Майкъл Скот
Чародейката (82)

Епилог

„Скъпа сестричке,

Не мога да ти обещая, че ще ти пиша често — знаеш колко съм зле с писането, а там, където живея, няма телефони.

Исках да знаеш, че съм жив и здрав и вече свиквам с куката. Е, веднъж се почесах по главата с нея, но това е грешка, която човек допуска само един път. Получих няколко предложения да ми я превърнат в истинска сребърна ръка ши златна ръкавица, но честно казано, вече доста се привързах към нея. И разбира се, тя си има някои чудесни предимства. Миналия месец я използвах, за да създам най-изумителното Сенкоцарство. Сложих в него някои страхотни праисторически животни и добавих две луни — и, разбира се, там няма змии.

Доколкото разбирам, скоро ще заминаваш за Лондон с леля Агнес. Предай поздравите ми на Гилгамеш. Може би е най-добре да не му казваш кой съм бил /съм /ще бъда. Той и без това е достатъчно объркан.

Моля те, не се тревожи за мен.

Знам, че това е, все едно да ти кажа да не дишаш, но трябва да знаеш, че съм добре. Повече от добре. Всеки ден откривам нови и нови свои способности. Аз съм безсмъртен и вечен, и не съжалявам за нищо. Постъпихме правилно: един да спаси света и един да го унищожи.

Знаеш, че ако някога ти потрябвам, е достатъчно само да погледнеш в някое огледало и да изречеш името ми три пъти. (Използвай новото ми име; не съм сигурен дали ще има някакъв ефект, ако ме наречеш Джош.)

Ако някога ме повикаш, ще дойда при теб.

Но дори и да не ме повикаш, Софи, знай, че ще бдя над теб през всичките дни от живота ти.

Това трябва да прави един брат, нали?

Маретю

Написано днес, 10 имолк^[1], в Сенкоцарството на остров Тир На Ног^[2].

П.П. Семейство Фламел ти праща много поздрави. Маретю

П.П.П. Миналия месец бяхме на сватбата на Ифа и Нитен. Скатах й беше шаферка. Всички плакаха. М.“