Пол Зюсман
Лабиринтът на Озирис (39)

35.

Йерусалим

Когато Халифа се обади, Бен Рои тъкмо говореше със Сара и я питаше дали иска да вземе нещо по пътя към тях.

Щом получи съобщението на египтянина, той натисна бутона за свързване, но сега пък телефонът на Халифа беше на гласова поща. Поздравът беше на арабски, говореше жена — явно Халифа ползваше нечий чужд телефон. Бен Рои също остави съобщение, в което споделяше загрижеността си, че е тръгнал сам към мината, и го увещаваше да внимава и да не поема ненужни рискове.

— Обади ми се при първа възможност — завърши той. — При първа възможност. Чакам.

Дов Зиски беше прекъснал запитванията си за Дина Леви и го гледаше.

— Какво беше това?

Бен Рои обясни и Зиски повдигна вежди.

— Мислиш ли, че ще се справи?

— Надявам се. Добър приятел ми е и не искам да си помислям…

Не каза какво не иска да си помисля. Погледна часовника на стената — минаваше шест — и скръсти ръце на гърдите си. Имаше час и половина до срещата със Сара и очакваше Халифа да му се обади много преди това.

В другия край на стаята Зиски се извърна, извади мобилния си и започна да пише есемес.