Майкъл Скот
Чародейката (73)

Глава 71

Цагаглалал изтича на моста.

Аурата й пламтеше със студена бяла светлина на фона на мъглата и я прогаряше, образувайки дупка във вихрещата се наоколо влага. Тя мина през отвора между две редици коли и моментално разбра какво са се опитали да направят Нитен и Прометей. Видя счупените копия на земята, а после забеляза кръвта: бяха се сражавали тук и бяха получили рани. Долови миризмата на аурите им в нощния въздух на мястото, където са се изцерили, но аурите нагарчаха малко — сигурен знак, че са били изтощени.

Един Спарт се появи с клатушкане от мъглата вляво.

— Какво е това? — попита той с кикот. — Прясно месце…

Зловещият копеш на Цагаглалал проблесна и воинът падна, без дори да завърши изречението си.

Отпред се раздвижиха силуети: двама Спарти се втурнаха по моста към нея, насочили мечовете и копията си. Бяха бързи, нечовешки бързи, но Цагаглалал ги посече, без да забавя ход. Много отдавна, когато светът беше съвсем различно място и преди Потъването на Дану Талис, тя се бе обучавала при някои от най-добрите воини. По-късно, когато я наричаха Мирина^[1] и предвождаше най-страховитите бойци във всички Сенкоцарства, бе предала тези умения на две момичета под нейно командване: Скатах и Ифа.

Цагаглалал претича покрай последната кола. В моста имаше дълбоки бразди, където Спартите се бяха опитвали да разглобят металната стена. Тя предположи, че когато Нитен и Прометей са осъзнали, че съществата рушат преградата, са решили да нападнат противника, вместо да стоят и да чакат той да ги смаже.

Във въздуха се усети лек дъх на зелен чай, с примес на анасон, а после точно пред нея, сред покрилата всичко мъгла, се появиха две неясни петна — синьо и червено. Цагаглалал се втурна натам.

Един ранен Спарт се заклатушка към нея с изписана на лицето крайна изненада, явно слисан от раняването си. Копешът й се издигна и спусна и създанието умря със същата смаяна физиономия.

Цагаглалал чуваше пред себе си трясък на оръжия, звън на метал по метал, глухи удари на дърво по плът, съскането на Спартите и сумтенето на двамата мъже. Изскочи от мъглата и видя Древният и безсмъртният да стоят, опрели гърбове, срещу почти десетократно превъзхождащ ги противник. Бронята на Древния пламтеше в червено, но светлината бързо помръкваше, а безсмъртният бе обвит в трепкащи тънки нишки от синята си аура. И двамата бяха тежко ранени, но половин дузина създания лежаха неподвижно в краката им.

Внезапно, по някаква нечута команда, всички Спарти се хвърлиха напред, размахвайки копията и мечовете си.

Цагаглалал видя как Нитен падна под дузина удари. Прометей отстъпи, за да застане над тялото на безсмъртния и да го брани. Мечът му представляваше размазано петно, но Спартите бяха твърде много, а и прекалено бързи. Прометей падна, намушкан в гърба от онези, които се страхуваха да го срещнат лице в лице.

Тази, която наблюдава, изкрещя.

Звукът бе древен и първичен — груб вой, който не би трябвало да излиза от човешко гърло. Но Цагаглалал не беше човек и никога не бе била. Звукът се вряза в мъглата и прониза нощта, карайки всичко да замре. Спартите се обърнаха по посока на воя и тръгнаха към фигурата в бяла керамична броня.

Въздухът изведнъж се изпълни с богатия, наситен аромат на жасмин.

— Стихийните магии — изръмжа Цагаглалал, събаряйки с удар едно от създанията, без изобщо да го погледне. — Равни и еднакви. Никоя не е по-велика от останалите. Вода…

Цял сегмент от моста се превърна в мръсна течност. Шестима от Спартите бяха погълнати на мига, потънаха през втечнения мост, за да полетят към морето далеч долу.

— Въздух…

Друга част от моста се изпари. Три от създанията едва имаха време да изпищят, преди също да изчезнат във внезапно зейналата бездна на път към безмилостните води на залива.

— Огън…

Един двуметров отрязък от металната структура засия, нажежен до бяло. Трима нещастни воини бяха овъглени за миг.

Оставаха само шепа Спарти. Съскайки нервно, те отстъпиха от дребната жена в бяло.

— И Земя.

Онази част от моста, където стояха Спартите, се превърна в плаващи пясъци. Воините нямаха време дори да изпищят, преди да бъдат погълнати. После пясъкът моментално се втвърди и върху накъдрената повърхност останаха само смътните очертания на телата им.

Цагаглалал изтупа ръце. Безцеремонно разхвърля настрана труповете на убитите гущери, за да стигне до двамата мъже, и коленичи край тях.

— Знаете ли — каза тя, — по-рано днес разказвах на Софи, че никоя магия не е по-велика от другите. Всички са еднакви и равни… — Тя млъкна. Никой от двамата не помръдваше. — О, не — прошепна Цагаглалал.

Когато издърпа настрана и последния Спарт, откри, че телата им са осеяни с рани. Бронята на Прометей бе съсипана, а черният костюм на Нитен висеше на парцали около слабата му фигура. Тя притисна нежно пръсти към шията на японеца, но не усети пулс. Нямаше смисъл да проверява пулса на Прометей, защото той никога не бе имал такъв, но повдигна клепачите му и видя само бяло.

— Не — каза тя яростно.

Древният и безсмъртният бяха дали живота си, за да защитят града.

— Не — каза твърдо Цагаглалал. — Няма да го позволя. — После отметна глава и зави силно от мъка.

На хребета, от който се откриваше изглед към моста „Голдън Гейт“, Бастет и Кетцалкоатъл изведнъж подушиха във въздуха жасмин и видяха кълбо от бял огън в мъглата долу.

А после нощта бе пронизана от звук и макар че двамата Древни не го бяха чували от десет хиляди години, го познаха моментално.

Те се спогледаха и се втурнаха към колите си. Секунди по-късно лимузината на Бастет потегли от паркинга, въртейки бясно колела върху мократа настилка. Кетцалкоатъл я последва, като се чудеше дали ще се добере навреме до безопасността на своето Сенкоцарство.

Никой от тях не искаше да се изправи срещу гнева на Тази, която наблюдава.