Майкъл Скот
Чародейката (45)

Глава 43

Били Хлапето се хвърли напред и надолу, свивайки се на плътно кълбо, и ловко се претърколи отново на крака.

Сфинксът прелетя над главата му и се стовари с грохот на земята, дращейки с нокти по каменния под в търсене на опора.

— Само отлагаш неизбежното — изръмжа той и се врътна, очаквайки да види как Били бяга надолу по коридора.

Безсмъртният обаче стоеше с лице към него, отпуснал небрежно ръце край тялото си. Беше достатъчно близо, за да започне тъмночервената му аура да се издига като рядка мъгла от плътта му. Въздухът замириса на червен пипер и сфинксът кихна. Били килна глава на една страна и се усмихна.

— Помниш ли ме?

— О, прекрасно — отвърна чудовището. — Първото ми ястие вече е подправено. — Метна се във въздуха с протегнати нокти.

Ръцете на Били се раздвижиха.

От лявата и дясната страна на колана му, малко над бедрата му, бяха затъкнати два листовидни върха на копия. С едно плавно движение той ги измъкна и ги запрати през въздуха.

Сфинксът нададе предизвикателен смях, който се извиси до писклив вой.

А после върховете на копията го улучиха.

И времето се забави.

И спря.

Сфинксът увисна неподвижно във въздуха. Върховете се бяха забили дълбоко в лъвската му кожа. Запулсираха, отначало в синьо, после в червено, а накрая в нажежено бяло.

Точно над всяка рана плътта на сфинкса промени цвета си в тъмносин, а после избледня до бяло и стана прозрачна. Преображението плъзна по тялото на създанието, обхващайки го цялото. Плътта му се превръщаше в стъкло, разкривайки костите отдолу. Сфинксът успя да ахне задавено, но кожата на лицето му вече бе започнала да става на стъкло и под нея се виждаше белият костен череп. Постепенно черепът и всички кости в стъкления сфинкс се превърнаха в кристал.

А после сфинксът се стовари на пода и се пръсна на милион парченца.

Били Хлапето се наведе и бавно измъкна двата листовидни върха измежду стъклените късчета, покрили земята. Завъртя ги в пръсти и ги пъхна обратно в колана си. Обърна се и намигна на Марс, Один и Хел.

— Някои неща просто не се забравят — каза той и се ухили.