Пол Зюсман
Лабиринтът на Озирис (43)

38.

Йерусалим

Бен Рои се опита. Наистина се опита. Тя означаваше толкова много за него, беше положила такива усилия да направи вечерта специална. Да даде още един шанс за двамата. За тримата.

Всичките му мисли обаче бяха насочени към Халифа. Сара говореше, казваше му нещо за бебето, нещо интимно, а погледът му все се отклоняваше към екрана на телефона, очакваше с нетърпение да светне. Тя отиваше в кухнята да вземе нещо и веднага щом му обръщаше гръб, той пускаше на Халифа поредното съобщение с молба да му се обади.

Опита се. Наистина се опита. Но вниманието му бе другаде. И Сара го виждаше. Виждаше го толкова ясно, сякаш бе изписано с неонови светлини над главата му. Не каза нищо. Не направи сцена. Към 21:30 обаче, докато разчистваше останките от бадемовия кейк, който бе направила за десерт — поредното любимо ястие на Бен Рои, — тя обяви края на вечерта.

— Иди си у дома, Ариех. Или иди в кабинета си, или пък се разходи. Иди някъде, където ще можеш да се съсредоточиш върху онова, което те тормози.

— Но още е рано. Мислех, че можем да…

— Ти не си тук, Ариех. Ако приятелят ти е в беда, по-добре да идеш някъде, където ще можеш да се съсредоточиш. А не да седиш тук и да си бъбриш с мен.

Бен Рои се опита да възрази, да я убеди поне да му позволи да й помогне с измиването на съдовете, но тя бе непреклонна. Не гневно или горчиво непреклонна. А тъжно непреклонна. Никога не я бе виждал по-тъжна. Шансът си беше отишъл. И нещо му подсказваше, че това е бил последният шанс.

Прибра телефона в джоба си и отиде с нея до вратата. Опита се да я целуне, но тя извърна глава, поднасяйки бузата си.

— Съжалявам — рече той.

— Аз също.

— Прекарах чудесно.

Явно за нея не можеше да се каже същото. Позволи му да я целуне по издутия корем, изрази надежда Халифа да е добре, после отстъпи назад и затвори вратата.

— Ще ти се обадя — извика той.

Отговор не последва. Не беше сигурен, но му се стори, че чува задавени ридания.