Майкъл Скот
Чародейката (31)

Глава 29

Изведнъж нощната тишина бе разкъсана от странен лай — звук, който наподобяваше кашляне.

— Кучета? — предположи Пернел.

— Не кучета, тюлени — отвърна Никола.

Изведнъж над тях с крякане закръжиха чайки, призрачни силуети в мъглата.

— Нещо не е наред. Чайките не би трябвало да крякат нощем — рече Никола и затвори очи, отметна глава и вдиша дълбоко.

— Странно. Не надушвам нищо ново.

Раздаде се нов лай — този път наистина бяха кучета. Звуците бяха приглушени от сгъстяващата се мъгла.

— О, не! — Никола изведнъж посегна и хвана ръката на Пернел точно когато кеят се заклати и завибрира. Металните столове, на които седяха, затрепериха и задрънчаха по камъните.

— Какво беше това? — попита Пернел, когато тътнещата вибрация най-после утихна. — Древен? Архонт?

— Земетресение — отвърна Никола леко задъхан. — Може би четири по скалата на Рихтер. И близо, много близо.

— Кой мислиш, че го е причинил? — зачуди се Пернел. — Ако Тъмните древни имат достъп до такава сила, значи сме го загазили. Те могат да унищожат този град, без да свалят на брега нито едно създание. — Тя се намръщи. — Тогава защо не са я използвали преди?

Алхимика поклати глава.

— Вероятно е естествено — каза той. — Помниш ли какво стана, когато двамата с Макиавели се бихте на връх Етна? Сигурен съм, че земетресението е било предизвикано от всичките сурови енергии, концентрирани в града. — Той потри ръце и във въздуха затрепкаха зелени искрици. — Виж това. Въздухът е просмукан с аури. Знаем, че Бастет е някъде там. А също и Кетцалкоатъл. Прометей и Нитен са на път да се срещнат със Спартите — а аз не съм сигурен дали драконовите воини имат аури. Марс, Один, Хел, Били, Макиавели — а може би и Черния ястреб — са на острова. — Той плъзна ръка по главата си, потривайки късата си коса, докато мислеше. Статично електричество запращя по скалпа му, сипейки искри като фойерверки по рамената му. — Това е още една от причините в наши дни да не се събират голям брой Древни на едно място.

Пернел облиза устни и кимна.

— Усещам вкуса на енергията във въздуха.

Десетсекундно треперене премина по улиците.

— Вторичен трус — прошепна Никола. — Предполагам, че за последен път толкова аури са се събирали така близо една до друга на Дану Талис.

— Ако все пак някой ни се притече на помощ, то аурите им, прибавени към всичко друго тук, може да предизвикат още по-силно земетресение. Трябва да се доберем до острова и да сложим край на това. — Тя хвана съпруга си за ръката и го затегли по кея към водата. — Веднага, щом започнем да използваме аурите си, ще разкрием своето местоположение на всички — и всичко — наоколо. И ще започнем да стареем. Ако нещо ни забави, докато прекосяваме залива, рискуваме да умрем от старост, преди да стигнем до Алкатраз.

Пернел и Никола претичаха покрай Аквариума. Можеха да чуят плискането на водата в дървените подпори отляво. И двамата знаеха, че към пристана са привързани десетки лодки и корабчета, които не се виждат заради мъглата. Чуваха как корпусите им бумтят и стържат по дървото, а щаговете^[1] звънтят по метала. Една мачта изникна право пред тях и те изведнъж откриха, че са на края на кея. Мъгла се издигаше от водата като пара.

— Помниш ли как се прави? — попита Никола с предпазлива усмивка.

— Разбира се. — Пернел се усмихна. — Това е проста преобразуваща магия. Правехме я за… — Думите заглъхнаха на устните й и усмивката й помръкна.

— Правехме я, за да забавляваме децата — довърши Никола. Прегърна жена си и я притисна към себе си. Мократа й коса докосваше лицето му. — Постъпихме както смятахме за правилно — каза той бързо — и никога няма да се съглася, че стореното от нас е било грешно.

— Ние пазехме Книгата — промълви тя.

От векове Никола и Пернел Фламел бяха търсили легендарните близнаци. Когато откриеха двойка Злато и Сребро, се опитваха да ги Пробудят, но никой от оцелелите не бе съвсем с всичкия си след това. Докато не попаднаха на Софи и Джош.

— Толкова много загубени животи — прошепна тя.

— Толкова много спасени животи — поправи я той бързо. — Ние пазехме Книгата от Дий. Можеш ли да си представиш какво щеше да направи той, ако я бе открил? А и в края на краищата намерихме легендарните близнаци и успешно ги Пробудихме. Действахме правилно, убеден съм в това.

— Мисля, че доктор Дий вероятно казва същото, за да оправдае действията си — рече горчиво Пернел.

— Пернел. — Никола Фламел се взря дълбоко в зелените очи на жена си. — Нашето пътуване ни доведе тук, на това място, в този момент, когато можем да променим нещата. Двамата заедно можем да спасим града и да попречим на Тъмните древни да унищожат това Сенкоцарство.

Вълшебницата кимна и се отдръпна от съпруга си. Застана на самия край на кея и протегна напред лявата си ръка с обърната нагоре длан и със свити пръсти. Леденобялата й аура образува локвичка течност в шепата й. В нея бавно се издигаха и пукаха мехурчета, а после течността преля и закапа на дълги, лепкави масури в морето. Никола посегна и миг преди да хване ръката на жена си, собствената му аура потече, образувайки зелена ръкавица върху пръстите му, и въздухът се изпълни със силния аромат на мента. Аурите се смесиха — бяла и зелена, — за да образуват лепкаво изумрудено вещество, което капеше от ръцете им, втвърдявайки влажната мъгла в късчета зелен лед, където я докосне, преди да падне във вълните долу.

— Преобразяване — рече Никола. — Един от най-простите алхимични принципи.

— За теб може и да е прост. — Пернел се усмихна.

— Това е моята специалност — съгласи се той. — Достатъчно е само да променим агрегатното състояние на водата от течно в твърдо.

Там, където аурите на двамата докосваха водата, се образува неравен кръг от лед. Пукайки и пращейки, вълните се втвърдиха, уловени, докато се надигат и разбиват в кея, и създадоха леден слой.

Никола помогна на Пернел да слезе до замръзналия кръг в морето. Тя тропна с крак. Ледът изпука, но устоя. Тогава тя заподскача върху него.

— Моля те, не го прави — прошепна Никола.

— Идвай — извика тя нагоре, — водата е замръзнала.

— Да. И трябва да побързаме — каза Алхимика, прехвърляйки се през ръба на кея. — Защото няма да остане така задълго. Морската сол ще го разяде. — Когато скочи върху ледения кръг, той се разлюля и наклони. Пернел моментално пристъпи в другия му край, за да го уравновеси.

Двамата стояха един до друг върху замръзналото късче море. Навсякъде около тях водата бе още течна. Алхимика потри ръце, сякаш правеше топче. Ароматът на мента бе почти непоносимо силен. Той замахна, хвърляйки зелената си аура в ивица, която стигна на малко повече от метър пред тях. Падна във водата и моментално се втвърди в тесен леден мост върху морската повърхност. Ръка за ръка, Алхимика и Вълшебницата стъпиха на пукащия мост.

Когато стигнаха до края му, Пернел замахна и върху водата се образува блестяща ивица бял дим, дълга метър и половина.

Двамата продължиха мълчаливо, създавайки нови и нови отрязъци леден мост пред себе си. Зад тях солената морска вода бързо разтваряше замръзналата пътека. Толкова близо до водата и обгърнати от все по-сгъстяващата се мъгла, те не виждаха нищо и нямаха представа колко близо до брега бяха. Знаеха, че са навлезли в залива, защото вълните бяха по-високи и се втвърдяваха в красиви образни шарки. Но морето около тях бе по-бурно и ледената пътека издържаше само секунди, колкото да успеят да притичат до следващия участък.

Изведнъж Пернел стисна ръката на съпруга си. Той кимна мълчаливо.

Нещо бе изпляскало във водата от лявата им страна. После се раздаде втори и трети плясък. А след това чуха едва-едва, като звук, идещ от далечни слушалки, шумове, подобни на онези, които се носят в зоологическа градина по време на хранене на животните, и осъзнаха, че са близо до острова.

Никола сътвори още един отрязък от пътеката. Тъкмо стъпваха на него, когато от мъглата се надигна чудовище.

А после и второ, и трето.

Нереиди.

Те изскочиха от мъглата с разрошени зелени коси, остри зъби и проблясващи нокти, и се спуснаха към двете фигури, застанали върху топящата се ивица лед посред залива на Сан Франциско.