Майкъл Скот
Чародейката (2)

Аз съм легенда.

Някога казвах, че смъртта няма власт над мен, че болестите не могат да ме застигнат.

Но вече не е така.

Сега знам датата на смъртта си и на смъртта на моята съпруга: и тази дата е днес.

Роден съм в лето господне 1330-о, преди повече от шестстотин и седемдесет години, дълголетен съм, да; също и безсмъртен, но не и неуязвим. Двамата с Пернел винаги сме знаели, че този ден ще настъпи.

Имах хубав дълъг живот и не са много нещата, за които съжалявам. Бил съм какъв ли не: лекар и готвач, книжар и войник, учител по езици и химия, пазител на реда и крадец.

Бях и Алхимика.

Надарени — или може би прокълнати — с безсмъртие, Пернел и аз се борехме със злото и Тъмните древни и ги държахме надалеч, докато същевременно търсехме легендарните близнаци, Златото и Среброто, слънцето и луната. Винаги сме мислели, че те ще ни помогнат да опазим тази планета.

Но грешахме.

Сега краят настъпва, а близнаците са изчезнали, върнали са се десет хиляди години назад във времето, на остров Дану Талис, където започва всичко…

Днес светът ще свърши.

Днес двамата с Пернел ще умрем, ако не от ръката или ноктите на някой Древен или чудовище, то от старост. Скъпата ми жена удължи живота ми с един ден, но на ужасна за нея цена.

И ако има някаква утеха, тя е, че ще умрем заедно.

Но още не сме мъртви и няма да се дадем без бой, защото тя е Вълшебницата, а аз съм безсмъртният Никола Фламел, Алхимика.