Пол Зюсман
Лабиринтът на Озирис (41)

36.

Йерусалим

Към 18:45 Бен Рои започна да се безпокои.

Позвъни на Халифа, попадна на гласова поща, остави съобщение. Позвъни петнайсет минути по-късно, после след още двайсет. Отново гласова поща. Халифа не вдигаше.

Когато пристигна при Сара в 19:45, вече беше сериозно разтревожен.

— Нещо мирише хубаво — отбеляза той и погледна крадешком мобилния си, докато тя го въвеждаше в апартамента.

— Агне чолент.

— Във вторник?

— Ако ще ми се правиш на фрум, мога да поръчам пица.

Той я хвана за ръката, обърна я и я целуна по носа. Агне чолент беше любимото му ястие. Определено се беше постарала. И не само с готвенето. Изглеждаше невероятно. Разпусната коса, едва доловим парфюм, издут корем под роклята — беше прекрасна, както винаги. Самият той също смяташе да се постарае — тя му беше купила риза на Тед Бейкър за миналия му рожден ден и възнамеряваше да си я сложи. Наред с най-добрия си афтършейв. Само че покрай цялата история с Халифа така и не намери време да прескочи до дома си и да се преоблече. Не бе имал време дори да й купи цветя. Отново хвърли поглед към телефона. Нищо. Какво ставаше, по дяволите?

— Има бира в хладилника — каза тя, докато влизаха в кухнята. — Или вино, ако предпочиташ.

— Няма да откажа една бира.

Отвори хладилника и извади бутилка.

— Ти искаш ли?

Тя го изгледа и посочи корема си.

— Разбира се. Съжалявам.

Той отвори бутилката и отпи. Сара се засуети около печката. Откъм дневната долиташе музика. Джони Мичъл. „Синьо“. Първият компактдиск, който й бе купил. Наистина се стараеше. Той се опита да се съсредоточи.

— Как е Бубу? — попита той.

— Идеално. Ако искаш да…

Обърна се към него, той пристъпи напред и сложи ръка върху корема й.

— Колкото си мисля за името, което предложи, толкова повече ми харесва — рече тя.

— И на мен.

— Какво ще кажеш за Айрис, ако е момиче?

Бен Рои трепна. Айрис беше името на проститутката, с която бе разговарял в Неве Шаанан.

— Може би не — прочете изражението му тя. — Ще продължа да мисля.

Постави ръка върху неговата. Погледите им се срещнаха и тя се усмихна.

— Радвам се, че си тук, Ариех.

— И аз се радвам. Наистина се радвам.

Останаха за момент така. Бен Рои неволно опипваше мобилния в джоба на джинсите. Накрая тя се повдигна на пръсти и го целуна. Съвсем бързо, но по устните. Подръпна игриво ухото му, обърна се към печката и разбърка ястието.

— Защо не излезеш на балкона? Аз почти приключих. Можеш да запалиш свещите.

Метна му кибрит. Бен Рои го улови и отново й каза колко се радва, че е тук, с надеждата повторението да компенсира факта, че дори не си бе направил труда да се преоблече. Излезе навън, на балкона. Там имаше старателно подредена маса с цветя и свещи, кърпи, купа маслини, кошничка с малки питки. По всичко личеше, че май не само той иска да опитат отново.

Лапна две маслини, запали свещите, отпи глътка бира. После затвори вратата с крак, извади мобилния и отново звънна на Халифа.

— Започвам да се тревожа. Сериозно да се тревожа. Обади ми се веднага. Щом получиш това. Нали?

Затвори. Сара излезе на балкона.

— Изглеждаш гузен — рече тя.

— Защото ми се въртят неприлични мисли за теб — излъга той, докато пъхаше мобилния в задния си джоб.

Тя се разсмя и го прегърна.

— Мисля, че ще прекараме хубава вечер.

— Аз също. Наистина хубава вечер.

Отвърна на прегръдката й, привлече я към себе си, каза й колко е прекрасна.

И през цялото време мислеше за Лабиринта и мислено заповядваше на телефона да звънне.