, водните капчици побеляха и се превърнаха в коса, и лицето придоби форма и плътност. Появи се подобие на дрехи: свободна бяла ленена риза, затъкната в дълги до колената панталони. Краката изчезваха току под коляното и не се виждаха стъпала.

— Призрак… — извика Били.

Устата на призрака се отвори и затвори, а после се чу глас. Той представляваше поредица от пукания на водни мехурчета.

— Аз съм Хуан Мануел де Аяла. Аз открих Алкатраз.

— За мен е чест да се запознаем. — Макиавели се поклони и настъпи леко Били.

Били побърза да кимне.

— Чест е. Разбира се.

— Вие на страната на Вълшебницата Пернел Фламел ли се борите? — попита призракът.

— Борим се срещу един и същи враг — рече предпазливо Макиавели.

— Значи имаме обща кауза — обяви призракът. — Следвайте ме.