Пол Зюсман
Лабиринтът на Озирис (27)

23

Йерусалим

В седем часа Бен Рои и Леа Шалев седяха на балкона на апартамента й в Рамат Дения, пиеха вино и гледаха огнения кървавочервен залез. Зад тях се чуваше приглушеното тракане на съдове — съпругът на Шалев, Бени, приготвяше вечерята. Малко куче ги наблюдаваше от другия ъгъл на балкона — душеща космата топка с гръмкото име Великолепен.

— И какво мислиш за всичко това? — попита Леа.

— Идват ми наум думи от сорта на „тотална преебавка“ и „пълно мазало“.

— Определено подходящи описания.

Тя опря крака на парапета на балкона и залюля стола си. Бе вдигнала страшна врява в участъка сутринта, когато докарали Петросян. Сега обаче беше такава, каквато я познаваше Бен Рои — спокойна, уравновесена, съсредоточена.

— Старецът определено има да отговаря на въпроси — рече тя. — Излъгал ни е за алибито си. И телефонното обаждане не ми харесва.

Обаждането беше нов елемент. Амос Намир бе прекарал следобеда в проверка на телефонните записи на архиепископа и се беше натъкнал на обаждане от мобилния на Клайнберг. Три седмици преди смъртта й. Разговорът им продължил пет минути.

— При срещата ни в катедралата той твърдеше, че не познава Клайнберг.

— Тогава още не я бяхме идентифицирали.

— Въпреки всичко обаждането е пряка връзка с жертвата — посочи тя. — И името й е било известно. Можел, е да го каже. Крие нещо, няма място за съмнение.

— Оставам с впечатление, че си съгласна с Баум.

— Съглася ли се някога с Баум, още същия ден ще си предам значката. Петросян обаче е съмнителен. И засега той е най-вероятният заподозрян, с когото разполагаме. Единственият заподозрян.

Бен Рои също качи крака на парапета и отпи от виното. Шардоне „Баркан“. Далеч не беше по вкуса му, но семейство Шалев не си падаше по бирата, а след всичко станало през деня определено се нуждаеше от питие.

— Той е старец, Леа. Самата ти го каза.

— Значи изведнъж възрастта има значение, така ли? Амон Херциг трудно можеше да се нарече новоизлюпено пиленце.

Говореше за първото убийство, по което работиха заедно. Херциг беше убил жена си. Новината се бе появила на първите страници. Той беше на осемдесет и три.

— Петросян не го е направил — настоя Бен Рои. — Знаеш го не по-зле от мен. Каквото и друго да е правил — а явно е така, — няма начин да е удушил Ривка Клайнберг с гарота.

— В такъв случай знае кой го е направил и го крие.

Това бе малко по-приемливо, макар че Бен Рои се съмняваше.

— Не се връзва, Леа. Просто не се връзва.

— Тогава какво се връзва? — Тя го погледна. — Хайде, Ариех, бъди така добър да ми кажеш. Работим десет дни върху това убийство и още не сме стигнали до по-добри предположения.

Права беше. Секс трафикът, Восги, „Барън“, Египет, „Немезида“, Самюел Пинскър — всички те бяха случайни щрихи, които се пресичаха на места, но никога така, че да създадат някакво подобие на ясна картина. Беше на прав път, усещаше го с всяка клетка на полицейското си тяло, но правият път и разрешеният случай бяха две много различни неща.

— На път съм — неубедително рече той.

— Много се радвам за теб. За съжаление това няма да свърши работа пред Баум. Той иска Петросян. И е начело на дълга опашка.

Бен Рои се намръщи.

— В смисъл?

— В смисъл, че не може да се каже, че архиепископът е станал всеобщ любимец през годините. Има някои доста пиперливи изказвания относно заселниците, блокадата на Газа и корупцията в града. Създал си е врагове по високите места. Много врагове.

— Да не искаш да кажеш, че се опитват да го натопят?

— Искам да кажа, че има много влиятелни хора, които не биха имали нищо против да го видят със смачкан фасон. В тази страна все още се подчиняваме на законите и ако няма доказателства, те няма да рискуват да го изправят пред съда. Само че има много голям натиск да се открият подобни доказателства. И самият архиепископ не си помага.

Бен Рои отпусна глава и разтърка слепоочията си. Денят беше дълъг. От поредицата дълги дни.

— Какво казва началник Гал? — попита той.

— Не много. В момента Баум води представлението.

— А ще го задържи ли?

Шалев сви рамене.

— Главният супер интендант не благоволи да сподели с мен, но предполагам, че ако не открие нещо абсолютно неопровержимо, няма да иска удължаване срока на задържане. Протестите са лоша реклама. Ще го остави на топло за двайсет и четири часа, за да наблегне на своето, след което ще го постави под домашен арест.

— Трябва да говоря с него.

Нещо в начина, по който се извиха устните й, каза на Бен Рои, че това няма да е лесно. Баум пазеше ревниво златната си гъска. Бен Рои свали краката си и обърна стола си така, че да гледа право към Леа.

— Става въпрос за момичето, Леа. За Восги. Тя е ключът. Не зная как и защо, но Восги е ключът. И нещо ми казва, че Петросян знае за нея повече, отколкото признава. Трябва да говоря с него.

Бени Шалев обяви от кухнята, че вечерята е готова. Жена му погледна през рамо, после отпусна ръка и щракна с пръсти. Кучето веднага скочи в скута й и засумтя благодарно, когато тя го почеса зад ушите. За момент поседяха мълчаливо така, после Шалев вдигна кучето и лепна целувка на носа му.

— Ще видя какво мога да направя — рече тя. — Но нищо не обещавам. И трябва да внимаваш. Много да внимаваш. Баум е безгръбначен дребосък, но е на страната на подходящите хора. Може да създаде много неприятности. Не го глади срещу козината, става ли?

Бен Рои изсумтя развеселено.

— Ако съдя по онова, което ми каза Зиски сутринта, ти също би трябвало да следваш собствения си съвет.

— Това беше днес сутринта — отвърна Шалев. — Утре сутринта ще целувам задника на главния супер интендант. Трудила съм се здраво да стана това, което съм, и нямам намерение да пращам всичко по дяволите.

— Дори това да означава да приберем погрешния човек.

Тя не отговори. Пусна кучето на пода, допи виното си и стана. Бен Рои я последва в апартамента. Бени Шалев тъкмо излизаше от кухнята с голяма тенджера, следван от най-малката си дъщеря Малка, която носеше чиниите.

— Ще останеш ли, Ариех? — попита го той. — Има предостатъчно за всички.

Бен Рои му благодари, но каза, че трябва да тръгва.

— Със Сара ще вечеряме навън. Приготвих й закуска и мисля, че трябва да й се реванширам.

Двамата плеснаха длани и Леа го изпрати до входната врата.

— Не се отказвай — каза тя, когато той излезе на площадката и включи осветлението. — Ще те покривам, ще опитам да ти осигуря известно пространство. Само не надигай глава. И внимавай. Имам лошо предчувствие около този случай.

— Каза го и преди.

— Знам. Само че сега става по-зле.

Тя се поколеба. После се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. Работеха заедно от пет години, но никога не го беше правила. Жестът сякаш я изненада толкова, колкото и него. Тя се изчерви, промълви „Пази се, Ариех“ и затвори вратата. Бен Рои успя да стигне само до средата на стълбите, когато осветлението угасна и той се озова в пълен мрак.