Пол Зюсман
Лабиринтът на Озирис (3)

2.

В наши дни

Никой не можеше да каже със сигурност къде точно беше започнала веригата събития, довела в крайна сметка до сблъсъка.

Това, че нилската баржа беше излязла от курса си, не подлежеше на съмнение. Скифът също не трябваше да е в реката, не и след залез–слънце и с теч в корпуса, и определено не само с едно годно за употреба гребло.

Това бяха най-очевидните характеристики на инцидента. Сами по себе си обаче те не можеха да бъдат посочени като абсолютни причини за него — нито заедно, нито поотделно. Нужни бяха и много други случайни елементи за превръщането на една потенциално опасна ситуация в истинска трагедия.

Ако полицейският катер не беше отбил да заповяда на скифа да се върне на брега, той нямаше да се озове на курса на баржата. Ако дежурният на носа не си беше купил ново радио, нямаше да бъде така погълнат от футболното дерби в Кайро и щеше да вдигне по-рано тревога. Ако танкерът, каращ нафта за баржата в началото на пътуването й, не беше закъснял, тя щеше да отплава по график и да е далеч на север, когато скифът и хората в него излязоха в реката.

Имаше толкова много различни връзки, поредицата беше толкова объркана, оплетена и многонишкова, че при заключителния анализ бе невъзможно да се изолира една-единствена причина, върху която да се стовари цялата вина.

Само две неща можеха да се кажат със сигурност.

Първо, някъде към 21:15 ч., в ясна безоблачна вечер, по Нил стана ужасен инцидент на около километър южно от Луксор, свидетели на който бяха екипажът на полицейския катер и едно египетско семейство, излязло на пикник на лунна светлина на източния бряг на реката.

И второ, след инцидента животът на засегнатите вече никога нямаше да е същият.